В своя блог за пътеписи, пътешественичката Йоана споделя следната история:

В първия ден от похода ми в планината Родна ми се стори, че чувам тромпет или друг духов инструмент в далечината. Скоро след това на хоризонта се появи убежище, което се оказа на каубой и неговия син. Пасели крави и коне; направиха сирене и държаха малко агне до огъня в тяхната много уютна колиба. Каубоят се оказа и тромпетистът – или както там се казва.

Той любезно ни предложи подслон в дъждовния ден и предложи на мен, моя приятел и две верни бездомни кучета, които ни следваха, малко домашно сирене. И при молбата ни той беше готов да посвири отново на своя инструмент – въпреки че продължаваше да казва "nu e bun astăzi" – което означаваше „Днес не звучи добре“. Но на мен ми допадаше. Надявам се и вие да го направите, пише тя, споделяйки клипа.

Толкова прекрасен и щедър човек. Може би хората тук са толкова милостиви, мили и гостоприемни, навярно защото пейзажът и климатът могат да са толкова безмилостни. Тук хората наистина се грижат един за друг. Това е, което първоначално е означавала думата уважение: идва от латински respectere; да погледна назад. Може би трябва да се върнем към това определение и да се научим наистина да виждаме и приветстваме другия.