Опасни бактерийни и гъбни болести се пренасят с посадъчния материал

Когато купувате фиданки, искайте здравен сертификат от производителя

Няколко са по-важните бактерийни болести, които се пренасят с посадъчния материал. Сред тях са: бактериен пригор по овощните, огнен пригор по семковите, бактериен рак по костилковите и някои други.

Бактериен рак

Причинител на болестта е бактерията Rhzobium radiobactar, която напада корените и кореновата шийка. Първоначално по заразените части се появяват дребни туморчета, които са с бледожълт цвят и със зърнеста структура. Те нарастват много бързо и могат да достигнат големи размери. В началото туморите са меки, а после стават твърди и по-тъмни. На следващата година туморите се разпадат, а мястото на повредата става входна врата за други микроорганизми, които също причиняват гниене.

Туморите пречат на правилното протичане на сокодвижението, вследствие на което дърветата отслабват в развитието си. Най-опасни са тези, които са разположени по централните корени или в основата на стъблото.

Причинителят на болестта може да се запази във влажна почва повече от 2 години. Бактерията се пренася чрез заразен посадъчен материал, почва, вода. Тя напада през рани, причинени от почвообработки или от неприятели.

Първите симптоми на болестта се наблюдават най-късно около месец след заразяването. Развитието й се благоприятства от влажна почва, която е лошо дренирана, а също и такава с алкална рН на средата. Оптималната температура за развитие на бактерията е около 20 градуса.

Всички овощни видове се нападат от бактериен рак. А гостоприемник на бактерията са повече от 200 растителни вида.

Проучвания на фитопатолозите показват, че по-уязвими на бактериен рак са видовете от род Prunus (праскова, кайсия, слива, череша, бадем и др.), като подложките, които се използват при различните видове, се различават по чувствителност към болестта. Например Колт, подложка, която се използва при черешите, е силно чувствителна на болестта, докато Гизела 5 и 6 са сравнително устойчиви. Ето защо при избор на сорт, е препоръчително овощарите да се информират за подложката и съответно как тя се държи спрямо заболяването.

Мерки:

• Новите насаждения се създават само със здрав посадъчен материал.
• На площите, предназначени за нова градина, не трябва да е имало овощни дървета поне 3-4 години преди това.
• Да се отглеждат видове и сортове, които са устойчиви на болестта.

Огнен пригор 

Това е най-опасната бактериална болест по семковите овощни видове. Причинител на заразата е бактерията Erwinia amylovora. Тя напада почти всички растителни части – цветове, плодове, клони, стволове, кореновата шийка и корените на дърветата.

Симптомите на болестта обикновено се проявяват през първата половина на юни. По-разпознаваемите са:

• Първоначално цветовете изглеждат повехнали, а по-късно изсъхват и придобиват кафяв цвят, дори черен. Те могат да опадат или да останат по клонките. При влажно време по нападнатите цветове се забелязва бактериален ексудат, който първо е бял, а после става с кехлибарен или червеникав цвят
• Заразените млади завръзи стават черни, изсъхват и остават по клонките.
• Нападнатите листа и леторасли увяхват и изсъхват.

При ябълката и дюлята те стават кафяви, а при крушата – тъмнокафяви до черни.

Върховете на летораслите се извиват кукообразно и наподобяват овчарска гега. При топло и влажно време върху нападнатите части се отделя бактериален ексудат.

• По клонките, скелетните клони и стволовете се образуват раковини. Кората около мястото на повредата се напуква, пожълтява и засъхва.
• Заразените корени стават кафяво-черни на цвят.

Бактерията се запазва в раковините по стъблото и клоните на нападнатите дървета. През пролетта върху заразените места се образува бактериален ексудат, който се разнася от валежите, насекомите, при резитбата и т.н. След като попадне върху растителните органи, бактерията навлиза в тях през устицата, най-често през рани, причинени от насекоми, градушка, човешка дейност.

Бактериен рак по костилкови видове

Тази болест има най-голямо икономическо значение при череша, вишна и кайсия.

В практиката са установени два причинителя на болестта, но за нашата страна по-голямо значение има Pseudomonas syringae pv. Syringae. Заразата е разпространена във всички овощарски райони, като през години с влажна и хладна есен и пролет са отчетени много сериозни щети.

Симптомите при отделните овощни видове са различни.

• При черешата по ствола, скелетните клони и разклонения на дървото се наблюдават хлътвания или подуване на тъканите. Кората им е с по-тъмен цвят, лъскава и мазна. Много често тъканите в мястото на повредата са разкъсани и раните се покриват със смола. Камбият и сърцевината придобиват тъмнокафяв цвят, това се наблюдава при обелване на кората. Разпознаваем симптом е миризмата на вкиснало, която се отделя от заразените тъкани.
• Повреди се забелязват и по крайните разклонения и по пъпките, които през пролетта не се развиват, остават сухи и покрити със смола. Тъканите във вътрешността некротират, установява се при разрязването им.
• По листата и плодовете по-рядко се забелязват проявления на болестта. Нападнатите листа са дребни, светлозелени на цвят и с множество тъмнокафяви петънца, които имат по-светъл ореол.
• Нападнатите плодове са по-дребни, по повърхността им се забелязват хлътвания.

Когато има благоприятни условия за развитие на заразата, а също и не се полагат добри растителнозащитни практики, болестта бързо обхваща цялото дърво. В началото изсъхват отделни клонки и скелетни разклонения, а после и цялото дърво. Най-често листата на болните дървета не окапват през есента.

Бактерията се запазва в раковините на нападнатите растителни части. През пролетта заразата се разсейва от дъжда и по време на цъфтежа напада цветовете и младите листа. По-късно, когато има засушаване и затопляне на времето, бактерията остава върху листата и клоните, но без да заразява. През есента, по време на листопада бактериите отново се активизират и заразяват. Те навлизат в растителния организъм през рани, причинени от резитба, обработки, вредители и т. н.

Брашнеста мана по ябълка и праскова

Болестта напада редица овощни видове – ябълка, круша, слива, череша, вишна, ягода, касис, лешник. Брашнестата мана се причинява от девет вида гъбни патогени. Сред тях икономически най-опасни са тези, които предизвикват брашнеста мана по ябълката и брашнеста мана по прасковата.

• 
  Огнен пригор
  Брашнестата мана по ябълката е една от двете най-важни болести по овощния вид. Гъбата, причинител на заразата, напада основно листата и летораслите. Прояви по плодовете се наблюдават само при много чувствителни сортове, като Джонатан например.

Когато дървото е заразено, от пъпките му се развиват листа и леторасли, които са покрити със сиво-бял налеп - мицела и спорите на гъбата.

Болните латорасли са къси, по-дребни, недоразвити, а листата лесно се чупят, покафеняват и окапват преждевременно. От заразените цветни пъпки не се образуват плодове.

При локалната форма на болестта по листата се образуват сивобелезникави петна, които са с неправилна форма, най-често закръглени. Те обхващат целия лист и причиняват некроза и предизвикват по-ранното му окапване. По плодовете на чувствителните сортове се наблюдава некроза по кожицата, както и напукване.

Причинителят на болестта зимува като мицел, който се запазва в заразените листни и плодни пъпки.

Оптималната температура за развитие на гъбата е между 18 и 28 градуса. За активирането й не е необходима висока влажност – достатъчна е малко над 34%.

• 
  Брашнеста мана по ябълка
  Брашнестата мана по прасковата напада всички зелени части по овощния вид. Симптомите на болестта се наблюдават още рано през пролетта, когато всички листа, цветове и леторасли са заразени. По-късно листата остават дребни, като изцяло са покрити с брашнест налеп. Летораслите изостават в развитието си, изкривяват се, обезлистват се и също са покрити с налеп.

По-късно се появява и локалната форма на болестта. При нея по горната страна на листата се наблюдават неправилни бледожълти петна, които може да се слеят и да обхванат целия лист, който отдолу се покрива с плътен бял налеп. Болните листа се деформират, заразените тъкани отпадат и се получава перфорация, като при сачмянка. Заразените леторасли изостават в растежа си, изкривяват се на върха и се покриват с бял налеп. Върху младите плодчета се появяват петна, които са неправилни или със закръглена форма, покрити са с плътен брашнен налеп. Тъканите под налепа некротират и кожицата се напуква. При нарастването си плодовете се напукват и се нападат от причинители на гниенета.

Причинителят на болестта зимува като мицел в заразените пъпки, а също и в летораслите. През пролетта при разпукване на заразените пъпки се развива дифузната форма на болестта, а по-късно и вторичната форма.

Гъбата напада предимно млади тъкани, като прониква в растителните части през кутикулата. Развива се в широки температурни стойности – от 4 до 33 градуса. За покълване на спорите и проникване в растителните тъкани е необходима влажност на въздуха над 30%.

Гъбна сачмянка по костилковите видове 

Болестта нанася сериозни поражения по прасковата, кайсията и сливата.

По листата се образуват дребни петна, които некротират. При нарастването на листа увредената тъкан отпада и се образуват кръгли дупки, а останалата петура започва да пожълтява и впоследствие окапва. По летораслите се появяват кафяви петна, които са леко вдлъбнати, а след това се напукват и се образуват дребни раковини.

По плодовете на прасковата и кайсията се появяват петна, които при некроза може да опадат и на мястото им се образува вдлъбнатина, която се изпълва със смола. При кайсията силно нападнатите плодове имат грапав вид.

Гъбата, причинител на болестта, зимува в заразените клони.

Ранно кафяво гниене по череша, вишна, слива 

Среща се и по семкови представители

Заразата се развива по цветовете, клонките и младите завръзи. Първоначално симптомите се наблюдават по цветовете. Около венчелистчетата се появяват кафяви петна, които постепенно обхващат целия цвят, който изсъхва. Заразата преминава към дръжката и по носещата я плодна клонка, която също изсъхва.

Цветовете при силно нападнатите дървета изглеждат като опожарени и затова тази форма на болестта е известна още като опожаряване на цветовете.

Повредата по плодовете започва като дребно, закръглено кафяво петно, което нараства и ги обхваща изцяло. При разрязване се вижда, че тъканите под петното са кафяви и изгнили. Заразените плодове най-често се мумифицират и остават по клоните на дърветата. Те окапват много рядко.

При влажни условия върху всички заразени части се наблюдават дребни туфички, които са сиви на цвят и са разпръснати върху заразените тъкани.

Патогенът се развива в широки температурни граници – от 5 до 30 градуса, но най-благоприятни са тези между 18 и 22 градуса. Влагата има много голямо значение за заразяването и по-нататъшното разпространение на заразата. Честите превалявания и високата атмосферна влага са изключително благоприятни за развитието на болестта.

Гъбата презимува в мумифицираните плодове и в раковините на заразените клони.