12° C, разкъсана облачност
Сред тях са икономически важните брашнеста мана и ранно кафяво гниене по дърветата, антракноза и дидимела по малината
С посадъчен материал могат да се пренасят няколко много опасни болести по овощните култури. По-важните сред тях са: брашнеста мана, ранно кафяво гниене, фитофторно гниене, антракноза, дидимела и други.
Брашнеста мана
Болестта напада редица овощни видове – ябълка, круша, слива, череша, вишна, ягода, касис, лешник. Брашнестата мана се причинява от девет вида гъбни патогени. Сред тях икономически най-опасни са тези, които предизвикват брашнеста мана по ябълката и брашнеста мана по прасковата.
- Брашнестата мана по ябълката е една от двете най-важни болести по овощния вид. Гъбата, причинител на заразата, напада основно листата и летораслите. Прояви по плодовете се наблюдават само при много чувствителни сортове, като Джонатан например.
Когато дървото е заразено, от пъпките му се развиват листа и леторасли, които са покрити със сиво-бял налеп, който е мицела и спорите на гъбата.
Болните латорасли са къси, по-дребни, недоразвити, а листата лесно се чупят, покафеняват и окапват преждевременно. От заразените цветни пъпки не се образуват плодове.
При локалната форма на болестта по листата се образуват сивобелезникави петна, които са с неправилна форма, най-често закръглени. Те обхващат целия лист и причиняват некроза и предизвикват по-ранното му окапване. По плодовете на чувствителните сортове се наблюдава некроза по кожицата, както и напукване.
Причинителят на болестта зимува като мицел, който се запазва в заразените листни и плодни пъпки.
Оптималната температура за развитие на гъбата е между 18 и 28 оС. За активирането й не е необходима висока влажност – достатъчна е малко над 34%.
- Брашнестата мана по прасковата напада всички зелени части по овощния вид. Симптомите на болестта се наблюдават още рано през пролетта, когато всички листа, цветове и леторасли са заразени. По-късно листата остават дребни, като изцяло са покрити с брашнест налеп. Летораслите изостават в развитието си, изкривяват се, обезлистват се и също са покрити с налеп.
По-късно се появява и локалната форма на болестта. При нея по горната страна на листата се наблюдават неправилни бледожълти петна, които може да се слеят и да обхванат целия лист, който отдолу се покрива с плътен бял налеп. Болните листа се деформират, заразените тъкани отпадат и се получава перфорация, като при сачмянка. Заразените леторасли изостават в растежа си, изкривяват се на върха и се покриват с бял налеп. Върху младите плодчета се появяват петна, които са неправилни или със закръглена форма, покрити са с плътен брашнен налеп. Тъканите под налепа некротират и кожицата се напуква. При нарастването си плодовете се напукват и се нападат от причинители на гниенета.
Причинителят на болестта зимува като мицел в заразените пъпки, а също и в летораслите. През пролетта при разпукване на заразените пъпки се развива дифузната форма на болестта, а по-късно и вторичната форма.
Гъбата напада предимно млади тъкани, като прониква в растителните части през кутикулата. Развива се в широки температурни стойности – от 4 до 33 оС. За покълване на спорите и проникване в растителните тъкани е необходима влажност на въздуха над 30%.
Гъбна сачмянка по костилковите видове
Болестта нанася сериозни поражения по прасковата, кайсията и сливата.
По листата се образуват дребни петна, които некротират. При нарастването на листа увредената тъкан отпада и се образуват кръгли дупки, а останалата петура започва да пожълтява и впоследствие окапва. По летораслите се появяват кафяви петна, които са леко вдлъбнати, а след това се напукват и се образуват дребни раковини.
По плодовете на прасковата и кайсията се образуват петна, които при некроза може да опадат и на мястото им се появява вдлъбнатина, която се изпълва със смола. При кайсията силно нападнатите плодове имат грапав вид.
Гъбата, причинител на болестта, зимува в заразените клони.
Ранно кафяво гниене по костилковите видове
Заразата се развива по цветовете, клонките и младите завръзи. Първоначално симптомите се наблюдават по цветовете. Около венчелистчетата се появяват кафяви петна, които постепенно обхващат целия цвят, който изсъхва. Постепенно заразата преминава към дръжката и по носещата я плодна клонка, която също изсъхва.
Цветовете при силно нападнатите дървета изглеждат като опожарени и затова тази форма на болестта е известна още като опожаряване на цветовете.
Повредата по плодовете започва като дребно, закръглено кафяво петно, което нараства и ги обхваща изцяло. При разрязване се вижда, че тъканите под петното са кафяви и изгнили. Заразените плодове най-често се мумифицират и остават по клоните на дърветата. Те окапват много рядко.
При влажни условия върху всички заразени части се наблюдават дребни туфички, които са сиви на цвят и са разпръснати върху заразените тъкани.
Патогенът се развива в широки температурни граници – от 5 до 30 градуса, но най-благоприятни са тези между 18 и 22 градуса. Влагата има много голямо значение за заразяването и по-нататъшното разпространение на заразата. Честите превалявания и високата атмосферна влага са изключително благоприятни за развитието на болестта.
Гъбата презимува в мумифицираните плодове и в раковините на заразените клони.
Фитофторно гниене по корените
и кореновата шийка
В България болестта е открита в края на миналия век при млади 3-4-годишни ябълкови дървета в насаждение в Пазарджишко. След проучвания в овощни градини в различни райони на страната заразата е установена почти навсякъде.
Болестта напада основно ябълка, череша, бадем, праскова, слива, вишна.
При това заболяване има много характерни симптоми по корените и кореновата шийка. При обелване на кората им се вижда оранжево до червено-кафяво оцветяване, което по-късно става тъмнокафяво. Между болните и здравите тъкани се образува отчетлива тъмна линия.
Повредите по корените и стъблото водят до потиснат растеж. Листата жълтеят или имат червеникаво оцветяване, като се завиват фуниевидно. Наблюдават се случаи на внезапно увяхване и загиване на дървото, което най-често се случва в края на лятото или началото на есента.
Важен признак за диагностициране на болните дървета е оцветяването на листата в ръждиво-червен цвят през август – септември. Болните растения са с по-ранен листопад - с около един месец.
В зависимост от развитието на болестта заразените дървета може да продължат да вегетират макар и слабо още една-две години, или пък да увехнат и изсъхнат още в началото на следващата пролет. Внезапното загиване се наблюдава след продължителен влажен период или зимни измръзвания.
Добри условия за развитие на болестта се създават при преовлажняване на почвата, което благоприятства заразата да се прояви в градини, създадени на тежки или с лош дренаж почви.
Антракноза по малина
Болестта напада листата и летораслите на културния вид.
- По листата се образуват дребни петна, които са със закръглена форма. При благоприятни условия те нарастват и се сливат. Силно нападнатите листа пожълтяват и окапват преждевременно.
- По летораслите повредите са под формата на дребни раковини. При силно нападение изсъхват.
Причинителят на болестта се запазва по летораслите. През пролетта по заразените тъкани се появява спороношение, чрез което се осъществява заразата по младите тъкани на малиновите растения.
Дидимела по малина
Заразата се наблюдава по листата, листните дръжки и латораслите.
- По листата се образуват едри кафяви петна.
- По летораслите се развиват дребни петна, които са виолетово-кафяви на цвят, с големина 2-3 см. Те постепенно обхващат пръстеновидно нападнатия леторасъл и причиняват изсъхването му.
Гъбата презимува върху заразените леторасли.
Коментари