Все по-модерно става да следваме някакви принципи и закони в градинарството. Или да отглеждаме украсни растения в крак с тенденциите. По едно време бяха много модерни летните люляци и будлеите в градината, после ехинацеята и рудбекията, а далиите се появяват в светлината на прожекторите периодично…

Интериорът пък сега е завладян от декоративни листа - на филодендроните алоказиите, епипремнумите, антуриумите и дори още по-екзотични. Балконите се украсяват разнообразно, но и тук мушкатото и/или неговите роднини са задължителни герои.

Сетете се за хотелите за насекоми, които нашумяха напоследък. Продават се дори в хранителните магазини. И наистина имат ефект, а служат и за образователни цели при децата.

Да. Вярно, че що се отнася до градинарство, следваме заветите на възрастните и опитните, но има и много експериментатори, които все по-често доказват, че една здрава екосистема може да има много повече ползи с много по-малко труд. Точно такава е и пермакултурната градина.

Един вид изкуство, чрез което да произвеждаме изобилие от храна. В така представената идилична картина цветята и билките заемат изключително важно място поради разнообразието, което внасят. Именно с тях ще се занимаем в този и следващия брой, а ако проявите интерес, и в бъдеще ще публикуваме полезни съвети за пермакултурните градини.

Първо, мъничко история. Бил Молисън и Дейвид Холмгрен са основателите на пермакултурния дизайн. Основната идея е всичко да бъде подчинено на законите на природата, да бъде на една ръка разстояние, да не се омаловажава нито една брънка от градината и нейните обитатели. Създаденото пространство е с перманентен, дълговечен характер, от където идва и наименованието “перма”култура – перманентна или постоянна.

Този тип градинарство се превръща във философия и начин на живот за много последователи, а ако се замислите и разровите, ще откриете, че дори без да сте чували за пермакултурата, спазвате някои нейни правила. Етиката ѝ гласи „грижа за земята и нейните създания, грижа за хората и грижа за бъдещето“. Колко простичко звучи, нали?

Отглежданите растения са в хармония със земята и с растенията около тях, за да се извличат устойчиво и продължително ползи за всички участници в екосистемата. И дори не е задължително да се използват всички инструменти на този дизайн. Напълно приемливо е да внедрим в градините си само отделни частички от него.

Основната задача

Основна задача на градинаря, който е решил да си направи пермакултурна градина е да съобрази растенията така, че да подобри почвената характеристика, да създаде приятелства и синергии между отделните видове, а в същото време да произвежда любимите си и най-често присъстващи на трапезата храни.

Един от най-важните съвети, който дават специалистите по пермакултурен дизайн е да се отглеждат типични за района видове. Тоест, да се съобразят растенията и техните биологични изисквания с условията в конкретния район, вместо да се мъчим да приспособим по-екзотични видове.
Друг вариант е да се настанят добре приспособими видове, които се самоподдържат във времето и пространството чрез самозасяване или вегетативно размножаване без да са необходими други грижи.

Задължителните герои 

Един от задължителните герои в една пермакултурна градина е черният оман. За много градинари той е плевел в най-чист вид – досаден и труден за унищожаване. Но каква е дефиницията за плевелите? Растения, които не са желани на дадена площ. Ако обаче го отглеждате умишлено, плевел ли е?

А защо да го отглеждате? Оманът развива изключително силна и дълбокопроникваща коренова система, която може да достигне до 2 метра, ако има условия за това. По този начичн той усвоява хранителни вещества от недостъпни за повечето културни растения хоризонти. Патладжанът например разполага корените си между 15-ия и 25-ия сантиметър, краставицата – между 10-ия и 30-ия, зелето – до 70-ия.

Усвоявайки дълбоко разположените нутриенти в почвата, оманът ги изкачва на повърхността. Отмирайки, неговата надземна маса ги отлага в зона, достъпна за останалите растения в екосистемата.

Огромното количество биомаса, което оманът осигурява може да се използва като неспирен източник за компост или мулч, фураж, чай и други.

И да! Той не е предназначен за консумация от човека, но в миналото с него са лекували рани и дори счупени кости. Известно е, че има свойството да спира кръвотечения, а и доста други ползи за нашето здраве.

Недолюбваната гулия 

Следва още едно растение, което някои градинари недолюбват именно заради способността му да оцелява – гулията. Тя е позната още с имената земна ябълка или йерусалимски артишок, въпреки че няма нищо общо нито с артишока, нито с Йерусалим.

Изключително издръжлива на неблагоприятни атмосферни условия, тя не се нуждае от почти никакви грижи от страна на градинаря. Дори не се нуждаят от поливки, окопаване или растителна защита. С две думи, растение мечта. А дава и храна!

В интерес на истината, гулията се разглежда и като енергийна култура, но това е тема на друг разговор. Все пак, грудките са много полезни, сладки и вкусни. Те могат да останат свежи през цялата зима, стига да се съхраняват на подходящо място. най-правилно е да се вадят от почвата наесен – ноември-декември, когато листната маса отмре.

Още приложения на растението, за които, може би, никой не се е сетил у нас са:

Дългите и устойчиви стъбла са много подходящи за намаляване на въздушните течения.

Отново стъблата могат спокойно да се превърнат в отлична опорна конструкция на увивен фасул или друг вид едногодишна лиана. Така няма да се налага да почиствате опорите от сухи стъбла, а само да орежете и почистите площа. Биомасата пък отива в компостера.

И един съвет, ако не желаете да се борите с размножителния коефициент на земната ябълка, просто я засадете някъде, където няма да пречи и просто я използвайте рационално.

Детелините фиксират азота 

Детелини, детелини… пее Лили Иванова, но най-вероятно градинарите не се замислят, че всички детелини са азотфиксиращи растения. Да, някои са считани за плевели, но нали уточнихме дефиницията за тях.

Детелините са растения, имащи способността да фиксират азота от въздуха в почвата, а от там, той да става достъпен за останалите видове. По този начин, погледнато в дългосрочен план, те са отличници в подобряване на почвеното плодородие.

Нека към това сега добавим и перфектната им мулчираща способност. Като жив мулч, детелините покриват почвената повърхност, което я предпазва от водна и ветрова ерозия, а също и от прекалено нагряване от слънчевите лъчи. Още нещо, по този начин се запазва и влагата, както и се обогатява и поддържа микрофлората на почвата.

От многото видове детелини, някои са ядливи. Тревопасните животни ги обожават. Дивите животни ги обожават. А цветовете са притегателна сила за пчели и други полезни насекоми.

Ядливите 

Ядливите и лечебните цветя също са задължително присъстващи видове в пермакултурната градинка. А ако се замислите, и в българските дворове.

Практически всяко растение има някаква полза в една екосистема, макар и създадена изкуствено. Някои от най-често срещаните градински цветя с множество ползи са:

Хризантеми и техните братовчеди танацетум, пиретрум, вратига. Само едно от тях да има в двора, можете да си правите отвари и студени извлеци, с които да третирате множество насекомни неприятели по културните растения. Някои видове хризантеми пък са подходящи и за хапване в студени ястия и свежи салати.

Латинки и други растения капани. Латинките се считат за отлични съседи за краставиците и бобовите култури, защото първо те се нападат от листни въшки, белокрилка и други вредители. От друга страна младите листа и цветовете на латинките са чудесно допълнение към супи, салати и смутита със своя пиперлив вкус.

Теменужки и виолетки. Ако отглеждате салати и имате проблем с охлювите, засадете си теменужки. Ако обичате ароматно сладко или сироп с флорални нотки, засадете си виолетки. И предвид, че те цъфтят в момент, в който малко други растения предлагат такова изобилие от цветове, ще бъдат полезни и за много от дивите твари.

Нека тук добавим и две растения, които в последно време се съревновават за най-полезно цвете в градината. Това са невена и тагетеса. За първия е ясно, че веднъж настанен в градината, той си намира начини да оцелява и да се размножава. По последни дании тагетесът също има възможността да се самозасява заради сравнително меките зими. А сме сигурни, че вече знаете какви са ползите от тях.

Хайде да добавим и изключително красивото и синьоцветно бораго. Наричат го още краставично цвете, защото има вкус точно на краставица. Хапват се цветчетата. Качествата му за градината са сходни с тези на омана.