Застрашена ли е селекцията в говедовъдството?

Ще успеят ли асоциациите да съхранят елитните породи, когато свиват стадата и основната им задача е оцеляване, коментар на представители на различните въдства

Жени Владинова

Стоян Чуканов, председател на Управителния съвет на Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България 

Когато говорим за селекция, това означава да говорим за пари. Особено когато става дума за бикопроизводство. Но много говедовъди затварят и, за съжаление, те не мислят така, казва Стоян Чуканов. Причината е, че тези животни искат хранене и поддръжка, и то на 100%. Ако се погледнат данните от статистиката до януари месец 2022 г., няма рязък спад в популацията. Но само от януари до май – от началото на войната в Украйни, по данни на ИСРЖ,

млечните крави под селекционен контрол

са се върнали с 2 години назад

И това е само за 4 месеца – нещо, което се създава за много дълъг период от време не само като стадо, но и се поддържа като технология, се ликвидира. Оттогава няма актуална информация, тъй като се влиза в период на задържане и се очаква да няма ликвидация, но се чува в разговори с колеги, че тази тенденция ще продължи, и то с още по- сериозна скорост, уточнява Стоян Чуканов.

Що се отнася до месодайното говедовъдство, особено когато работиш с големи обеми, ситуацията е сходна - фермер с много голямо стадо вече е на път да ликвидира стопанството – от 2000 животни ще остави за себе си 50.

Така че към днешна дата и в двете направления -

млечно и месодайно говедовъдство,

се наблюдава обръщане на тенденцията

Защото, ако до миналата година до скока на фуражите се отчита нарастване на популацията под селекционен контрол, то тази пролет вече определено има промяна на тенденцията.

За съжаление, нямаме кристална топка, за да видим как ще продължи поведението на говедовъдите. Негативите, които дърпат надолу бранша и бизнеса, няма изгледи да изчезнат, а в същото време хората, които разполагат с производство на фуражи и зърнопроизводство, вече предпочитат да не диверсифицират през животновъдство, а директно да реализират на борсова цена. Това се случва, защото преди имаше някаква добавена стойност и се търсеше висока генетика, за да може тези фуражи да се превърнат в протеини от животински произход, за да не се продават като растителни протеини. Но сега вече зърнопроизводителите не виждат такава добавена стойност и няма икономическа логика. Чудесен пример е продажбата на висока цена на царевицата – без проблеми, без ядове. И в този модел нямаш нужда от кравари, нямаш нужда от инфраструктура, нямаш нужда от много други неща.

Сега се задава помощта за Украйна и тя ще даде глътка въздух за част от фермерите. Но този ресурс не е обвързан с ангажименти. За голямо съжаление има и друга част от говедовъдите, които правят една много проста сметка - те ще предпочетат ужасен край отколкото ужас без край. А с освободения ресурс от ликвидацията и помощта ще потърсят други посоки.

Тази тема Стоян Чуканов повдига още по време на редовното правителство, когато има някаква логика за спешна интервенция преди промяната на тенденцията за ликвидация, но това не се прави.

Говедовъдство в България се нуждае

от дългосрочна стратегия,

която да бъде с хоризонт по-далеч от националния стратегически план. Но отново сме на пауза и това няма как да стане.

А що се отнася до популацията от елитни животни – в света има достатъчно от тях, но фермерът трябва да намери икономическия смисъл да направи такава инвестиция. Но финансовата инвестиция не е единствена, има и времева такава. Внасяйки породисти животни, те имат нужда от аклиматизация. Дори и най-добрите животни, когато са привнесени отвън, те имат смяна на средата и това се отразява на тяхната продуктивност. А за това са нужни поколения. И събеседникът ми дава пример с животни, които е внесъл от чужбина, и техните приплоди – първо и второ поколение, родени във фермата. Приплодите нямат проблем - те са адаптирани към средата и понасят по-добре климатичните особености. Така че няма как да се очаква от високопродуктивна крава например от Дания, където има други температури, валежи и т.н., идвайки в Странджа, да бъде каквато е била там, където е родена. Аклиматизацията отнема много време – години. Постоянният внос не е добро решение за поддържане на популацията от елитни животни.

Ангел Йонов – изпълнителeн директор на Асоциацията за развъждане на Черношарената порода в България 

Ситуацията в бранша млечно говедовъдство може да се каже, че се поуспокои – фермерите възстановиха обичайния ритъм на работа. Естествено, това се случи след очакване на парите за последиците от войната в Украйна. Освен това

изкупната цена на млякото към

днешна дата е над 1-1,25 лв./л

В същото време се направиха много вложения и елитните животни млечно направление са защитени. Така че минимумът, който го имаме и поддържаме, постепенно малко по малко се разширява. Затова оценката ни е, че ще запазим селектираните млечни крави и бици, обяснява Ангел Йонов.

Да, проблеми имаше, и то сериозни, защото 3 години в млечното говедовъдство бе силна тенденцията към разпродаване и затваряне на ферми. И, за съжаление, налице бяха всички сигнали, тя да продължи. Така че реалността беше изключително рискова. Но към днешна дата може да се каже, че разпродаването вече затихва, уточнява Йонов.

А по отношение на фуражите, за да не се допусне недохранване на кравите, и то през зимата, фермерите се надяват да могат да получат зърно от държавния резерв при нужда.

Важното е, че проблемите ни не са свързани с ПРСР, която е за 2021-2027 г. Там неизяснени моменти няма, така че може спокойно да се работи и със служебно правителство. Затова сектор млечно говедовъдство, при добра изкупна цена на млякото, определено може да се справи с предизвикателствата към днешна дата, убеден е Ангел Йонов.

Михаил Михайлов, изпълнителен директор на Националния съюз на говедовъдите в България 

Докато всички ние говорим само за оцеляване, нещата ще стават все по-зле. Крайно време е да изхвърлим тази дума от речника си и да започнем да си правим селекция на животните, защото няма ли селекция, няма производство. Средната продуктивност тази година ще бъде още по-ниска поради обстоятелствата, при които живеем. В същото време фермерите какво правят – непрекъснато казват дайте ни пари, за да оцелеем, не могат да произведат нищо. А хората – потребителите, скоро ще започнат да се възмущават, защото кашкавалът ще стане 30 лв., сиренето – 20 лв. Прогнозата е, че до Нова година кашкавалът ще е вече 40 лв.

Затова категоричното мнение на Михаил Михайлов е, че в тази реалност

няма да има селекция

Според него веднага, щом дойде новото правителство, трябва да се направи дебат-кръгла маса, където да се вземе отговорно решение какво да се прави. И научният сектор трябва да излезе на първа позиция. Защото той и сега работи, не е на барикадите на протестиращи и стачкуващи. Те са хората, които трябва да си кажат думата, да предложат концепция какво трябва да се направи. И ако те не могат да се справят с тази задача, да платим на специалисти от Европа какво трябва да предприемем. Защото другите европейски държави са минали по този път и го правят, а най-важното и успяват. И чак оттам нататък може вече да започнем да говорим за селекция в животновъдството ни.

Защото горчивата истина е, че развъдните асоциации са единствените, които поддържат стадата към днешна дата.

И идва другият важен фактор –

трябват пари – селекция без пари не се прави

Така че тези средства, които сега периодически се отпускат, няма да свършат никаква работа. Ето един пример: един бик в Германия, за да стане оплодител и да го има в страниците на каталозите, изразходваните разходи за него от германските колеги са между 200 000 и 400 000 евро. А ние искаме с 400 евро да правим бици! Да, проблемът е сериозен, но решение има.

А засега най-напред трябва да се даде сигурност на говедовъдите да гледат кравите, да продължат да ги изхранват и развиват. И чак тогава да започнат да се занимават със селекция, категоричен е изпълнителният директор на Националния съюз на говедовъдите в България Михаил Михайлов.