19° C, разкъсана облачност
Освен всекидневните грижи и поддръжка, осигурете му и самостоятелен двор за отдих и разходка
В личното стопанство по селата конят не стои без работа - той е необходим при прибиране на сено, полагане на силаж, при транспортиране на зеленчуци и картофи, при ремонт на къщи и стопански постройки, за да са готови за зимата, и т.н. Конят като „превозно средство“ е удобен и икономичен в сравнение с трактор или кола.
Но конят служи дълго време само с
правилна и внимателна грижа
Обикновено конят се държи под един покрив с други домашни животни, те се разбират добре. Ако няма двор, тогава можете да направите малка изолирана конюшня в хамбара, където са ви фуражите. Конете понасят добре средни студове, стига да няма течение. За конюшнята е желателно да изберете сухо, но по-високо място. В ниските участъци е постоянно влажно, а това се отразява негативно на здравето на коня и много често крайниците страдат (появяват се хапещи мушици, копитата започват да гният).
Ако наблизо няма повдигнато сухо място, тогава избраното за изграждането на конюшнята, трябва да бъде поръсено с пръст или повдигнато с жлебове.
Конюшнята, изградена от дърво или тухла,
е топла и суха. Добрите конюшни се правят от добре изсушен кирпич (глина, смесена с нарязана слама). За да се предпазят по-добре стените от влага, конюшнята трябва да се изгради върху фундамент, а между нея и стените да се постави водоустойчива облицовка от покривна хартия, асфалт и други материали, които не пропускат вода.
Оптималната температура в конюшнята
е в рамките на от + 5 до +10 °С
Конят трябва да може да се обръща в конюшнята, да променя позицията си и да се изправя. Обикновено се препоръчва за работен кон да има бокс с размери от 10 до 14 кв. м. Височината на конюшнята от пода до тавана варира от 2,8 до 3,5 м. Покривът трябва да бъде направен от материали, които не позволяват преминаването на вода и са безопасни по отношение на пожар.
Подът трябва да е с ниска топлопроводимост, непроницаем за течности, относително мек, сух и издръжлив. Подът от кирпич е много удобен, оптималната му дебелина е най-малко 15 см. Глината трябва да се уплътнява добре, като се има предвид, че дебелината на изсипания глинен слой по време на набиване намалява около 2 пъти. Такива подове са много удобни за копитата, но изискват добра грижа - те трябва да бъдат покрити с постелки, почистени от урина и тор, дупките трябва да бъдат поправяни своевременно.
Подът в конюшнята може да бъде и дървен
Такъв под също е топъл, но абсорбира много влага и урина, става хлъзгав и гние, така че е важно подовите дъски да прилягат плътно към земна или глинена основа. Следователно плочите, към които са прикрепени подовите дъски, трябва да бъдат „удавени” в глинена основа. При липса на строителни материали подът в конюшнята може да се остави глинен: след разхлабване на земята, смесете я със слама и я натъпчете добре. Във всички случаи на пода се дава лек наклон от външната стена към прохода (приблизително 1,5 см на 1 м). Подът трябва редовно да се покрива със суха постелка, за да може конят да си почине легнал след работа.
Най-добрата постеля е сламата
Може също да използвате кафяв (блатен) торф или дървени стърготини. Средно на ден за постеля са необходими около 3 кг слама и около 5-6 кг дървени стърготини.
Внимание! Прагове в конюшнята не се поставят. Нуждаете се също от прозорец (с решетка) и врата с ширина около 1,2 м и височина около 2 м. По-добре е да направите вратата на здрави панти. Задължително да се отваря навън.
Най-простата хранилка е дълго корито,
монтирано близо до осветената стена: лявата част е по-голяма - за подаване на обемен фураж, дясното отделение е по-малко дълбоко - за пълнене на концентриран фураж. Сбруята, фуражът, постелята трябва да се съхраняват в отделно помещение. В близост до конюшнята е желателно да се изгради ограждение от здрави стълбове, в които конят може да се държи през деня през всеки сезон.
Коментари