Източният плодов червей напада основно праскова и кайсия, но също така се среща и по дюля и круша.

Възрастното насекомо е тъмнокафява пеперуда. Предните й крила са кафяво-сиви, има сиво-бели напречни вълнисти ивици. Задните крила са сиво-кафяви с ръждив оттенък и по-светли космици. Яйцето е овално, сплеснато, полупрозрачно, отначало белезникаво, а по-късно пожълтява. Младата гъсеница е белезникава, с тъмносива глава, а възрастната е бледокремава, до тъмнорозово оцветена по гърба и странично по тялото, с космици.

Източният плодов червей развива от 3 до 5 поколения годишно, зимува като изхранена гъсеница в копринен пашкул под старата и напукана кора на дърветата, в повърхностния почвен слой, върху почвата под окапалите листа и под други растителни остатъци. Гъсениците какавидират напролет. Летежът на пеперудите започва, когато средната дневна температура достигне и се задържи над 9° С.

Пеперудите от зимуващото поколение летят най-продължително. Те са и с най-ниска численост, тъй като около 40% от гъсениците загиват през зимата. Презимуват успешно само напълно изхранените гъсеници.

Пеперудите са активни привечер, а през деня се крият под листата на дърветата и върху почвата. Женските снасят яйцата си по долната страна на листата, на младите леторасли на прасковата, кайсията и сливата и по горната страна на листата на ябълката. Пеперудите от летните поколения снасят яйца и по плодовете.

Излюпените млади гъсеници се вгризват в основата на връхните листа на летораслите. Една гъсеница поврежда от 3 до 5 леторасъла, в сърцевината на които прави ходове. Повредените леторасли повяхват и изсъхват.

Гъсениците на източния плодов червей от следващите поколения се вгризват в плодовете, като се хранят с вътрешността им. Нападнатите плодове запазват външния си вид, но месестата им част е повредена. Гъсеницата не поврежда семената на плода. Нападнатите плодове окапват преждевременно.