Притесненията, пред които са изправени говедовъдите са нарастващите разходи, проблеми и с ползване на пасища и трудна продажба на мъжките телета

Жени Владинова

На пръв поглед цените на едрия рогат добитък през 2022 г. са малко по-високи от тези за 2021 г. Но дори и при по-високи цени, пътят на животновъдите къмположителни резултати е постлан с инфлация и по-високи производствени разходи. Не са за пренебрегване и факторите търсене и предлагане, които също ще повлияят на пазарните перспективи през тази година.

Затова въпросът е рентабилни ли ще са повечето говедовъдни ферми месодайно направление. Това, което фермерите могат да предприемат (и повечето от тях го правят), е налагането на добри практики в месодайното стадо - то не само е препоръчително, а наложително, защото ще допринасе за стабилността на фермата. Практиката доказва, че когато се постигне оптималното тегло за продажба на говедата за месо, приходите са добри.

При различните месодайни породи интензитетът на среднодневния прираст при различно живо тегло е различен.

Какви са нормативите за рентабилна реализация?

При породите Абърдийн Ангус и Херефорд най-висок среднодневен прираст животните имат при живо тегло 220-450 кг. След това кривата на прираста пада.
При тежките породи Шароле, Симентал, Белгийско синьо говедо и Лимузин прирастът расте до 650-750 кг. Над тези стойности и при тях прирастът спада.

Тези показатели е важно да се знаят от говедовъдите, за да не продават под 220 кг при едните и под 350-400 кг при другите породи. Ако фермерите се съобразяват с тази специфика, при реализацията ще постигнат най-добрата рентабилност, защото за 1 кг прираст се изразходва най-малко фураж.

Друг вариант е

телета по 200-250 кг да се доугояват до 400-450 кг.

След това да отиват директно на пазара за месо. Тази ниша е свободна и е добро решение за бизнес. Това също е печеливш вариант. Защото развъждането на майчини стада у нас от породите за месо все още е много трудно.

Следващата стъпка е

правилно управление на пашата

и полетата за пашуване

Това е другият фактор, пряко влияещ на рентабилността.

Според специалистите за пасищно отглеждане при нашите природо-климатични условия най-подходяща е породата Абърдийн Ангус. Защо?

Защото тя има най-добър стаден инстинкт и животните вървят в стадо.

Абърдийн Ангус много добре използват пашата.
Имат силно проявен майчин инстинкт и винаги си търсят телето. Кравите от тази порода не дават на телета "крадци" да сучат от тях.

Имат много добро висококачествено месо с изключителни вкусови качества, което се търси от търговците.

Абърдийн Ангус е с много висок рандеман, с малко количество тлъстина около вътрешните органи и таза.
При нашите природо-климатични условия оборно-пасищното отглеждане е препоръчително при стада Абърдийн Ангус, Херефорд и Лимузин.
Другите, развъждани у нас, породи за месо -

Шароле и Белгийско синьо,

е по-добре да се отглеждат оборно

Фермерите, които ще ползват пасища, трябва да са наясно, че в България пасищният период е много кратък - от 20 май до 20 август. И поради тази причина през останалото време говедата трябва да се подхранват. И въпреки че се дават субсидии за пасища в планинската част на Стара планина и Родопите, там расте орловата папрат, която е голям бич. Първо, тя заема 70-80% от тревостоя в тези райони. А борбата с нея е много трудна, почти обречена на неуспех.

Освен това като цяло тревостоят на високопланинските ни пасища е много лош - освен че е кратък, той е с много кисели и остри треви. Там липсват важните и така нужни бобови и житни културни треви.

Месодайните говеда са непридирчиви

към материалната база

Леките навеси и несменяемата постеля са достатъчни през периода на отглеждането им. А това е от голям плюс за фермера - пести разходи. Доказано от практиката е, че месодайните говеда могат да се отглеждат и на открити площадки целогодишно. Стига да се осигури на всяко животно 20 кв.м и ветрозащитна стена на площадката.

Има ли у нас достатъчно животни от месодайните породи? Може би отговорът е "да", защото расте броят на фермерите, отглеждащи говеда за месо. Но първо да видим какво се случва в сектор месодайно животновъдство.

Неоспорим факт е, че нашите животновъдни институти в Троян и в Костинброд от години развъждат чистопородни животни от няколко месодайни породи. Едната е Лимузин, другата е Херефорд, а третата е Абърдийн Ангус. Това дава възможност на всеки фермер говедовъд да се консултира със специалистите при избора си на животни.

А според тях новините са добри, защото всички породи са с добра приспособяемост към трудните природо-климатични условия у нас. Защото при тях се практтикува високопасищно отглеждане навръх Стара планина, Родопите или Странджа.

Все още

фаворитът сред месодайните

говеда е породата Лимузин

И засега тя е най-популярната и най-отглеждана в цяла Европа. Разбира се, държи и много висока цена - достига до 3500 евро, че и повече. Трябва да уточним, че всеки развъдчик, който предлага порода за месо, ще ви каже, че именно тази порода е царицата на месото. Защото качествените животни за месо са Шароле, Лимузин или Белгийско синьо говедо. Но последното е много трудно за отглеждане в български условия.

Причината е, че при Белгийското синьо говедо над 70% от отелванията са с цезарово сечение. Проблемът идва от много големите приплоди. Това у нас би създало много проблеми. Защото в отдалечени ферми, в малки населени места, и то във високопланински райони, едва ли някой животновъд би повярвал, че при трудно раждане на кравата ще получи навременна ветеринарна помощ.

Изборът на всеки фермер е различен, но трябва да се имат предвид всички "изненади" при различните месни породи. А всички фермери се стремят към едно - без загуби и възможност за максимално добра реализация.

Какви са цените за най-качественото месо,

която може да се достигне? Най-често - 4-4,50 лв./кг, но има и меса по 40 лв./кг, които обаче държат малък пазарен дял. Разбира се, има и изненадващи покачвания, но не и спадове. Но това е цена, която се отнася за месо от породите Шароле, Лимузин, Белгийско синьо говедо, угоени от 500 до 700 кг, и то на възраст, не повече от 18 месеца.

Добрата новина е, че все повече родни говедовъди са находчиви и са намерили верния начин за развиване на бизнеса си - устойчив и правилен от екологична гледна точка, невредящ на околната среда, създаващ екологично чиста храна, съобразяващ се изцяло с нуждите на едно свободно пуснато на паша животно.
А когато е налице и добър маркетинг, тогава се вземат нестандартни решения, които могат да се приложат успешно в много отделни сегменти в животновъдната ферма.

Това се доказва от практиката -

много от фермерите предлагат и селски туризъм

А той идеално се вписва като работа във фермата, гледане на животните, наслада от живота сред природата в свободното време, спорт и туризъм и др. Целта е изграждане на една успешна и модерна животновъдна биоферма, предлагаща екологичен селски туризъм. Но най-важното е, че се генерират приходи, които дават сигурност за фермера при неблагополучия. А те не липсват във всекидневието на животновъда особено през последните 2 години.
Затова налагането на добри развъдни практики както в месодайното стадо, така и при управляването на фермата, са задължителни, за да може фермерът да реализира рентабилност и стабилност.

И накрая един съвет към фермерите, желаещи да създадат стадо месодайно направление, за най-важното -

кога е рентабилна месодайната ферма?

До 20-ина животни, ако я обслужва едно семейство, и до 80-100 животни, ако има работници, т.е. когато фермата вече е професионална.

Защото разходите и за 20, и за 100 животни са едни и същи.

Има малка разлика в количеството на концентрирания фураж, но тя не е толкова съществена дори към днешна зата.