Няма списък на лицензираните за 2022 г. налични жребци, има риск при заплождането с кобилата да са в родствени отношения (голяма част от кончетата в последните повече от 5 години са резултат на висок инбрийдинг) – полубрат или полубратовчед. Става нещо, което не трябва да се случва – инбрийдинг и разпад на породната линия (породните линии са 5), алармира Добромир Домусчиев, председател на УС на Развъдна асоциация Дунавски кон

Сагата за опазване на българската порода Дунавски кон започва преди години – поне 15 вече, но особено силна е в последните 5. През февруари 2019 г. Селскостопанската академия и Развъдна асоциация Дунавски кон организират дискусия за запазване на Дунавската порода коне. Специалисти от Тракийския университет в Стара Загора, Института по животновъдни науки в Костинброд и Аграрния университет в Пловдив привличат вниманието на присъстващите фермери, собственици и любители на конете от тази порода с няколко лекции. Всички те са на тема Дунавски кон, че лошото състояние на породата е факт и от какво е предизвикано то. Специалистите са категорични:

близкородственото съешаване при

размножаването води до разпад

на генеалогичните линии

А родственото съешаване води именно до това – така рискът от разпадането на породата расте. Допустимият инбрийдинг е 4%, а в случая в популацията от Дунавски кон е над 11%, това е 3 пъти повече, алармира Добромир Домусчиев. Тревога буди раждането на кончета, чийто външен вид е по-скоро на говеда Херефорд, с много бяло по челото, което е доказателство за това какво се случва.

За съжаление към днешна дата проблемът е същият, но в още по-големи размери. Този път инициативата за опазване на породата е изцяло на Развъдна асоциация Дунавски кон. Според председателя й Добромир Домусчиев, по официални данни у нас има 600 коне (регистрирани от АКБ/Национална асоциация на коневъдите), което според него е много далеч от истината. Реално има около 150 – максимум до 200 Дунавски коне, и то не всички са чистопородни, а са в Регистъра на породата, тоест

назад в родословието има неизвестни родители

Причината да има все пак толкова дунавски коне е доказателството, че хората наистина обичат тази порода. Много от тях отделят от личните си финансови средства, за да отглеждат 2-3 коня, казва Домусчиев. И допълва, че лично той има 8 коне от тази изключителна порода.

Какво връзва ръцете на Развъдната асоциация Дунавски кон (РАДК) да защити породата и да предприеме мерки за опазване на поголовието?

Асоциацията е регистрирана през януари 2019 г., а на 30 декември 2020 са подадени документи за получаване на лиценз към МЗм. През юни 2021 г. той им е отказан със смешни според Домусчиев и колегите му аргументи. Веднага обжалват и през ноември 2021 печелят делото. МЗм обаче също обжалва, отново със смешни аргументи и в момента очакват крайното решение на ВАС.

Големият проблем е, че

без лиценз, РАДК не може да издава

документите, т.е. паспортите на конете,

за да се води редовна и правилна бонитировка, случен план и много други действия, които се правят по света, но не и в България.

Така че до получаването му, ръцете ни са вързани, уточнява Домусчиев. Защото за съжаление, според него, има много коне, на чиито документи пише Дунавски кон, а това съвсем не е така. Тревога буди фактът, че към днешна дата става дума за стотици коне. Затова в асоциацията често получават питане от коневъди, които имат съмнения, че купеният от тях кон видимо не е от породата Дунавски кон, въпреки документа, с който разполагат. Тези случаи не ги изненадват, но хора с опит и познания в коневъдството сигнализират Развъдна асоциация Дунавски кон.

Тази година сезонът почти завършва, но списъкът с лицензираните жребци липсва. Той не е издаден от АКБ/Националната асоциация на коневъдите, която има лиценз за работа с породата. Струва си да се отбележи, че техният лиценз, който е изтекъл в края на 2021 г., им е отказан при първото кандидатстване (за огромна изненада на РАДК), но пък даден само месец след това за още 10 години! При всички „дейности”, които са реализирали досега, обяснява Добромир Домусчиев.

Какви са плановете на Развъдна

асоциация Дунавски кон?

Към момента е важното РАДК да получат документа за лиценз на породата Дунавски кон. Само така ще се прекрати досегашната практика, прилагана от Националната асоциация на коневъдите - издаването на паспорти, основно срещу пари. Тук е мястото да се припомни, че те съвсем не са евтини, т.е. това са много добри финансови приходи за НАК, казва Домусчиев. Това е и една от водещите причини да се стремят само те да имат лиценз, и никой друг. Засега успешно.

На второ място вероятно е проблемът с жребците –

докога ще се предлагат

буквално фалшиви животни

и от тях коневъдите ще разчитат на заплождане на своите кобили и опазване характеристиките на истинската порода, след като въпросните жребци не ги притежават, е въпросът на Развъдната асоциация Дунавския кон. Това е основният проблем, който застрашава малко останалите породисти коне.

Към днешна дата основна задача на РАДК е изготвянето на правилен случен план – кои кобили с кои жребци да се покриват. Затова двете организации – НАК и Развъдната асоциация Дунавски кон, трябва да пренебрегнат различията и да вземат правилните решения за опазване на породата. Но това едва ли ще се случи, е преценката на Домусчиев. И допълва, че докато нямат лиценз, за да издават паспорти, се получава един затворен кръг, който, ако не намери решение, ще доведе до окончателното размиване на породата.

Дунавският кон все още го има благодарение на любовта на стопаните, които са почитатели на тази изключителна порода. Но колко ще продължи, като се има предвид досегашния начин на „работа“, не е трудно да се каже, категоричен е Добромир Домусчиев, председател на Управителния съвет на Развъдна асоциация Дунавски кон.

Жребецът Хауз - перфектен представител на Дунавски кон
Жребецът Хауз - перфектен представител на Дунавски кон
Жребец Торнадо
Жребец Торнадо
Дунавски жребец - над 20 години с неясен произход
Дунавски жребец - над 20 години с неясен произход