10° C, умерен дъжд
Процесът на отглеждане се променя заедно с промените в технологиите, казва големият производител Славчо Червенков
с. Поповяне,
екип на в. “Български фермер“
През втората десетдневка на август започва прибирането на картофите в с. Поповяне, Самоковско в стопанството на известния не само в този край картофопроизводител Славчо Червенков (в един от предните броеве на вестника писахме подробно за неговия бизнес). Той вече започва да се готви за „жътвата на компира“ (местна шега), която се различава доста от тази на пшеницата, например.
Като минаваме с него покрай нивите му той споделя, че очаква реколтата да бъде добра, ако не се получи някой неочакван катаклизъм - я суша, я градушка, я порой, я нашествие на колорадски бръмбар. Мерки е взел, напоителните му системи, (главно капковото)
работят на пълни обороти, пръскачките - също.
Машините за ваденето на картофите се оглеждат и ремонтират внимателно от механизаторите. Под контрол са и картофохранилищата, (излъскани като нови), и целия комплекс от оборудване за безпроблемно съхранение на продукцията преди да бъде предложена на пазара. Т.е. готви се усилено за прибиране на картофената реколта, но не с конвенционални средства (и те могат да се задействат при нужда).
Червенков е бизнесмен с модерно агромислене и затова държи в резерв дву-,три-, че и четириредови вадачки, които са последният праг преди да задейства картофокомбайните си. Новите технологии затова са нови, казва Славчо, за да се използват и да снижават себестойността на картофа - твърде важно условие за устойчиво присъствие на пазара. Ще прибирам реколтата с комбайни. Здрави и продуктивни, с тях (но не винаги) успявам да преборя времевите прозорци, лесни са за експлоатация. Обаче с поддръжката им сега е по-сложно, случва се забавяне на доставките на резерви части, обяснява той, и добавя, че се стреми да прави заявките си по-отрано и така да решава проблема.
Главната тема на разговора ни е техническото оборудване и
осигуреност на картофопроизводството,
в което той е врял и кипял повече от двайсет и пет години. Славчо Червенков продължава професионалния си анализ: фермерът, който се занимава по-мащабно с картофопроизводство и предлага продукцията си и за масова консумация, и като семе за посев, има значителен избор от марки и модели прибиращи машини за нивите си. Всеки си прави разчети, като основният фактор за решението му са обработваните декари. Заедно със сина ми Георги обработваме 1400 дка с различни сортове картофи за консумация, за чипс и т.н. Обичайно получаваме продукция общо по 4-5 хиляди тона. От декар вадим между 2 и 6 т в зависимост от обработките, от сортовете, от предназначението.
- Как постигате тези резултати? Имате ли ваша, някаква различна тайна рецепта...
- Тайни няма. Всичко става с читава техника в пълен комплект, съобразен с подобна площ, с точна инвестиция, с добра агротехническа дейност. Основният етап в решението на пъзела е: с какъв капацитет да бъде целият този обем от специализирана техника, така че да съответства на декарите и наличната теглителна сила, защото компирът не е толкова просто нещо. Другият момент, който трябва да се изясни предварително, е: какви са възможностите за инвестиции? Особено сега, в тази подчертана
пазарна несигурност и опасностите,
които грозят картофопроизводството при не съвсем ясните намерения на управляващите за нашия бранш. Разбира се, съществуват и други по-незначителни съображения от технически, административен и организационен характер, които също не са без значение.
- Всъщност на какви изисквания трябва да отговаря комплектът оборудване нужен за успешно картофопроизводство в такива мащаби, каквито са твоите - над 1400 дка?
- Всяка държава и регион има свои собствени, уникални характеристики. Това води до специфични изисквания и нужди от картофомашини. Това е цял сектор в агротехниката. Пакетът от съоръжения за почвообработки, садене, прибиране и съхранение на картофи е твърде сложен и инвестиционноемък. Когато го формираме трябва да сме наясно, че: всяко нещо трябва да се ползва с времето си, да съответства на изискванията на различните периоди на процеса на отглеждане. Процес, който се променя заедно с промените в технологиите. Мисля, че всеки професионален картофопроизводител трябва да е в крак с тези промени. Всъщност, това е нещо, което се отнася с пълна сила и за дейностите в напояването, без което картофопроизводството е обречено. Оказва се, че някои практики и инструменти не са достатъчно рентабилни и производителят трябва да се откаже от тях и да инвестира в нови,
по-иновативни системи,
както за обработки, така и за подхранване и растителна защита. Същото се отнася и за съоръженията за напояване. Ние със сина ми търсим оптималните варианти, за да постигнем нужната за днешния ден рентабилност. И ниска себестойност на продукцията... има няколко системи за отглеждане на картофи и всеки фермер избира най-подходящата за неговите мащаби, за неговите възможности за производство и съхранение. В нашата фирма Агролоджик работим на междуредие 90 см, полето се минава ред по ред от фрези или продълбочители.
- Ясно е, че за картофите са нужни високопроизводителни машини и в същото време икономични. Какви конкретно използваш ти?
- Колкото неочаквано и парадоксално да звучи няма високопроизводителни и икономични машини, няма такова нещо. По принцип машините в земеделието са високо натоварени и са на второ място по натовареност след машини, участващи във военни действия. Агромашините
работят при всякакви условия.
Някъде е по-леко, с по-малко разходи на енергия. Там се работи по-бързо. Другаде, можеш да затъваш, толкова е тежко, че започваш на местата, където обикновено е достатъчно да се пусне само една машина, да работиш с две. Друг пример, формата на кореноплодните зависи от почвообработките. Ако те не са добри и земята е на буци картофите стават с нестандартни форми, т.е. добиват нетърговски вид. Усилията отиват напразно, разходите нарастват...
Но да се върнем към въпроса. Комплектът от техника за по-голямо производство и за комерсиализация, за който питате, се формира след като условно за база се вземат ниви над 100 дка. Практиката е показала, че за успешно картофопроизводство техническата окомплектовка трябва да се състои, като минимум от почвообработващи инвентари (фрези, плугове, култиватори, продълбочители), садачки, торачки, пръскачки, прибиращи машини, складови съоръжения и транспортна техника. Тракторите са константни елементи във всяко земеделско производство. Нашата фирма има доста богат машинен парк - всякакви инвентари, 3 торачки, 3 фрези, от тях 2 големи, 4 садачки, няколко трактора, три комбайна - един (най-старият) е на Grimme, едноредов и два Dewulf, двуредови. Имаме
всякакво складово оборудване,
мотокари. Отделен пакет поддържаме за напояване. Отново повтарям, картофът е сложна култура, подходът към нея е комплексен. Стремим се да го спазваме и през август се надяваме, че ще прибираме с нашите комбайни нормални, добри добиви.
- Какви предимства ти дават комбайните?
- Разбира се, имат редица предимства. Работи се по-бързо. С тях се запазва качеството на грудките, добре се отделя пръстта, т.е. те знаят как да пазят при вадене продукцията. Не съм зависим от климатичните условия, освен ако няма тежки дъждове. И още, при някои от тях има възможност да бъдат адаптирани за прибиране и на други видове кореноплодни зеленчуци като моркови, цвекло и др.
Както споменах, вече се готвим за старта на прибирането, оглеждаме комбайните си. Единият от тях, самоходният, е двуредов 300 к.с., марка Dewulf с капацитет 70 до 100 т на смяна, модел RA 3060. Другият ми Dewulf е прикачен, тегли го трактор с мощност 180+ к.с. Работим и с още един, едноредов, производство на Grimme. Той има особено място в историята на фирмата - това е първият нов картофокомбайн в България на тази марка. Работи при нас вече двайсетина години. Беше нещо невиждано тогава по нашите полета...
- В стопанския ти двор са подредени и много машини за различните типове напояване, особено за капково...
- Интензивно земеделие без грамотно напояване е немислимо. Ние решително се придържаме към това схващане. Затова в нашия комплект за ефективно напояване влиза възможно най-ново и ниско енергоемко иригационно оборудване. Поливната техника, с която разполагаме обхваща всички видове системи - гравитачно, дъждуване с пивоти, с оръдия, с макари, както и капково, върху което сега наблягаме. Имаме много помпи с двигатели 120-130 к.с. за вода за поливните ни машини за него.
- Видяхме, че складовете за съхранение са абсолютно празни и чисти, т.е. продукцията е реализирана на 100%. Но видяхме и всякакви съоръжения в готовност за идващия сезон. Какви складови машини ползваш?
- Съхранението на продукцията е толкова важно, колкото и нейното получаване. Само в базата в Белчин имаме картофохранилище с вместимост над 5000 т, в което продукцията се сортира и пакетира. Не е нужно да обяснявам защо грижата в складовете трябва да съответства на тази от полето. Мисля, че всичко или почти всичко, нужно за поддържане на нормите за опазване на картофите от развала го имаме: системи за вентилация, оросяване, сортировъчни машини, приемателни бункери, машини за обдухване, разпръскване на влага, инсталации за обгазяване и др.
Картофът е много сложна култура,
а не е прост като компир, не е за прости хора. Картофарството е тегава работа, а нашите управляващи отпуснаха повече пари за животновъдство, отколкото за зеленчуко- и картофопроизводство. Както и да е, ще видим през август как сме работили и какво ще изкарат комбайните, за които говорихме. Когато започнем прибирането пак елате...
ДОПЪЛНЕНИЕ
В портфолиото на такива европейски и световни производители на машини за прибиране на картофи като Dewulf , CARLOTTI, Grimme, GEO PM, BOMET, Siebkettenroder, AGROM HU, WINDROWER, TEHNOS са включени най-разнообразни модели вадачки и комбайни с насоченост към многобройните картофопроизводители в Европа и света. И в България предложенията са много, пазарът е богат на иновативни решения за картофения бизнес.
По-труден е въпросът за избора, който зависи от възможностите на фермера, заел се да произвежда картофи. Първата му крачка трябва да е: каква да бъде вадачката или комбайнът - употребявани или нови? Втората е с каква производителност да бъдат, така че да съответстват на декарите и наличната теглителна сила? Т.е. да се пестят средства. И третата крачка е: готовността за инвестиции в пазарния полухаос и несигурността в земеделието поради намножилите се в последно време различни кризи.
Коментари