Много от начинаещите градинари си мислят, че е много красиво да поведат лиана по ствола на някое старо дърво. Наистина, дебелите дънери заживяват визуално нов живот, раззеленяват се, а в идеалния случай, дори разцъфтяват.
Но!
Всички лиани могат да доведат до структурни повреди по дървото, растейки, обвивайки и задушавайки чрез бързия си темп на развитие. Буквално залепените леторасли на лианата за кората на дървото водят до осезаемо натежаване и потенциално счупване на части от кората, дървесината и дори цели клони. През дъждовните и зимните периоди това е най-опасно.
Освен това листната маса разположена по ствола улавя в по-голяма степен поривите на вятъра, което създава предпоставки за поваляне на цялото дърво от основата. Това важи с пълна сила за онези представители на дендрологията, които разполагат корени в близост до почвената повърхност.
Лиана, засадена в подножието на дърво, първо
формира силна коренова система,
като по този начин сериозно се съревновава за вода и хранителни вещества. Плътната пелена от листа възпрепятства затоплянето на почвата, задържа прекомерно влагата, а отмрелите растителни остатъци се превръщат в предпоставка за нападение от патогени.
Удушвачите, както често ги наричат, наистина могат да задушат своята „опора“ в живота. Например вистерията има способността да „прегръща“ толкова силно, че да затрудни сериозно сокодвижението и обмяната на веществата на другото растение. Чрез своята увивна природа, с надебеляването и заякването на стъблата и с времето се стига дори до механични повреди.
Не бива да ви успокоява факта, че някои лиани не се увиват, а използват коренчета, за да се прикрепят към кората на дърветата. Това също води до доста проблеми.
Лианите „крият“ повреди, ракови образувания, щети, причинени от дървояди или корояди. С времето, неизлекуваните дървета или нападнатите зони се превръщат в ахилесова пета, могат да доведат до имуществени щети или дори по-лошо – до сериозни наранявания за собствениците.
Ето още един сериозен проблем при такава комбинация от растения. Всички лиани са известни със своя буен растеж. Той в пъти изпреварва нарастването на дървото, с което в един момент се стига до сериозно засенчване, намаляване на достъпа до слънчева светлина, затрудняване на фотосинтезата, а така неминуемо се стига до сериозно гладуване, отслабване и дори смърт на по-бавния вид.
Едно от възможните, но не особено красиви решения на такъв проблем (в неподдържани дворове, превзети от бръшлян например) е
удушвачът да бъде стопиран в основата на дървото
Борбата с корените може да се изведе на много нива – с препарати за растителна защита, чрез чести почвени обработки, чрез покриване на повърхността с непробиваем мулч и т.н. При всички положения обаче, трябва да сте много упорити и търпеливи.
Важно е да не дърпате летораслите обвити около ствола, ако те принадлежат на вид, който се закрепя посредством корените си за кората на дървото или мазилката на някоя сграда. Рискувате да смъкнете всичко и пак да нанесете сериозни щети.
Най-добре прекъснете растежа, примирете се, че известно време няма да е красиво и
оставете всичко на природните сили
След година или две дървото ще погълне или отхвърли само нашественика.
Опасни лияни, както вече стана ясно са вистерията със своята „силна прегръдка“, бръшлянът със своята неспирна растежна и сериозна сила, декоративната три или петлистна лоза, която без проблем може да проникне в някоя стая през стената, дивия хмел, който всяка година изненадва с още по-голяма листна маса, текомата, въпреки оранжевите си и много красиви цветове и още много.
Ако все пак искате да се радвате на увивни и цъфтящи растения, заложете на сигурно и им осигурете табилни опори, а не дървета или зидани стени.
Има и голям избор от нежни лиани като клематиса, който не нанася такива поражения, а в същото време цъфти с разкошни цветове. Катерливите рози са още едно подходящо решение.
При всички случаи, захванете ли се с лиани, каквито и да са те, поддържайте ги, за да не ви създават проблеми.
Коментари