Все по-често се случва млади хора да се преместят на село. Било то в наследствен имот, било то в новозакупен такъв. Защото могат да работят от вкъщи или защото са уморени от забързаното ежедневие в големия град, а и, за да отгледат децата и храната си по най-добрия начин или по други причини. Всъщност, има ли значение какви са причините? Май не.

Акцентът тук, на цветната ни публикация, естествено ще падне върху градините. Някои изоставени и буренясали, други поддържани само през уикендите, но запазени в автентичния си вид от едно време, някои с изненади оставени от предишни собственици, а други познати до степен, в която ходите със затворени очи из тях.

Тези градини преплитат духа на старото време с енергията на тенденциите. Възможно ли е едно такова пространство, макар и на открито, да се превърне в синхронизирана картина без да се губи нищо в него? Отговорът се крие в растенията - в лехите за зеленчуците, в старата ябълка в ъгъла на двора, в цветята от детството.

В модата се наблюдава често, а и за градините е актуално – новото е добре забравено старо. Новите градинари търсят стари сортове. Смятат, че са по-устойчиви на факторите на средата, на болести, а заедно с това ги връщат отново в онова отминало време, когато са били най-безгрижни. Така ли е наистина или това е само една романтична представа?

Днес ще ви разкажем за цветя от градината на баба, които напълно изпълняват горните условия.

1. Трендафил

Спомняте ли си онези богато нацъфтели розови храсти, които обикновено окичваха входната врата с цветовете и аромата си? Бяха рамка на почти всеки двор. Като вход към приказка. А спомняте ли си арките с дребноцветни розови розички в безбройни букетчета из дворовете на детските градини? Като докоснати от феи, за да радват децата...

Сега се срещат рядко. На места са заменени от модерни хибриди с едри цветове, но без аромат. На други изобщо ги няма вече. Освен красивата им страна, тези цветове са вплетени в традициите и обичаите. Малко хора знаят, че са се използвали и в народната медицина – за успокоение, за разкрасителни процедури, за ароматизиране, дори в кулинарията.

В градината всички рози привличат както полезни насекоми и опрашители, така и врагове като листни въшки, хоботници и други. Освен това се нападат от редица болести – черни листни петна, брашнеста мана. Дали е стар или нов сортът не е от голямо значение. Важното е как се грижим за растението.

2. Мушкато

Червеното мушкато пази дома от зли очи. Всяка баба го знае. А бабиното мушкато беше голямо, високо, имаше нужда от опора и миришеше особено силно. Към него задължително трябва да добавим индришето и сакъзите на чардака в глинени съдове или старо тенджере. Идилично звучи, но така беше.

Е, днес мушкатата са доста по-компактни, цъфтят повече и тук правилото за по-добра устойчивост не важи. Мушкатата, сакъзите и индришето, както и повечето представители на здравеца рядко се нападат от болести и неприятели. Факторите на средата или промените в климата също не им се отразяват много.

По-важното е да знаем къде да ги разположим и как да се грижим за тях, но това не се е променило. Златното правило е много слънце и малко вода.

Нека добавим все пак нещо ново и по-малко познато, а и да напомним за старото. Пеларгониевите видове и по-специално индришето имат лечебни и кулинарни качества. Ароматът им отблъсква комари и други вредни насекоми в градината.

За финал – ако смятате, че тези цветя се чувстват добре само в саксия, предизвикваме ви, засадете ги директно в градината и само стойте и гледайте.

3. Карамфил

Градинските карамфили сега са дребосъчета често без аромат и с изключително обилен цъфтеж. Нападат ги трипси, акари, гният уж без причина и се налага през година-две да засаждаме нови растения по една или друга причина.

Градинските карамфили в миналото бяха по-високи, цъфтяха в няколко основни цвята, на вълни, но пък какъв аромат се носеше около тях... и можеха да изкарат 15 години на едно място. Предимства и недостатъци имат и двата варианта.

Все пак искаме да напомним, че сред карамфилите има и такива, които са забравени или модернизирани и си заслужава да ги потърсите и настаните в цветната градина. Един такъв е например „Шабо". Друг – брадатият карамфил или още наричан турски.

Последният е двугодишен и много характерен за старите градини. Има склонност да се самозасява, но без да бъде агресивен. Цветовете му са много характерни и от тях сега се правят букети, но рядко се срещат в градините ни.

4. Турта и циния

На четвъртата позиция ще поставим не един, а два вида цветя. Просто не можем да решим кое е по-носталгично и кое по-модерно.

Туртата или тагетес в миналото също е била високо растение с по-рехави разклонения, по-дребни цветове и ограничена цветова гама. В днешно време тагетесите са компактни, по-ниски, с по-едри, повече на брой и по-кичести цветове и с по-голямо разнообразие на багри. Визията се е изменила, но не и ползите. Тагетесите имат лечебни и репелентни свойства, за които сме ви разказвали много пъти.

Цинията следва горе-долу същия път. Наричана още свекървини очи, тази китка се отглеждаше във всеки двор през топлата част от годината. И изведнъж изчезна. Сега се появява с по-ниска осанка, с по-дребни цветчета, но по-многобройни и в най-различни цветове. Не е известно от цветето да има други ползи освен естетически.

И двете растения можете да засеете през март и април, за да красят градината ви до късната есен и да ви напомнят на бабиния двор.

5. Ружа

И тук можем да вместим няколко отделни вида растения. Едното е дървовидната ружа, всъщност хибискус, която можем да видим в паркове и градинки под формата на солитер с дървовидна форма или като жив плет. Освен по-разнообразната цветова гама, тук не се е променило много. В бабиния двор тази ружа се отглеждаше подобно на люляка и докато цъфтеше, метлата беше пръв приятел на стопанката.

Ружа номер 2 е т. нар. „луна", чийто цветове сега са огромни. Тази разновидност и тогава и сега се среща много рядко в градините ни по няколко причини. Най-вече защото не е толкова известна.

Най-стандартната ружа, за която можете да се сетите, онази с високите цветоноси, като копия, с много цветове си е все същата. Красива е. Има носталгична нотка. А хоботниците и ръждата я тормозят още. Ако искате да я отглеждате, бъдете готови за главоболия.

6. Калдъръмче

Ако израза „където не го сееш, там никне" си има лице, то би било това на калдаръмчето. Това е и причината да поизчезне от градините ни, но замислете се, ако искате на вилата нещо да цъфти, калдъръмчето ще го прави, дори да ходите там веднъж в месеца.

Обилно цъфтящо растение е, ако е засято на слънчево място. Много сухоустойчиво. Много непретенциозно. На практика може да се справя само с живота.

Старото калдъръмче и новото калдъръмче нямат разлики, освен новопоявилата се по-кичеста форма на цветовете. Толкова.

Има обаче разновидност, която вълнува градинарите от десетина години - каскаден вид, който не се самозасява и изглежда разкошно във висящи саксии или сандъчета на балкона.

Изискванията му към грижите са същите – малко вода, много слънце. Естествено, ако е в саксия, ще има нужда от по-чести поливки и мъничко подхранване.

7. Невен

Оранжевите цветове са запазена марка на невена. От тях се приготвя чудодейно мазило за рани, изгаряния и кожни проблеми. Новите сортове са с по-едри или кичести цветове. Може да го намерите и в жълто или кремаво. Засейте го сега и му се радвайте дълго. Имайте предвид, че лечебен е само един сорт.

8. Зокум

Олеандрите едно време бяха само розови, рядко бели или кремави на цвят. Сега има лилави, жълти, с кичести цветове, с компактна форма и размери, с по-обилен цъфтеж. Важно е обаче да не забравяме, че растенията са отровни както за хората, така и за животни при поглъщане или вдишване на дим от тях.

9. Бегонии

Тежката артилерия. Капризно цвете с много характер. Бегонията едно време беше слонското ухо в саксия. После се появиха „дама и кавалер", след това семперфлората, а сега не можем да изброим видовото разнообразие. Всеки сорт си има модерна версия с подобрени цъфтежни качества, но все още толкова претенциозни по отношение на отглеждането.