Дебатът за корекции започна, първото заседание на тематичната работна група е на 13 юни

Българският стратегически план за ОСП 2023–2027 ще трябва да намери баланс между продоволствената сигурност и екологичните амбиции, да направи корекции в някои от SWOT анализите, както и да насочи повече средства за ВЕИ и подобряване на услугите в селските райони. Това са само част от забележките на Европейската комисия до България, които имаме за задача да изчистим с участието на земеделския бранш.

На 13 юни е насрочено първото от 4-те заседания на Тематичната работна група, в която да започнат да разглеждат 40-те забележки на ЕК, които са от съществено значение.

Миналата седмица на брифинг министър Иван Иванов определи коментарите на ЕК по следния начин: 40 са сериозни, 106 – технически и 205 общи, които не се нуждаят от действия. Писмото съдържа 57 страници, с общо 405 коментара, констатации и препоръки, които са разпределени в шест области.

Те са следните:

На първо място, във връзка с руската инвазия в Украйна, Еврокомисията ни е възложила да преразгледаме плана си, и да използваме всички възможни средства да увеличим устойчивостта на сектора, като се насочим към по-малко синтетични торове и повече възобновяеми източници.

Втората група коментари е свързана с насърчаване на интелигентен и конкурентоспособен, устойчив и диверсифициран сектор, който осигурява дългосрочна продоволствена сигурност. Заключение на ЕК тук е, че Стратегическият ни план показва този потенциал, чрез преодоляване на съществуващите разлики в доходите на малки и големи стопани. ЕК ни приветства към подпомагане на малките чрез налагане на таван на плащанията и въвеждане на прогресивни плащания в райони със специфични ограничения.

Третата група коментари са относно подпомагането и укрепването на опазването на околната среда. Тук от нас се изисква по-ясно да покажем амбиция със Зелената архитектура на ЕС, където се акцентира върху връзката между продоволствената сигурност и действията в областта на климата, както и от осигуряване на достъпни цени храни за гражданите при всякакви обстоятелства. Тук ни се дава възможност за оценка кое е по-важно: климат или новата ситуация, свързана с енергийната криза. Министър Иванов разтълкува забележките на ЕК, че вероятно ще трябва да заделим повече средства за инвестиции във ВЕИ в селските райони.

Четвъртите коментари касаят икономическото укрепване на селските райони. ЕК смята, че планът ни показва потенциал с продължението на инвестиционната програма от 2014–2020. Страната ни ще трябва да се бори с обезлюдяването, бедността и влошаване на качеството на услугите с инвестиции в дребномащабна инфраструктура и модернизиране на стопанства.

Петата е с по-съществена критика от страна на Брюксел. Става въпрос за стимулирането и споделянето на знания и иновации през AKIS инструментите. ЕК иска от нас да подобрим цифровизацията в земеделието и инвестициите в широколентов интернет чрез всички приложими интервенции в плана, като се подобри комуникацията между различните оперативни програми, за да няма дублиране на инвестициите.

Последната група се отнася към Зеления пакт и двете стратегии – тази за биологичното разнообразие и „От фермата до трапезата“. От България се очаква да подобри съгласуваността на целите с националното ни законодателство, както и между отделните оперативни програми, които имат сходен принос, и отделни мерки. Аделина Стоянова, директор на дирекция „Директни плащания“, даде за пример две интервенции - за биологично разнообразие и екологична инфраструктура и за буферни и екологични ивици, които са съпоставими и допринасят за постигането на една и съща цел.

Съгласно процедурата в триседмичен срок от получаване на коментарите МЗм трябва да подготви отговор до ЕК, с което да дадем съгласието си за публикуване на изпратените коментари на страницата на Европейската комисия. По този начин те ще бъдат публично достъпни.