11° C, облачно
На какви етапи да се подават торовете
Говорим ли за торене, редно е първо да направим една уговорка за най-важното нещо – почвата.
Лозата, знаете, може да се отглежда на различни почви, пак ще вирее и ще дава плод. Но най-подходящи са дълбоките, рохкави, бързо затоплящи се почви. А най-неподходящи са заблатените тежки и сбити почви.
В сравнение с винените, десертните сортове имат по-големи изисквания към почвата и торенето. Както е при овощните видове и храсти, така и лозата натрупва големи количества резервни хранителни вещества в корените си, стъблото и пръчките. Те се използват през пролетта при развитието на младите леторасли и листата, а също и при формирането на добива.
Много често лозници у нас се отглеждат на по-бедни почви в дворовете или около вилите, където се оказва, че торенето има решаващо значение за получаването на повече и по-качествено грозде.
Правилата за торене не са чак толкова сложни
Торенето на лозата трябва да започне още преди засаждането й, като се извършват т.нар. запасяващо и припосадъчно торене.
Когато се създава лозе, мястото се риголва, при което се внасят по 400-600 кг оборски тор, 5-6 кг фофорен тор и 3-4 кг калиев тор на 100 кв. метра.
При засаждането на лозите за асми трябва да се изкопават ямки с ширина до 1 м и дълбочина 70-80 см. В дъното на ямките се поставя 1-2 кг добре разложен оборски тор, който се размесва с почвата от хумусния хоризонт.
Върху сместа се насипва 4-5 см почва, така че при засаждането корените на лозите да се разстелят върху нея. Желателно е при засаждането в ямките да се внесат и по 50-60 г суперфосфат и 40-50 г калиев тор.
Ако лозите се засаждат в редици, риголва се ивица, широка 1 м, с дълбочина 60-70 см. Оборският тор, фосфорните и калиевите торове се внасят както при засаждането на единични лози.
Пролетното засаждане на лозичките е масова практика в дворното и вилното място. Засадените лозички се поливат с фосфорен и калиев тор - това осигурява добро вкореняване и отлично хранене на младите лозички през първата година.
През втората и третата година те се торят предимно с азотни торове, за да се осигури бърз растеж и да се ускори формирането на високостъблени лиани, които бързо встъпват в плододаване.
Както младите, така и плододаващите лози се подхранват ежегодно с по 1 кг на 100 кв. метра чист азот.
Внимание:
Амониева селитра може да се внася на всички почви, но с амониев сулфат се торят само лозя, отглеждани на карбонатни почви.
При поливни условия лозите се подхранват след цъфтежа, а при неполивни условия – рано напролет.
На всеки 3-4 години трябва да се тори с фосфорни и калиеви торове
Когато лозето се напоява, фосфорът и калият се завишават с по 200-300 кг на 100 кв. метра. Заедно с фосфорните и калиевите торове през есента се внася и дълбоко се заорава по 200-300 кг на 100 кв. метра оборски тор.
При заболяване от хлороза, предизвикана от недостиг на желязо, в почвата се внася препарат с желязо, като се правят дупки около лозите.
Препаратът се разтваря във вода и се внася като течен тор. Може да се комбинира с фосфорните и калиеви торове, разтворени във вода.
През вегетацията се подхранва листно с 0,1% -ов разтвор на борна киселина, което спомага за оплождане и предпазване от изресяване.
Подхранва се в началото на цъфтежа, като микроторът се прибавя към бордолезовия разтвор или други препарати, с които се пръска срещу мана.
Съвет:
За засилване на растежа и преодоляване на различните заболявания, предизвикани от недостиг на макро и микроелементи, листното подхранване може да се извърши – три или четири пъти.
Сигурен начин за предпазване от хлороза е предварителният анализ на почвата по отношение на карбонатите и подбирането на подходящи подложки за лозите.
Коментари