Какви са шансовете за възстановяване, анализ на френския Институт по животновъдство
Още през април. експерти от Института по животновъдство (Idele) прогнозират увеличение на разходите за производство на мляко от 15 до 61 евро на 1000 л поради войната в Украйна. Конференцията, проведена от Idele – френският институт по животновъдство, се фокусира и върху въпроси като спад на „привлекателността” на професията млекопроизводител, както и лостовете за адаптиране на фермите към изменението на климата.
Експерти коментират възможните въздействия на руско-украинския конфликт както върху френската млечна индустрия, така и за останалите държави-членки на ЕС. Според Филип Шотто, ръководител на икономическия отдел на Idele, цената на суровините започва да се увеличава преди руската инвазия в Украйна. Анализът показва, че от февруари 2021 г. до февруари 2022 г. всички входящи цени на кравето мляко, произведено във Франция, се повишават: нарастват с 13,3% за купуване на фуражи, с 81,9% за торове, с 29,5% за енергия и смазочни материали и с 23,8% за оборудване . Цената на морския транспорт също се повишава и големи компании спират дейността си от и към руските пристанища от началото на март.
Европа в силна зависимост от
пшеница, царевица и слънчоглед
Войната в Украйна доведе до покачване на цените на суровините, като маслодайните култури достигат рекордни нива. Например в световния износ на пшеница, царевица и слънчоглед – с произход от Черноморския регион - т.е. Унгария и Русия, осигурява 30% от световната търговия с пшеница и 15% от тази с царевица. И това поражда опасения от недостиг, отбелязва Шотто, като добавя, че увеличението на цените на зърнените храни и олиото засяга първо продоволствената сигурност за хората в източната и южната част на Средиземно море.
В същото време за много африкански страни делът на пшеницата от Русия и Украйна надхвърля 60% от общия внос. ЕС-27 също зависи значително от Украйна - с 29% от общия украински износ на царевица и слънчоглед през кампания 2020/2021. Но ЕС също е силно зависим и от руския слънчоглед - с 56% от общия износ през кампанията 2020/2021.
Млечни продукти: Ниска търговия
Какви са позициите на руските и украинските млечни продукти в международната търговия? Пазарът на Франция с Русия и Украйна остава нисък, е оценката на френски икономисти. Украйна, изправена пред спад в млечното си стадо (от 20% между 2011 и 2021 г.), остава маргинален износител на млечни продукти – 500 000 TEL-тона (млечен еквивалент в тонове) през 2020 г. Що се отнася до Русия, тя е вторият световен вносител на млечни продукти през 2020 г. с общо 5 милиона TEL (Китай внася 13 милиона TEL през 2020 г.).
Беларус е водещият доставчик
на млечни продукти за Русия
(1,8 милиарда евро през 2021 г.), което е далеч по-напред от ЕС-27, който през същата година изнася млечни продукти на стойност 252 милиона евро за руския пазар.
Слаба е търговията с млечни продукти между Франция,Русия и Украйна
Франция-Украйна:
• Излишък: +16 милиона евро през 2021 г.
• Износ: 18,5 милиона евро през 2021 г.
• 3900 тона продукти, включително 2800 тона сирене
• Внос: 2,4 милиона евро през 2021 г. (особено казеини: 275 t)
Франция-Русия:
• Излишък и износ: +50 милиона евро през 2021 г.
Основно млечни съставки (10 000 t), включително:
* 4000 t казеини
* 3800 t лактоза
* 1600 t пептон
Повишаване на цените на фуражите
Какво влияние може да има войната върху френските млечни ферми? При много нестабилни и непредсказуеми пазари е необходима предпазливост, категорични са анализаторите, които имат 2 хипотези за цената на суровините за земеделието:
1. Малко вероятна хипотеза - с доста бързо връщане към ситуация в началото на 2022 г. преди войната.
2. Тревожна хипотеза -с продължаващо напрежение и нестабилност, с цени на нивото от началото на март 2022 г.
Според експерти на Idele цената на закупените фуражи може да се увеличи с 9% при малко вероятната хипотеза, а при тревожната до скок от 40% - на горивата от 26% на 83% и тази на азотните торове от 30% до 61%.
Тревожни са и резултатите от проучване в млекопроизводството. Те показват увеличение на разходите за производство на мляко, вариращи от 15 евро за 1000 литра за малко вероятната хипотеза и до 61 евро за 1000 литра за тревожната хипотеза. Покупката на концентриран фураж е начело и при двата сценария: със 7 евро за 1000 л за малко вероятния сценарий и 38 евро за 1000 л за най-неблагоприятния.
А що се отнася до
технологиите за развъждане и
опазване на околната среда
от френския Институт по животновъдство предлагат лостове, с чиято помощ европейските фермери биха могли да се справят с растящите разходи за суровини. Един от тези лостове се състои в намаляване на производствения концентрат, максималната му ефективност е 0,8 кг мляко/кг концентрат (0,5 кг мляко средно). Според анализаторите намаляването на азотния коректор е лост, който може да се използва в някои ситуации: на дажби 100% със запазен фураж и при смесени дажби с малък дял на паша. На практика, за да спре азотният коректор, е необходимо възможно най-бързо да се достигне 50% от пасищна трева в дажбата, казват експертите, добавяйки, че тази половин порция трева се достига от 20 акра трева, изпасена на крава на ден.
„Подмладяването” на фермерите и привлекателността на професията млекопроизводител във Франция и в Европа също се дискутират. С коефициент на напускания (прекратяване на работа) от 45% млечният сектор се нарежда на дъното на всички френски селскостопански сектори. Подобни са данните и за останалите държави-членки на ЕС – броят на отказалите се варира от 35% до 84%. Свиването се свързва според анализаторите със застаряващите мениджъри на ферми. Все още има и приток към професията животновъд, макар и недостатъчен.
Обновяването (т.е. подмладяването) на земеделските стопани е основна тема за професията млекопроизводството. Според анализаторите
50% от животновъдите може
да напуснат сектора до 2027 г.
Причината според анализа е, че млечният сектор страда от липса на имидж – 88%. Другата причина е, че младите хора смятат, че са зле информирани за работни места, свързани с животновъдството.
Проучванията, извършени от Idele, показват, че опасенията на френските млекопроизводители се споделят от фермерите в много европейски страни. Средната възраст на заемане на позиция в сектора също се увеличава и има обща загриженост за броя на хората, работещи в този сектор и набирането на служители.
Споделят се и тревогите, и пречките в професията: размер на фермите и необходимите инвестиции, разрешен доход, работно време и тежък труд. Управлението на човешките ресурси също е тема, която активно се анализира, особено с увеличеното използване на наемни работници, които имат нужда от повишаване на уменията във фермите, както и използването на работници мигранти.
Адаптиране към изменението на климата
Френският сектор на млечните продукти от 2015 г. започва да се адаптира към изменението на климата, като инициира проекта Climalait. Този изследователски проект провежда работа с групи фермери в 20 малки млечни региона между 2015 и 2019 г. Това помага при определяне на лостове за адаптиране на животновъдството към изменението на климата - както по отношение на фуражните системи, така и по отношение на животните.
Според анализаторите много лостове са на разположение на млекопроизводителите по отношение на генетиката, адаптирането на сградите, управлението на фуражните ресурси. От 2016 г. се работи активно по френски и европейски проекти, свързани с адаптирането към климата.
Генетичният лост на животните се състои в използване на съществуващата генетична вариабилност и избор на най-добрите разплодни животни за популации, адаптирани към изменението на климата. Според специалистите това е много ефективен лост, който има кумулативен ефект през поколенията.
Правят се анализи и на животновъдните сгради – дефинира се план за действие за ограничаване на въздействието на високата топлина върху животните. Определени са и 5 достатъчни действия в определен тип сгради в зависимост от тяхното географско местоположение и техния дизайн:
1) условията за достъп на чиста вода;
2) осигуряване на вкусна храна;
3) осигуряване на сянка за пасищните животни]
4) намаляване на пряката и непряка слънчева светлина вътре в сградите;
5) подобряване на естествената вентилация.
Коментари