Заради продуктивните млечни овце, плевенската черноглава днес е застрашена порода, напомня Бранимир Боянов

С пример за механизирано и развито стопанство Бранимир Боянов е един от авторитетните фермери у нас, разкриват негови колеги от националния събор на овцевъдите. Член е на развъдната асоциация на Плевенската черноглава овца, но и на много други сдружения. Поначало е зърнопроизводител, който от десетина години се занимава с овцевъдство.

Според него е магия как може без земеделие в днешно време да оцелее едно животновъдно стопанство. Неговото не е малко – около 10-12 души се грижат за приблизително 1000 овце. Не ги броя, че заспивам, а като се сетя колко са, не мога да спя, шегува се той с нас.

За породата казва, че е обединено производство – малко мляко, добри агънца и нелоша вълна. Но не е толкова продуктивна, както комерсиалните млечни породи. Къде са 120 литра, къде 500 литра млеконадой, дава за сравнение. В същото време пазарът на агнета у нас е само два дни в годината. Обяснимо защо породата се измества към комерсиалните млечни Аса, Аваси и други, а броят на плевенските черноглави бързо се свива, въпреки че е една от малкото здрави български породи. Вече са под 10 хиляди, но за съжаление все още не се води „автохтонна“. От асоциацията правят постъпки за това.

На събора край Лясковец покрай официалните лица забелязахме и чужденци. Затова попитахме Бранислав Боянов дали се случват договори с тях, ще изнасяме ли, както правят съседите македонци например?
За износ изградена пътека у нас няма, въпреки създадените българо-израелски и българо-турски фирми.

Не сме консолидирани, не можем да извадим един кораб с агнета за една седмица.

Нямаме обща стратегия, оято да накара фермерите

да мислят не от днес за днес, а в обозримо бъдеще

А те са странни птици: мнозина смятат, че ще могат да надскочат пазара и да продадат на по-добра цена. Немалко са и тези без земя, които искат да продадат без да хранят. Отбиват агнетата от бозаене. Но пазар за азиатските страни по този начин няма, те искат тежки агнета.

Тази година, за разлика от предните, българският пазар беше задоволен от агнешко. Боянов е давал на кланици за около 7-8 лв. на кило, и около 10 лв. на клиент. От няколко години законът го позволява за малко бройки. По думите му обаче много животновъди не смеят да направят крачката напред към ферма, мнозина остават в кошари. А това е непривлекателно за работниците. Работата е много и е изморителна, заплатите, които даваме, може би не са харесвани, признава производителят.

По думите му поначало е сбъркана и социалната политика, затова и няма кой да работи в сектора. В земеделието всеки лесно ще бъде привлечен, това е хранещия бизнес в страната и най-функционален. Но не и животновъдството, където работата е тежка, 365 денонощия, не дни.

Решението - дигитализиране? Какво значи това? Може ли овцата да бъде остригана дигитално?, разсъждава Боянов.

Крадец на идеи, както ни се описа той, ходил и в Европа да черпи знания, никъде досега не е виждал дигитализирано животновъдство. При него въпреки, че е на 60-70 процента механизиран, в стопанството му работят десетина души. А как се справят колегите му с малко хора и повече ръчни дейности, му е непонятно.

Въпреки че цената на месото се покачи с малко, а и при млякото има с 20 ст. повишение, фермерът не може да каже дали ще излезе над чертата. „Понякога се радваме и да сме на нулата. Парите са влени във фураж, субсидиите изобщо не ги слагам в графата“, казва Боянов.

Субсидиите по никакъв начин

не поставят животновъдството

в конкурентна позиция

Дни наред се опитват да ни залъгват с някакви милиони, които се казват в пространството, че ще дойдат. Но това разделено на едно животно са 10-15 лева. Какво да правя с тях?, риторично пита Боянов. И допълва: не казвам, че трябва да са 120, но да се дадат по начин, че да може фермерът да си свърши някаква работа, да си купи фураж... „Де минимис“, Ковид - това са временни мерки, вземам ги, а утре мога да продам животните. С нищо не ме съблазняват да продължа този занаят. У нас само зърнопроизводството е развито и в същото време в без никаква обвързаност. Там няма значение колко ще произведа, субсидията е една. На животновъдите не стига, че ни е трудно, а ни и обвързаха с мляко. Ако не даваш толкова мляко – толкова бройки остават без субсидии, сравнява земеделецът двата си бизнеса.

Освен това и административните тежести, които са пред животновъдите, в зърнопроизводството липсват. Във фермата влизат и от БАБХ, технически инспекторат на ДФЗ, данъчни… Животновъдството е обременено от един милион административни тежести. „Ние трябва да преминем през всичко това, безсънни нощи и треперене за „двата лева“, за които ще се сетят, под формата на някоя мярка. На този коч ли?“, сочи изложеното си животно.
Неговите кочове са 30 на брой, но според субсидирането те „не ядат, не пият, не се нуждаят от гледане“. Ето как полека-лека животновъдите изчезват. Бранимир Боянов ще продължи да отглежда овце, защото е вложил много и защото ги храни със собствено производство. Но е назряло времето да се погледне на животновъдството с друго око, да се чуят много мнения и да се систематизират.

Как да разпознаем истинските фермери?

Пасища у нас има в изобилие, и ще има, защото животните са все по-малко. Тези, които се оплакват, че са им дадени пасища далеч от стопанството – те са истинските фермери. А онези, които взимат без значение къде, го правят заради субсидиите. Този, който ще ги пашува, естествено, че иска да са в краката му.

Второ мнение за виртуалните животни

Бранимир Боянов ни представи своята гледна точка как и административните тежести създават виртуалните животни. Администрацията много лесно може да преброи колко са животните у нас – ревизиите при нас са поне три пъти в годината. Само, че има ред недомислици, каквото е отписването. Този коч е мой, болен, утре ще падне, дава за пример. За да го отпиша, трябва да му цепна главата, да му взема мозъка, да го занеса в Агенцията по безопасност на храните, където да запишат, че този мозък е от номер еди кой си, за да ми го свалят от системата. Ако аз мога да го правя, защото имам работници, има колеги, които са постоянно във фермата. Вместо да ги пасе, ще бяга да ги отписва. Днес пада едно, утре друго животно и те се събират в стадата някакъв процент, станали са виртуални, не защото е виновен човекът, а защото няма време да ги изписва по този сложен начин.