Как влияят климатичните промени на виното?

Защо бутилките от различните реколти се оказват различни

Има ли връзка между климата, климатичните промени и хубавото вино? И индикатор ли е тази връзка за условията на отглеждане на гроздето?
Дали тенденциите в много райони към затопляне и късно лятно засушаване, биха повлияли благоприятно върху качеството на гроздето?

На тези въпроси ни отговаря Надежда Шопова, асистент в Института за изследвания на климата, атмосферата и водите към БАН, инженер агроном по лозаро-градинарство.

Да, бутилките от една и друга реколта са различни. Това е така, защото без съмнение най-доброто вино се получава при оптимални условия на растеж и развитие на гроздето. Затова

виното отразява духа на годината

в която е произведено.

Развитието на лозата се определя от агроклиматичните ресурси на района. Но знаем, че климатично годините понякога доста се различават.
В рамките на една календарна година лозата преминава два периода - на покой-през студеното полугодие, и на активна вегетация.

През зимата минимални стойности под минус 15-17? могат да доведат до повреди при пъпките й в различна степен. Много често в тези времеви интервали радиационно-минималните температури близо до почвената повърхност, при ясно време, са с няколко градуса по-ниски от тези на 2 м височина. В този период на покой жизнените процеси на лозата са забавени, а устойчивостта ѝ към измръзване е най-висока. Разликата между чувствителните и устойчивите на студ сортове е около 6?.

По правило устойчивостта зависи както от интензивността и продължителността на ниските температури, така и от много други фактори като например местоположението, наклона, формировката и др.

Сортовете у нас, според температурната им устойчивост, са:

0 с добра студоустойчивост – Каберне Совиньон, Ракацители, Пино ноар, Мискет отонел, Мискет червен, Памид;

0 с умерена устойчивост – Мавруд, Мерло, Гъмза, Чауш, Тамянка;

0 чувствителни на ниски температури - Димят и Юни Блан.

Лозарите трябва да знаят, че всяка пролет има

риск от късни пролетни слани и мразове

У нас средните дати на падане на късни пролетни слани са около 25 април, като най-уязвими са равнините и затворените котловинни полета. Това явление, разбира се, има локален характер и случването и интензивността му са твърде различни в отделните райони.

Асмовидните конструкции и високостъблените формировки по-слабо се засягат от пролетните мразове. В началото на развитието си пъпките издържат до минус 2,5? - минус 3?, а младите леторасли до минус 1,5?.

Корените на една лоза са много важна част. Между кореновата система и наземната част на лозата съществува ясна положителна връзка. При почви, богати на кислород, с влажност между 70%, пределна полска влагоемност (ППВ) 80% и температура между 25? и 30? се създават оптимални условия за растеж на корените.

Но е установено, че растежните процеси при лозата се преустановяват в условия на почвено засушаване и при температура по-ниска от 8?.

С началото на сокодвижението (плач) напролет започва периодът на активна вегетация при лозите. Развитието им преминава през няколко основни етапа, които са обусловени от хидротермичните условия и най-вече от температурата на въздуха над праговата стойност от 10?. До масово узряване растенията се нуждаят от

обща температурна сума около и над 3500?

Цъфтежът и оплождането през май и юни зависят от сорта. Цъфтежът продължава между 9 и 14 дни при различните сортове. Температури под 9? удължават този период, а стойности между 15? и 35? го засилват и намаляват продължителността му.

За процесите на оплождане и формиране на грозда е необходима температура над 15? през лятото.

Следващият период е от края на фаза цъфтеж до масово настъпване на фаза омекване или прошарване при червените сортове.

Последният етап продължава до физиологичната зрялост, климатичното време в този момент е от особено значение за качеството на виното, заради бързо нарастване на багрилата и захарното съдържание на зърната и намаляването на титруемата киселинност.

Що се отнася до условията на почвеното овлажнение, въпреки че се смята за сухоустойчива култура с дълбока коренова система, лозата изисква повече влажност след цъфтежа на ресата си и особено в периода на наедряване на зърната.

Как климатичните фактори „правят“ виното

В годините с наднормени валежи по време на зреенето, виното е по-нетрайно и с посредствен вкус. Докато при суха и топла есен, то е с богато захарно съдържание и с превъзходен вкус.

Това е така, защото съчетанието между ниска влажност и висока температура може да наруши баланса между захарно съдържание и киселинност, което пък да доведе до производство на по-обикновено, трапезно вино.

Кои наши райони за кои сортове са

най-подходящи

На територията на Дунавската равнина климатът е умерено-континентален с горещо и слънчево лято и по-студена зима. Условията го правят подходящ за отглеждане на Мускат отонел, Гъмза, Каберне совиньон, Мерло, Шардоне, Алиготе, Памид. Там се произвеждат традиционни, с богати вкусове червени и бели сухи вина, както и класически пенливи вина.

По Черноморието, поради влиянието на водната площ, зимата е мека, а лятото най-прохладно със смекчени амплитуди и с по-висока влажност на въздуха. Есента е топла и продължителна. Това е много благоприятно за натрупването на достатъчно захари за получаването на фини, бели, полусухи вина. В този район виреят най-добре белите сортове грозде Димят, Ризлинг, Юни блан, Мускат отонел, Траминер, Совиньон блан, там дават отлично по качество грозде. Районът е фаворит в производството на най-добрите сухи и полусухи вина, с приятен аромат и свеж и плътен вкус.

В Подбалканския район на юг от Стара планина виреят прекрасно Червен мискет, Ризлинг, Ркацители, Каберне совиньон и Мерло. Произвеждат се бели сухи и полусухи вина, но и червени и ароматизирани вина. Тези от местния сорт Червен мискет са едни от най-добрите представители на белите вина със запомнящ се аромат.

В Горнотракийската низина климатът е умерено-континентален, с добро разпределение на валежите през целия вегетационен период. Лятото е горещо, с чести засушавания, преминаващи в есента, а зимата – мека. Отлично се развиват червените сортове грозде Мавруд, Мерло, Каберне совиньон, Червен мискет, Памид и др. Климатичните условия на района, защитен от остри северни ветрове, благоприятстват получаването на богати, плътни, запомнящи се червени вина от сортовете Каберне совиньон и Мавруд. Добрите вина от местния сорт Мавруд са запазена марка на района.

В Долината на Струма има силно изразен средиземноморски характер. Зимата е мека, обикновено безснежна, а есента – продължителна. Много добре се чувстват местният сорт Широка мелнишка лоза, както и Каберне Совиньон и Мерло. Получените вина се характеризират с топли, южни вкусове. Особен интерес представляват вината от сорт Широка мелнишка лоза, които са богати и достатъчно обемни и при стареене придобиват екзотични, приятни нюанси.

Това разделение е с общ характер, защото в рамките на отделните области също има подрайони, базирани на температурната сума. С оглед на климатичните изменения, специалистите смятат, че най-подходящи условия за отглеждане на винени лозя ще има в областите от двете страни на Стара планина и по високите, хълмисти зони. Освен това може да се очаква преминаване от една температурна зона в друга, като умерено горещите зони ще стават горещи, топлите – умерено горещи, а умерено топлите – топли.

Специалистите очакват още, че както в повечето страни от Югоизточна Европа така и у нас за в бъдеще

средиземноморското влияние ще има доминиращ ефект върху условията за растеж и развитие на лозята

Очаква се до 2025 г. повишението на температурата на въздуха да бъде до 1 оC за зимата, 1,1°C през пролетта, 1,4°C лятото и 1,2°C през есента. Ще нараства времето, свободно от мраз. Есенният сезон ще става по-продължителен, сух и топъл, което ще влияе благоприятно върху процесите на натрупване на захари и багрила в зърното.

Да очакваме ли екстремни явления и болести?

В последните години учените констатират нарастване на глобалните екстремни метеорологични явления, оказващи неблагоприятно влияние върху лозата. Например през миналата 2021 г. в резултат на интензивни, пролетни мразове в много райони на Франция, за часове, в чувствителна фенофаза, бяха отчетени отрицателни температури, което провали за нула време в значителни размери реколтата от грозде.

Обилните валежи в чувствителните фенофази в съчетание с температури, близки до 20?, може да увеличат нападението от икономически значими гъбни болести.

В последните години в страната се наблюдават валежи от град в нетипични времеви интервали. В период на омекване (прошарване) лозите нямат възстановителна способност и реколтата може да бъде провалена. Друг неблагоприятен ефект, в резултат от промените в климата, е нарастването на горещите дни и тропичните нощи със стойности над 20?.

У нас зимите в последните години са по-малко снежни и с тенденция за затопляне. Това определено има положителен ефект върху лозята и свежда до минимум риска от измръзване на зимните очи. По-топлите зими позволяват по-широко отглеждане на ценни, по-чувствителни на ниски температури сортове.

Очаква се да се подобрят и условията за отглеждане на лозя в райони с по-висока надморска височина, защото намалението на температурата на всеки 100 м се проектира върху качеството на виненото грозде чрез намаляване на захарните проценти с 1% в положителна посока. В повече райони ще има условия за отглеждане на късните сортове.

Друг момент тук са максималните температури на въздуха – стойности над 34? по време на цъфтеж ще възпрепятстват оплождането.

Или иначе казано, метеорологичното време наистина е затворено във всяка една бутилка и създава така ценната принадлежност към мястото на отглеждане.

Почви и грозде 

Лозовите растения не обичат заблатени, силно сбити и тежки по механичен състав почви.

За десертните вина са подходящи карбонатни и типични черноземи, средно и по-силно ерозирани почви, типични и излужени канелени горски, които са добре аерирани и с много добър температурен режим.
За пенливи вина се предпочитат хумусно-карбонатни по-топли почви, както и каменисти и чакълести участъци в по-хладните райони.

За бели сухи вина най-добри са почвите с лек механичен състав слабо кисела реакция, богати на фосфор и калий. В тази група са алувиалните, делувиално-ливадните и оподзолените и подзолисти канелени горски почви.

Сортовете за сухо червено вино най-добре виреят върху излужени и оподзолени черноземи, както и излужени канелени горски почви. Те са с лек до среден механичен състав, добър хидротермичен режим, оптимално аерирани и с повече хумусно съдържание, и богати на фосфор, калий и желязо.

Микрорайонът е определящ

Почвите имат думата за виното