Във Варненско събуждат 50-годишни семена на незабравим сорт домати

Семейната ферма на лекар и учителка пази тайните на стари забравени сортове семена, отглеждат и разпространяват онзи вкусен домат от нашето детство

НАДЕЖДА АЛЕКСИЕВА

Когато преди десетина години Снежана и Михаил Караянчеви отиват на гости на свои приятели във варненското село Здравец, едва ли подозират, че животът им ще поеме по нов по-зелен път.

Тогава те се влюбват в селото, а когато разбират, че буренясал имот с изоставена барака се продава, не губят време и веднага го купуват.

Тревата беше с човешки бой, земята не беше обработвана повече от 15 години, но ние бяхме твърдо решени да започнем да заживеем на село, спомня си Снежана, която е педагог по образование.

Включва се цялото семейство, всички помагат с каквото могат, включително и двете деца, които сега са ученици в VI и IX клас.

Първо вдигнахме къща, после се заехме да облагородяваме двора. Година-две ни отне, докато узреем за идеята за биоземеделие, след това дори със син камък не сме пръскали. Всичко е натурално, гордее се Снежана.

Първите няколко години Михаил, който е лекар по професия, работи във Варна, но по-късно се отдава изцяло на фермерството.

В градинарството двамата прилагат принципите на биодинамично земеделие.

Био означава чисто, а динамично – да не се нарушава естественият ритъм на растенията. За плодовитостта на почвата подбират само органични торове – кравешки и овчи. Вредителите борят с билкови отвари.

Започват да садят различни зеленчуци, за да видят за кои от тях земята ще се окаже най-подходяща, използват само натурални торове и метода алелопатия - биологичен феномен, при който даден организъм произвежда един или повече биологично активни вещества, които влияят на растежа на други организми. С други думи растенията си помагат взаимно.

Едни са приятели и взаимно се пазят от вредители, а други не бива да се садят едно до друго. Лук и моркови са много добра компания, в ягодовите лехи слагат лук и чесън, а краставиците и доматите разделят. Чубрица садят в редовете с пипер и краставици, латинката е борец №1 с листните въшки.

Семейството основно произвежда семена. В последните години набляга и на зеленолистните като кейл, който е от рода на зелето, берат се листата и се използват за салата и смутита, манголд - листно цвекло, без грудка, рукола, български киселец по-непознати на публиката, продават ги на фермерския пазар и онлайн.

Преди две години на фестивал за свободна размяна на семена и фиданки в Елин Пелин получават един от старите забравени сортове домати "Идеал". Там се събират семейства от цяла България, които си разменят семена като поемат моралната отговорност да ги отгледат и от първите плодове да предадат нататък.

Така, за наше огромно щастие, получихме стария съвършен вкус на доматите от детството ни. В момента предлагаме от тези семена, разказва стопанката. Това не е първата ценна находка, на която се натъква семейство Караянчеви.

Преди две години на размяната във Варна една жена от Добрич донесе семена. Намерила ги докато разчиствала стара наследствена селска къща в затворен буркан с надпис. Каза ни, че това са семена на розови домати на повече от 50 години.

Как се събужда семе на такава възраст? Снежана обяснява изпробваната преди много години българска рецепта - семенцата се поставят в разтвор на калиев перманганат и вода, стоят определено време, след което се изцеждат се и се прави разсад. Това е стара българска рецепта, навремето така са правили дедите ни.

Семейството фермери черпи вдъхновение и от възрастен мъж от Търновско, който е водил дълга битка с рака. Той им носи екзотични семена - на зелен домат и зелен патладжан, нехибридни. Интересувал се и чел много, докато се насочил към зелените зеленчуци, които помагат за лечението на коварната болест.

Много съм му благодарна, отгледахме ги, прекрасни са наистина. Зеленият домат има жълто петно на дъното, по което се разбира че е узрял, патладжанът не е горчив и няма нужда да се изцежда, разказва Снежана.

Ценни семена фермерите получават и от съселяните си, кръщават ги на дарителите. Сортът “Баба Желязка” е червен и месест, пазен е дълго от 89-годишната старица преди да намери втори живот във фермата на Снежана.

На 26 февруари на фермерския пазар във Варна отново ще се разменят семена. Ако имате семе, донесете. Ако не - давате чествата си дума, че ще ги посадите отговорно и ще предадете нататък.