Стопаните ще изкарват допълнителен доход, ако сеят покривни култури, намалят синтетичните торове или правят ротационна паша

Радина ИВАНОВА

В Парижкото споразумение за климата от 2015 г. светът си постави за цел да ограничи глобалното затопляне и повишението на температурите да бъде до 1,5°C до 2100 г. До голяма степен причинител за него са парниковите газове, а селското стопанство по света отделя около 1/4 от тях. Делът му обаче нараства с намаляването на емисиите в другите сектори (отпадъци, транспорт и сгради). Именно фермерите са и в челните редици на потърпевшите от климатичните кризи – суши, градушки, температурни аномалии. Като цяло селското стопанство е с голямата възможност да изиграе значима роля в обрата към въглеродна неутралност. То има потенциал да намали емисиите и да увеличи поглъщанията. Това представлява и т. нар. въглеродно земеделие, което се стреми да ограничи емисиите, като същевременно увеличава производството и улавя въглерода в ландшафта. То е ключов приоритет на Френското председателство на Съвета на ЕС, което започна от първия ден на годината.

Въглеродното земеделие и как фермерите ще търгуват с него все още е една голяма неизвестна за нас, българите. Не е така на Запад, където въглеродните борси вече са развити. Но лека-полека и ние ще трябва да се адаптираме към цялата тази новост, особено след като тя ще залегне в европейското законодателство. В него ще откриваме следните термини:

* Въглеродно земеделие (Carbon farming) - това е управление на земята (а също водите, растенията и животните) по начин, който намалява емисиите на парникови газове, улавя и задържа въглерод в растителността и почвите. Целта му е да отговори на тройното предизвикателство - възстановяване на ландшафта, изменение на климата и продоволствена сигурност.

* Що се отнася до подпомагането, ще чуваме изразът Carbon offsetting (scheme), или (схема за) компенсиране на въглеродните емисии. В ЕС инициативите за въглеродно земеделие ще могат да бъдат финансирани чрез ОСП и други инструменти за публично финансиране или чрез комбинация от опции с частно финансиране. Комисията също така предлага финансова подкрепа за пилотни инициативи чрез програмата LIFE и Европейския фонд за регионално развитие.

* Effort Sharing Regulation – Регламент за споделяне на усилията на ЕК, с който се определят задължителни годишни намаления на емисиите на парникови газове за всяка държава в ЕС от 2021 до 2030 г. С него ЕК заявява целта за намаляване на емисиите до 2030 г. — с поне 55% и нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г.

* Въглероден кредит: carbon credit известен още като въглероден компенсатор carbon offset. В момента такива се предлагат от частни фирми, които заплащат на фермери – ловци на въглерод, а самите те продават „компенсацията“ на корпорации и граждани, причинители на замърсяване (повече в карето).

* Ще трябва да правим разлика между улавяне и съхранение на въглерод - carbon capture and storage (CCS), известно още като секвестиране на въглерод и улавяне и използване - carbon capture and utilisation (CCU). Второто (CCU) е процесът на улавяне на въглероден диоксид, който да бъде рециклиран за по-нататъшна употреба – в синтетични препарати, пластмаси, торове и т.н.

CCS се свързва с отстраняването на въглерода чрез извличане на парникови газове от атмосферата и съхраняването им под земята.
И да стигнем до главния въпрос -

Как фермерите правят въглеродно земеделие?

И кои са онези практики, които складират емисии?

Според Челия Найсенс, аграрен експерт към НПО мрежата „Европейско бюро за околна среда – EEB“, това най-добре се постига чрез възстановяване на деградирали торфища, поддържане и възстановяване на пасища с висока природна стойност; агролесовъдство (дървета върху земеделска земя); възстановяване и поддържане на здрави гори; залесяване и секвестиране на въглерод в почвите чрез агроекологични или регенеративни земеделски практики.

Дебатите обаче се съсредоточават главно върху последния подход и особено как това трябва да бъде стимулирано. Съществуват сериозни научни доказателства, че агроекологичните практики, като постоянна почвена покривка, разнообразни сеитбообороти с дълбоко вкоренени и азотфиксиращи култури, органично торене (особено с компост) и намаляване на обработките на почвата, са най-важните практики за здрави почви и въглеродно секвестиране.

Всъщност „въглеродните“ фермери имат много практики, от които да избират, за да разработят своя план, включително: максимално покритие на почвата (без гола земя); управление на пашата; мулчиране; органично торене; прецизно торовнасяне; почвени инокуланти (пробиотици) и стимуланти; компостни чайове; подпочвена оран; биовъглен; агролесовъдство; торни бръмбари; генетика на животните за ниско съдържание на метан; фуражни добавки за намаляване на метана; управление на оборски тор и други.

В развитите страни то привлича вниманието на много фермери. За някои това е може би само примамката за повече пари, но за мнозина е по-скоро шанс да дадат своя принос и да бъдат част от история с добри новини. Това превръща въглеродното земеделие в решаваща възможност за нови модели за селско стопанство и в ЕС, на възстановяване на почвите и агроекосистемите, земеделие с природата, не срещу нея, смята Найсенс.

Еврокомисията ще предложи механизъм за сертифициране

Той все още се възприема с недоверие

Пермакултуристите, последователите на регенеративното земеделие поначало спазват условията за постигане на въглеродно земеделие. Предизвикателството е по-скоро за интензивните и индустриални стопанства, които формират голямата част от земеделието. Именно, за да стимулира бизнесмените, Европейската комисия предлага механизъм за въглеродно сертифициране като потенциално въведение за създаване на нов модел на търговия в земеделието от 2030 г. През последното тримесечие на 2022 г. очакваме ЕК да внесе своето законодателно предложение, като обещава, че предложението ще бъде придружено с оценка на въздействието.

Разбира се, не липсват и критики. Не малка част от зелените организации твърдят, че въглеродните компенсации са най-вече удобен начин за корпорации и милиардери (такива засега са основните купувачи на компесаторни кредити) да оправдаят замърсяването си, вместо да намалят емисиите си. С други думи – замърсителят плаща, но това не значи, че той намалява своето замърсяване.

Клопките не спират дотук. Така например от жизненоважно значение e това съхранение да бъде постоянно (т.е. с векове), за да гарантира, че отстранените газове няма да проникнат обратно в атмосферата. Но ако сертифицирана гора изгори, кой ще поема отговорността, питат те.

Не на последно място, целият този цикъл развива пазар, който разчита на замърсители, които въртят „въглеродна“ търговия. Без обаче да е сигурно за цялостното екологично въздействие.

Не бива ОСП да стимулира развитието на новия вид въглеродно земеделие, заяви наскоро пред „Юроактив“ Пека Песонен, ген. секретар на „Копа-Коджека“. То трябва да остане на пазарен принцип. Опасенията на най-голямата земеделска асоциация в Европа са, че наистина от една страна схемата за сертифициране може да е допълнителен източник на доходи за фермерите, но и лесно може да се превърне във финансова и административна тежест за тях. И да увеличи разходите, потенциално намалявайки производителността и доходите им.

Как се задвижва кредитирането?

На теория въглеродните компенсаторни кредити (carbon offset/carbon credits) помагат за балансиране на въглеродния отпечатък чрез финансиране на екологични проекти, които намаляват парниковите газове в атмосферата. Обикновен гражданин също може да се включи, купувайки кредит от компании и програми, които засаждат дървета или финансират проекти за възобновяема енергия, или пък от фермери, които намаляват или улавят емисиите на метан от добитъка.

Ето каква е процедурата за земеделски стопанин в 6 стъпки на една от световните кредитиращи фирми с въглерод (в Европа е базирана в Швейцария).

1 - Картирате границите на полето и се регистрирате в платформата.

2 – Правите промени: добавяте нови практики, които увеличават въглерода в почвата и намаляват емисиите във вашата ферма, с агрономическата подкрепа от фирмата.

3 – База данни: записвате своите исторически и текущи данни за в уеб платформа, агроном от фирмата взема почвени проби.

4 – Изчислява се въздействието - фирмата изчислява въглеродните кредити, произведени от вашата ферма, валидира констатациите с верификатор и представя резултатите в регистър.

5 - Въглеродният регистър издава въглеродни кредити.

6 – Получавате пари: след като фирмата продаде кредити на корпоративни купувачи, вие получавате заплащане за въглеродните кредити, които сте произвели.

Обикновено, когато някой купува въглероден компесаторен кредит, парите отиват за плащане за вече настъпило намаление на парниковите газове и тази покупка поддържа съществуващ проект.

Колко струва?

Предполага се, че един въглероден компенсационен кредит се равнява на един метричен тон въглероден диоксид или сравнимо количество други парникови газове, отстранени от въздуха. Това четем в Си Ен Би Си (американска медия за бизнес новини). Средностатистическият шофьор теоретично може да покрие въглеродния отпечатък на автомобила си за под 100 долара годишно: компенсациите на въглеродните емисии обикновено варират между 2 и 20 долара за метричен тон отстранени емисии, според изследователска бележка на Bank of America от септември 2021 г.

Милиардерът Бил Гейтс обаче харчи около 5 милиона долара годишно, за да компенсира въглеродния отпечатък на своето семейство. „Тъй като начинът, по който изчисляваме въглеродните отпечатъци, все още е в начален стадий, удвоявам въглеродния ни отпечатък, за да се уверя, че го покриваме напълно и малко отгоре“, пише Гейтс в социалните мрежи.

 Въпреки критиките въглеродните компенсации ще стават все по-популярни, особено след като корпорации и правителства се ангажират да намалят масово своите емисии. Глобалните разходи за компенсиране на въглеродните емисии могат да се увеличат от около 300 млн. долара през 2018 г. до цели 100 милиарда долара до 2030 г., изчисляват от Института по международни финанси (IIF).
Въпреки критиките въглеродните компенсации ще стават все по-популярни, особено след като корпорации и правителства се ангажират да намалят масово своите емисии. Глобалните разходи за компенсиране на въглеродните емисии могат да се увеличат от около 300 млн. долара през 2018 г. до цели 100 милиарда долара до 2030 г., изчисляват от Института по международни финанси (IIF).
Не само сектор „Земеделие“ може да „лови“ CO2. В процес на изграждане е широкомащабна инсталация за директно улавяне и съхранение на въздух Orca на Climeworks в Исландия.
Не само сектор „Земеделие“ може да „лови“ CO2. В процес на изграждане е широкомащабна инсталация за директно улавяне и съхранение на въздух Orca на Climeworks в Исландия.
Ротационната паша е едно от условията за въглеродно земеделие за животновъди.
Ротационната паша е едно от условията за въглеродно земеделие за животновъди.