Това е философията на „Амитица“, фирмата, която предлага решения, щадящи околната среда

Ваня ВЕЛИНСКА

Грижата за околната среда е в основата на стратегията за бъдещото земеделие в Европа. Използване на практики, които щадят почвата, внасяне на по-малко минерални торове, третиране с продукти, които опазват пчелите и полезните насекоми, а също гъбите и бактериите в почвения слой и т.н. Всичко това не е нещо, което предстои да се случи, а е вече факт. Разбира се, все още не в мащаби, каквито се целят, не във всички страни, не и в много стопанства, но промяната започна. А тенденцията показва, че тя ще продължи, и то с по-бързи темпове.

И ако тази идея за повечето компании в индустрията е нова, то за „Амитица“ е философия повече от 15 г. От самото си създаване фирмата работи за една

нова насока в земеделието, нетипична и буквално пионерска

Решенията, които предлагат специалистите, целят не само да опазят културните растения от вредителите, но и да запазят здравето на хората и пчелите, а също и плодородието на почвата. Продуктите за растителна защита, които компанията включва в порфолиото си, са съобразени с всички важни фактори в съвременното земеделие, а именно: справяне с вредителите, щадящи към почвата и околната среда, съобразени с климатичните промени, и не на последно място - произвеждане на продукция с ниска себестойност и високо качество.

Разбира се, използването на такива растителнозащитни практики е най-добре да си кореспондират и с минимални или нулеви обработки, които опазват почвата и микроорганизмите в нея.

Такива съвместни технологии вече се прилагат в някои иновативни стопанства у нас. А за да ги демонстрира нагледно, „Амитица“ организира седмичен тур, по време на който стотици производители от страната посетиха стопанствата на свои колеги, които вече ги практикуват.

Факт е, че в последните години все повече фермери възприемат идеята, че опазването, както и

увеличаването на почвеното плодородие, е в основата на успешното земеделие

И е неприемливо и недопустимо почвата да се експлоатира за няколко години, през които да се получат върхови добиви, а е важно да се мисли и занапред. Защото почвеното плодородие се изгражда с десетки години. И не става само с торене.

Изключително важно е да запазим живота в почвата. Мотото беше в основата на една от дискусиите, които проведоха специалистите от „Амитица“ и Владимир Крут, гост-лектор от от БТУ Център „Жива земя“, със земеделските производители, които присъстваха на срещата в Койнаре.

Микроорганизмите са важни както за хората, така и за почвата, съответно и за отглеждането на културни растения, изтъкна Владимир Крут. Ето защо е необходимо ние да им осигурим благоприятни условия те да се развиват безпроблемно. Всеизвестно е, че именно бактериите и гъбите допринасят за образуването на хумуса в почвата. А хумусът е в основата на плодородните почви. Те пък са най-добрите за отглеждане на различни култури, тъй като предопределят получаването на отлични добиви.

За разлика от тях неплодородните почви, обикновено от песъчлив тип, са нежелани за земеделие, тъй като не задържат влагата и хранителните елементи, а и често са подложени и на ерозия и други деградивни процеси.

Обикновено плодородната почва се характеризира с 85% хумус от органични материали, 10% растителни и животински остатъци, 5% микроорганизми, червеи и други, които живеят в нея, каза още специалистът.

А източникът на хумус са именно растителните остатъци,

които пък се разграждат от почвените микроорганизми. Съответно всички в почвата са взаимно свързани.

А как по-добре да се опазят тези микроорганизми, за да работят за по-добро почвено плодородие?

Именно с по-малко химизация – торове и продукти за растителна защита, както и по-малко обработки на почвата.

Биопрепаратите, които постепенно, но уверено навлизат и то не само в биопроизводството, но и в конвенционалното такова, са бъдещето в земеделието. Както казахме те са и в основата на решенията за борба с вредителите, които предлага „Амитица“.

Агресивната химизация, която се прилагаше десетилетия наред по света, доведе до възникване на нови болестотворни щамове, както и до резистентност при насекомите. Това налагаше използване на все по-нови и по-нови химични продукти, които за момента решаваха даден проблем, т.е. справяха се с определен плевел, болест или неприятел. След това проблемът отново изникваше.

Затова и

Европа се връща към познатите интегрирани подходи за растителна защита,

при които първо се използват щадящи агропрактики, както и биопродукти, а накрая се отива към химични третирания. Така се опазват полезните насекоми, както и бактерии и гъби, които също извършват естествен контрол върху вредителите по културните растения.

Опити в посеви, в които се прилагат биопрепарати за контрол на вредители, показват по-нисък инфекциозен фон в сравнение с такива полета, където е третирано с конвенционални продукти. Биопрепаратите съвместно с полезните насекоми и микроорганизми са свършили добра работа си и са се справили с болестите и неприятелите. А резултатът е не само опазена биоценоза, но и по-малко разходи за производителя.

Но да се върнем на почвата, която както няколкократно изтъкнахме, е не само основа на земеделието, но и на човешкия живот.

Плодородието на почвата не може да стане с магическа пръчка. Нужни са десетки години, за да се образуват количества хумус. Става бавно и постепенно. Нужни са различни практики, които да подпомогнат процеса.

А много добро решение е това да се постигне, като се намали човешкото въздействие върху нея, казват привържениците на технологията No-Till. В последните години

минималните обработки и безорните практики печелят все повече привърженици

сред родните фермери. Нормално е процесът да е бавен. При някои производители става постепенно, на по-малки площи, при други – изцяло. Има и такива, които комбинират отделни практики от различните минимализирани обработки. Има и такива, които на едни полета прилагат No-Till технология, а на други - конвенционална. Картината е доста шарена. Естествено е. Всеки избира как да работи. Самите но-тилъри признават, че такъв се става не когато някой ти го налага, а с убеждения, до които често трябва да достигнеш сам.

Разбира се, добре е да видиш всичко това на практика, как колегите ти работят по No-Till технологията, правят добро земеделие, успяват.

Специален гост на семинарите, организирани от „Амитица“ и Асоциацията на Българските Но-Тилъри, бе и Михаил Драганчук, украински но-тилър, който сподели своите виждания и опит с българските производители.

Торовете не повишават плодородието на почвата, каза той. Торът е като наркотик, плодородието на почвата създават микроорганизмите. Почва без органично вещество е чист пясък и не може да задържа нито влагата, нито микроорганизмите. Затова съветът ми е производителите да използват практики, които ги опазват. Само по този начин ще запазят и увеличат плодородието на земите, които стопанисват. Разбира се, има преход. През първата година добивите падат, но впоследствие се нормализират. Структурата на почвата се подобрява веднага, тъй като съхранението на влагата се забелязва още през първата година.

Подобрява се и влагозадържащата й способност,

което е изключително важен фактор за развитието на културите през цялата им вегетация.

На срещи с ваши колеги в други райони на страна направихме разрез на почвата, където те видяха, че добрата почвена структура се е запазила на дълбочина 1,5 - 1,7 м, до която достигат корените на царевицата и слънчогледа, както и че там има достъпна влага, която може да се използва при засушаване.

Друга важна част от щадящите практики, както и от No-Till технология, е засяването на покривни култури. Те са най-добрата храна за микроорганизмите, обръщат внимание специалистите. Колкото по-дълго време има живи корени в почвата, толкова по-добре за тях. Ето защо покривните култури са задължителна практика, която носи много ползи. За целта могат да се използват различни видове култури.

Сред акцентите в презентацията на специалистите от "Амитица" бяха и продуктите от портфолиото на фирмата, които

помагат за увеличаване на плодородието, запазване на влагата,

както и опазване на микроорганизмите в почвата.

Екостърн е продукт, който е специално разработен за разлагане на растителните остатъци при царевица, слънчоглед и други земеделски култури. Той подпомага за подобряване на структурата на почвата и предотвратява нейното разструктуриране.
Има два методи на приложение. Първият - чрез третиране на изрезки, растителни остатъци и почва след прибиране на реколтата с култивиране през период от 3 дни. И вторият е чрез предсеитбена култивация. Дозата е 100-200 мл/дка.

Азотохелп има за цел да подобри усвояването на хранителните вещества от културните растения. Продуктът спомага за повишено покълване на семената. Освен това стимулира развитието на кореновата система и растежът на културите се ускорява. Укрепва се имунитетът на растенията и се повишава тяхната устойчивост на болести. Остава продължително време в почвата.

Прилага се чрез третиране на семената. Подходящ е за зърнено-житни култури, както и бобови, технически и маслодайни култури. Прилага се за обработка на семена и клубени -10-150 мл/100 кг семена. Може да се използва и за листно торене - 20-50 мл/дка.

Еко Проп Зърнени - повишава устойчивостта на културите към абиотичен стрес, активизира и укрепва механизмите на резистентност при растенията.

Продуктът води до увеличение на съдържанието на глутен и протеини в зърното, съответно до повишаване на добива. Внася се в почвата чрез семената.

Натуралис - доказано ефективен е при обеззаразяване на почвата, но може да се прилага и листно в доза 100 мл/дка. Продуктът е с висока ефикасност срещу телени червеи, като осигурява дълго последействие, тъй като гъбата попада в естествената си среда на обитаване. Там продължава да се размножава и така осигурява постоянна защита.

 Фирма „Амитица“ организира срещи с фермери от различни райони на страната
Снимки: "Амитица"
Фирма „Амитица“ организира срещи с фермери от различни райони на страната Снимки: "Амитица"
Земеделски производители на семинара в Койнаре
Земеделски производители на семинара в Койнаре
Семинар в Койнаре
Семинар в Койнаре
Владимир Крут, гост-лектор от от БТУ Център „Жива земя“
Владимир Крут, гост-лектор от от БТУ Център „Жива земя“
Производителите проверяват състоянието на почвата
Снимки: Ваня Велинска
Производителите проверяват състоянието на почвата Снимки: Ваня Велинска
Разрез на почвата, за да се види добрата й структура, както и отличното развитие на корените
Снимка: „Амитица“
Разрез на почвата, за да се види добрата й структура, както и отличното развитие на корените Снимка: „Амитица“
Михаил Драганчук (вляво) и Александър Китов
Михаил Драганчук (вляво) и Александър Китов