8° C, облачно
Подходящи са наклонените, подложени на ерозия терени
Доц. д-р Енчо МЯНУШЕВ
Еспарзетата е многогодишна тревно-бобова фуражна култура с редица ценни стопански качества. Полученото от нея сено е богато на белтъчини и има много добра смилаемост за животните. Съдържанието на суров протеин в сухото вещество при коситба във фаза бутонизация - начало на цъфтеж е 20-22%.
Зелената маса не причинява подуване на преживните животни, тъй като протеинът на еспарзетата е естествено проектиран от наличието на танини в цялото растение.
Благодарение на мощната си коренова система еспарзетата може да се развива много добре на сухи, плитки, ерозирани и варовити почви. Може да се отглежда с успех в Северозападна България върху сиви горски почви при pH - 4,6 до 6,4. Не понася засолени почви с високо ниво на подпочвена вода.
Еспарзетата не се напада от кускута. Дава високи и устойчиви семена - 120-150 кг/дка. Израства рано напролет и става за косене в момент, когато нуждите от зелен фураж са най-големи.
И не на последно място, подходяща е да се отглежда на наклонени терени, подложени на ерозия.
Еспарзетата е
отлично медоносно растение
Цъфти през втората половина на април - обикновено след прецъфтяване на овощните видове. От 1 декар еспарзетов посев се получава от 2.5 до 8 килограма мед. Присъствието на пчелите в посевите осигурява добиването не само на първокласен мед, но и на високи добиви семена.
У нас се срещат 12 вида диворастяща еспарзета. През 1997 г. в Института по фуражите - Плевен бе признат първият български сорт - Юбилейна. Добивът на сено достига до 800-1000 килограма от декар, а на суровия протеин – 160-200 килограма от декар.
Когато еспарзетата се засява след околна култура, обработката на почвата се състои в дълбока оран на 25-28 см веднага след прибирането на предшественика. Извършва се и предсеитбено култивиране на 3-4 см с брануване, последвано от валиране, за да се изравни и уплътни горният почвен слой. Това позволява плитка сеитба и ускорява поникването при предшественик житна култура. Обработката на почвата започва с подметка на стърнище веднага след жътвата, след което се извършват описаните мероприятия.
За по-добро развитие на еспарзетата е необходимо да се извърши основно торене
с фосфор и калий според запасеността на почвата. Преди сеитбата трябва да се внесат 4-6 кг/дка азот. Еспарзетата реагира положително на предсеитбено третиране на семената с 10-20 грама молибден на декар.
Сеитбата на еспарзетата се извършва рано напролет като самостоятелен посев или в смеска с житни треви. Добри резултати се получават и от лятната сеитба, ако в почвата има необходимата влага за поникването ѝ.
Есенната сеитба дава по-добри резултати
от пролетната, когато се извършва при наличие на влага за поникването и вкореняването на растенията до настъпването на зимата.
През първата година еспарзетата се развива бавно и страда от плевели. Борбата се води със селективни хербициди. От неприятелите големи повреди причиняват стъкленката, еспарзетовият семеяд и еспарзетовият зърнояд. За борба трябва да се използват подходящи препарати срещу възрастното насекомо преди яйцеснасянето.
Коситбата на еспарзетата трябва да се извършва във фаза бутонизация, непосредствено преди началото на цъфтежа. При пропускане на този момент се получава сено с груби стъбла.
Семена се добиват от втората година от отглеждането, като се използва първи подраст. Прибирането се извършва с комбайн, когато 70-80% от бобовете са узрели - станали са кафяви, а семената са лимоненожълти.
Коментари