Възможно е, но с инвестиции за научни изследвания и доза критична бизнес мисъл, казва Густаво Рамос, мениджър на Веракруз Вентурес

Радина ИВАНОВА, Иданя-а-Нова,Португалия – София*

- Г-н Рамос, как поехте такъв голям проект, разкажете повече за вашата дейност.

- Веракруз стартира тук в Иданя-а-Нова през 2017 г. с идеята да произвеждаме маслини и бадеми. Бях помолен от собствениците, които също като мен не идват от земеделския бизнес, да ръководя процеса. Започнах да търся земи из цялата страна, разбира се първо там, където има наличие на язовири. Но цените на земите бяха високи, днес още повече. Намерихме тази земя тук и една на 40 км оттук.

Макар, че сме далеч от Алкева (най-големият язовир в Европа), използваме вода от местен язовир, който може да ни даде вода за 2, може би 3 сухи години. Този вид сигурност е основното мерило, когато търсехме земя. След това една година беше само подготовка.

Направихме подробни проучвания на климата, количеството дъжд, почвата. Всъщност за бадема не се нуждаем от много добра почва, но е нужно да не е токсична, а това, от което се нуждаят, им осигуряваме при фертигация.

Климатът бе второто най-голямото притеснение
след осигуряването на водата. Така че след като всички тези проверки са направени, сме уверени, че сме на хубаво място за бадеми. Изоставихме идеята за маслини, защото бизнесът с бадеми е по-атрактивен.
През 2017 г. посадихме 500 ха бадеми. На втората година - 1000 ха и планът за първата фаза - 2000 ха, е завършен. В бъдеще ще стигнем 5000 ха, като идеята е да построим цех за преработка.

- Какво още в начина на отглеждане, освен фертигацията, ви дава предимство?

- Имаме насаждения с висока или супер висока гъстота на засаждане. Това са иновативни методи, при които имаме повече печалба от хектар и още ред предимства.

На теория бадемът при супер висока гъстота дава плодове след пълната трета пролет. Сега виждаме бадеми след 2 пълни години, берем първите бадеми през септември. Наистина сме много щастливи, защото това ни показва, че направихме добър избор за място за растеж и че правим всичко, което трябва да бъде направено. Дърветата ни дават една година гратис средства.

При супер висока гъстота те са в пълно плододаване през петата година, а при висока дават плод на петата и са в пълно плододаване след седмата година. Очакваме да произвеждаме бадеми поне 25 години. Това са едни от първите плантации с висока и супер висока гъстота в Португалия.

- Смятате ли да превключите изцяло или част от производството си към биологично?

- Да, но подхождаме внимателно. Защото за биологично производство е нужен определен тип климат. Говорим за влажност, тъй като предотвратяването или контролирането на гъбични заболявания във влажен климат е много трудно. Това е само един от проблемите, които имаме тук. На север имаме биобадеми. Но микроклиматът там е много добър за този тип насаждения.

Тук обаче трябва да отбележим, че да бъдеш биологичен не означава непременно да бъдеш устойчив. Един от примерите е медта - продукт, който можете да използвате в био-то, но може да причини токсичност в почвата. Така че ще първо направим експеримент на малка част от стопанството, преди да мислим да внедрим био. Тъй като е голяма инвестиция, не бихме искали да повтаряме грешките на другите - засаждат бадемите, ако дават - добре, ако не дават - пак добре. И при липса на напояване и лечение стопаните очакват

250 кг/ ха добив на ядка, а ние очакваме 2500 кг/ха.
Ето това е бизнес.

Ние ще направим експерименти за био и все пак сме по-загрижени да бъдем устойчиви, отколкото био. Правим някои проучвания с озон за борба с гъбичките, както и използването на микроорганизми в листата и водата, за да се борят с други болести. Тези две неща могат да се прилагат в био-то, но не сме сигурни дали са ефективни, затова първо ги тестваме.

- Правите ли всичко това сами или в партньорство с научен институт?

- Справяме се сами, засега. Има много институции, които на думи искат да правят. Но бизнесът не може да чака. Ако има партньорства - добре, ако ги няма - добре, ако имаме субсидии от правителството - добре, ако нямаме – пак добре.

- Имате ли, всъщност помощ?

- Възползваме се, да, защото парите са важни, но резултатите, които търсим, са по-важни. Инвестицията за технологиите: с дрон да следим нивото и вида на стрес на всяко дърво и например да не използваме медта в цели плантации, а само при нужда. Това е да си устойчив. Ако не сме, може би 25-те години няма да имат значение, защото след 10 г. ще имаме проблеми. Всичко направено дотук е с частни инвестиции.

- Колко души са заети?

- Постоянни работници имаме 30, когато засаждаме са 80, а по време на беритба - 1000. Повечето от тях не са португалци, но и не са българи. Искаме хора, които да могат да работят, не ни интересува националност, пол или възраст. Но е трудно да се намерят хора, които искат да работят. А именно те карат икономиката да се движи.

- Къде продавате?

- На всеки, който иска да купи - Испания е най-големият вносител с фабрики.

Най-големият производител на бадеми в света са САЩ, Калифорния - 80%. Втора тази година е Австралия - 7%, миналата година беше Испания със 7%, но сега имат проблеми. Останалите са Португалия, Мароко, Чили, но пазарът е необятен. Макар, че САЩ увеличават производството всяка година, пазарът винаги изкупува всичко. Защото се отварят нови пазари - Индия консумира много и едно от нещата, които прави, е да

съхранява бадеми в черупки, за продоволствена сигурност
в трудни години, които навярно предстоят. Ако си представим, че Индия и Китай консумират бадеми колкото американци и германци, няма да имаме достатъчно бадеми.

- Използвате различни от португалските сортове, каква е причината?

- Използваме хибриди с произход Испания, подобрени средиземноморски сортове, но не са ГМО. Солета, Лаурани, Гуара, Солета, Маринада, Преза, Пента, Изабелона… Основен фактор е сланата. Не използваме португалски сортове, защото цъфтежът се случва, когато шансът за настъпване на слана е твърде голям. Но пък, за разлика от местните, хибридите се нуждаят от повече вода. Засега тя ни е достатъчна от язовира в Иданя-а-Нова, но искаме да сме готови, ако този язовир пресъхне. В момента строим на 20 ха, който да побира 1 млн. куб. метра вода.

- Как се справяте с опрашванията, защото именно в Калифорния това стана проблем?

- И това сме предвидили. Въпреки, че сортовете ни са самоопрашващи се, правим проучване, за да видим дали с пчелни кошери ще имаме увеличаване на производството през годината, къде и колко трябва да са те, включително как рз-защитата им влияе и какво ще е качеството на меда.

Изследването започна през февруари и ще продължи 5 години, то е тема на докторска дисертация на младши агроном, за което отчасти плащаме ние. Но отново не е единственото. Имаме проекти за преработката на зеления мъх от черупките в биотор, а отделно разполагаме с проучване за направата на биопластмаса от черупки.

* Посещението в Иданя-а-Нова се осъществи благодарение на „Бизнес инкубатор - Гоце Делчев“, част от европейската мрежа за транснационално сътрудничество в сферата на земеделската наука и услуги „Newbie”, финансирана по Хоризонт 2020.