10° C, облачно
Някои се контролират с устойчиви хибриди, други – с правилна агротехника и химически продукти
Ваня ВЕЛИНСКА
Слънчогледът е култура, която се напада от много болести, което автоматично прави производството му изключително рисково. За да се осигури добър здравен статус на растенията, е важно да се комбинират различни агротехнически, както и химически мерки. Чрез тях може да се гарантират високи добиви и качествена продукция от маслодайната култура.
А ето и кои са по-важните болести.
Склеротийно увяхване
Болестта е позната и като бяло гниене по слънчогледа. Заразата може да се прояви по всички растителни части, както и да се развие в различни фази от вегетацията на растението.
Познати са три форми на развитие на патогена:
* Прикореновата форма се проявява от края на бутонизация и продължава до края на вегетацията на слънчогледа.
Признаците, които са мека и загнила белезникава част, се виждат на височина на стъблото 20-30 см от почвата. Болното и здравото място рязко се разграничават с тъмнокафява ивица. Увяхването се разпространява от долните към горните листа. При влажно време по нападнатите участъци се образува бял мицел на гъбата.
При прибиране на реколтата заразата попада върху повърхността на почвата, а по-късно с обработките навлиза и в дълбочина. Тя може да се запази жизнена в продължение на 5-6 години.
* Стъблената форма се развива след фаза бутонизиция на културата. Често стъблата се пречупват над мястото на повредата, тъй като паренхимът и ликото се разрушават.
* Поражения по питата се наблюдават, когато има чести превалявания в края на юли – началото на август. Отзад на питата се образува светлокафяво петно, а отпред – бял мицел. Част от семената падат на земята, а на стъблото висят проводящите съдове.
При сухи условия болестта се локализира.
Сиви петна (фомопсис)
Болестта напада листната петура, листните дръжки и стъблата на слънчогледа. Заразата се проявява от фаза 6-8-а двойка листа до края на вегетацията на културата. Първоначално петната са светлокафяви, а по-късно придобиват сив оттенък, откъдето идва и името.
Болестта се запазва в заразените растителни остатъци.
Инкубационният период е около 30-45 дни в зависимост от условията през периода. Първоначално заразата се проявява по средните етажи на растенията, като прониква през листните петури, а чрез проводящата система се разпространява в различните растителни части. Болестта се благоприятства от чести валежи и роса.
Вследствие на заразата листата покафеняват и изсъхват. По стъблото се образуват елипсовидни, от светло- до тъмнокафяви петна в основата на листните дръжки.
Тъй като патогенът поразява тъканите в дълбочина, то става чупливо. Болните растения се пречупват в мястото на повредата и не могат да бъдат ожънати.
Кафяви петна (алтернария)
Болестта се причинява от няколко вида гъби, които нападат всички части на растението –листни петури, листни дръжки, стъбла и пити. Заразата се запазва в растителните остатъци, които остават на полето след жътва.
През пролетта спорите се разнасят от въздушните течения. Най-подходящите условия за развитие на заразата е температура около 25 градуса.
Първите симптоми се забелязват по листните петури – ъгловати петна, с различна големина, некротиращи, като постепенно обхващат целия лист. Те са от светло- до тъмнокафяви. Постепенно листата изсъхват и остават да висят по стъблото. По него пък се образуват светлокафяви, елипсовидни петна, които бързо се сливат и обхващат по-голяма част от стъблото.
Много характерни са петната по питите – от светло- до тъмнокафяви, вдлъбнати петна. Те могат да се покрият с бял налеп. Семената са по-малко и с влошено качество.
Черни петна (фома)
Болестта се появява в години с т. нар. воден стрес, когато се редуват сухи с влажни периоди.
Заразата се запазва в растителните остатъци, а става във фаза бутонизация на слънчогледа. Спорите попадат в ямичката, която се образува между листната дръжка и стъблото, а заразяването се осъществява при наличие на капка вода. Заразата може да проникне и през кутикулата, когато спорите са попаднали върху листата.
Симптомите на болестта се забелязват в долните етажи на листата, които започват да съхнат. Образуват се черни, кръгли петна. Те явно се разграничават от здравите тъкани. Много характерен симптом на фома е по петната да се образува метален гланц.
Макар и изключително рядко може да има нападение и по питите на слънчогледа.
Мана по слънчогледа
От икономически много опасна болест само допреди няколко години маната вече се контролира успешно чрез отглеждане на устойчиви хибриди, в комбинация и с други практики, разбира се.
Болестта напада всички растителни части на слънчогледа. Заразата се запазва в растителните остатъци.
Маната по слънчогледа има две форми – системна и локална.
* При системната листните петури са светлозелени, по долната им страна се образува бял налеп. Стъблата и листата стават чупливи.
Болните растения са ниски, имат силно скъсени междувъзлия.
Слънчогледът цъфти преждевременно, питите са дребни, обърнати нагоре, по-често стерилни. Загиват преди или след цъфтежа, без да образуват семена.
Системната форма се благоприятства от обилна влага и температура 15-18 градуса.
* Локалната форма на болестта се характеризира с образуването по петурата на разпръснати ъгловати петна, които са хлоротични, а от долната страна с бял налеп.
Тази форма няма икономическо значение.
Постиженията в съвременното земеделие позволява болестите да се контролират. Технологията за опазване на слънчогледа от болести включва комбинация от различни агромерки и химически продукти.
Устойчиви хибриди
Съвременната селекция предлага хибриди, които имат устойчивост или са толерантни на някои от икономически най-важните болести по слънчогледа. Затова е препоръчително при избора на слънчогледови семена този факт да се вземе под внимание от земеделските производители. А при маната е направо задължително.
Агротехнически дейности
* Правилното сеитбообръщение е превенция срещу много важни вредители по слънчогледа. Препоръчително е слънчоглед да се засажда на същото поле след 5 години. По този начин се дава възможност растителните остатъци в почвата да изгният много добре, за да не са източник на зараза.
* От обработката на почвата зависи на каква дълбочина ще попаднат заразените растителни остатъци, респективно разпадането и унищожаването на заразата.
Препоръката е да се извършва дълбока оран с плуг на дълбочина 25 см.
По време на вегетацията трябва да се унищожават плевелите, така посевите стават по-проветриви, влажността в долните етажи е по-ниска.
* Да се спазва гъстотата на засяване, която се препоръчва за всеки един хибрид. И тук е важно да има добри условия за проветряване на посева.
* По възможност да има опция избор на площ. Безспорно слънчогледовите полета от миналия сезон са източник на много зарази. От растителните остатъци, както и от спори по повърхността на почвата, заразата лесно се разнася от въздушните течения, дъжд, техника и т.н. Затова е препоръчително при възможност да има пространствена изолация между новия и стария посев от поне 500 м.
Препоръката е да се избягват ниски места, както и такива, които са разположени близо до водни басейни, тъй като там често пада роса, а и атмосферната влажност е по-висока.
* Балансирано торене на почвата и растенията, направено според агрохимичен анализ.
* Прецизната сеитба е от изключително значение. Например при дълбока, или при много ранна сеитба семената престояват по-продължително време в почвата, тъй като поникват по-бавно. През този по-продължителен период те са подложени на заплаха от различни патогени.
* Навременна борба с неприятелите по слънчогледа. Най-често това са телени червеи, хоботници, листни въшки. Някои от тях причиняват двойна вреда, тъй като са преносители на опасни гъбни и вирусни болести.
Химически мерки
При слънчогледа се извършват по-малко третирания с продукти за растителна защита, тъй като от една страна има по-малко ефикасни препарати, а от друга – трудно се пръска в по-напредналите фази от развитието на културата.
И все пак има решения:
* Предсеитбена обработка на семената с фунгициди.
* Двукратно третиране през вегетация срещу листни патогени – сиви, кафяви и черни петна. Първото пръскане се извършва във фаза 6-8-и лист на културата, а второто – във фаза бутонизация.
* Десикация като превенция срещу гниене по питите. Най-подходящият момент е да се извърши при влажност на семената 22-25%.
Коментари