Нови възможности за напояване - в новия програмен период

До 2030 г. ЕС предприема сериозни мерки за възстановяването на свободно течащите реки

Най-вероятно до 5 години басейновите дирекции ще издават по-малко разрешителни за водовземания от микроязовири, реки и дори от подземни води. Причината е приетата Стратегия за опазване на биологично разнообразие на ЕС до 2030 г., която цели премахваме на язовирни стени и възобновяване на свободно течащи води на 25 000 км от територията на ЕС. За справка 60 000 км са общо речните корита у нас. Това обяви Димитър Димитров от Шуменски университет по време на семинар на Националната служба за съвети в земеделието на тема „Законови възможности за напояване. Водоспестяващи и енергоспестяващи поливни технологии“.

Според него новината не бива да буди тревоги у земеделските производители, тъй като те могат да извлекат ползи от промените в европейското законодателство и този документ. Така например, ако площите им се намират непосредствено до речно корито, могат да изберат да позволяват “заливане на земеделски земи”, за което ще им се плащат съответни суми.

ЕС ще отделя сериозен бюджет от 20 милиарда евро годишно за целите на опазването на биологичното разнообразие, включително сладките води на Европа, които съдържат много компоненти на околната среда. Така

към разходите ще влизат и такива за

заливане на речни тераси

Борбата с климатичните промени, вкл. недостигът на водни ресурси, е основен мотив за изработването на Стратегията за опазването на биоразнообразието. Вода ще има, защото свободно течащите води по-лесно зареждат подземните води, обясни екологът. Но по какъв начин ще е достъпна за фермерите и аквакултурите, предстои да разберем.
Затова, подчертава той, е важно днес земеделските производители да се преориентират към ефективни методи. Гравитачното, капковото поливане и дъждуване имат своите плюсове и минуси спрямо почвите, културите и мястото им на отглеждане. Затова преценката трябва да е на всеки отделен стопанин.

Най-общо казано за максимална ефективност при окопните култури това е гравитачното поливане. Дъждуването е подходящо при всички култури при условие, че размерът на водните капки не трябва да бъде по-голям от почвените агрегати, за да не предизвиква ерозия. Капковото е подходящо за трайни насаждения, при които не сменяте площите - овощни, лози, зеленчуци и ягодоплодни. Микродъждуването е подходящо за листни зеленчуци, картофи.

По отношение на терена и климата гравитачното ще е ефективно при равни условия с наклон с до 3,5%. В противен случай водата ще отмива плодородния почвен слой. Дъждуването е по-устойчиво, при него се дават максимум 10% наклон на терена. При над 5% обаче е задължително капките да са по-малки от почвените агрегати. Капковото е приложимо на всички терени и климатични условия.

Трябва да съобразите и почвените условия. Гравитачното е подходящо за дълбоки почви; ако имате песъчливи почви, които лесно правят дренаж, гравитачното напояване не е подходящо, съветва ас. Димитров. Капковото и дъждуването са приложими на всякакви почви.

Капковото напояване може да е скъпа инвестиция,

но е най-икономичното

и сигурно от гледна точка на спестяване на воден ресурс. То използва до 50% по-малко вода, отколкото гравитачното: 0,5 л/сек./ха срещу 1 л/сек./ха. Дъждуването отнема 0,8 л/сек./ха.

С капково напояване можем да постигнем икономия от 20 до 60%. Преимуществата му са още, че водата постъпва директно в кореновата зона, т.е. няма загуба на вода. Процесът на напояване може да е непрекъснат и да се поддържа оптимална влажност на корените чрез автоматизирани системи. Оттам нататък следват директно вкарване на течните торове в поливната система, по-високи добиви, ограничава се развитието на плевели, води до по-малко ерозия, не изисква подравняване на терена, не пречи на селскостопанските машини. Стопаните обаче трябва да предвидят качеството на водата преди да изберат капково напояване. То трябва да е добро, за да не се запушва напоителната система. Капковото също така не подобрява микроклимата, от което имат нужда овощните видове например. 

Вода от язовир, сондаж или канали – кое е по-изгодно? 

Земеделските производители често са поставени пред решението кой от начините за напояване е по-добър за тях. Първият – чрез разрешително за изграждане и ползване на сондаж или ползване на надземни води, чрез напоителни канали или чрез услугите на ВиК оператор.
Услугата на ВиК оператор излиза най-скъпият вариант, за който фермерите плащат минимум 3 лева за кубик.

Напоителните канали, ако има изградени в близост до полето, имат следните тарифи и условия – около 12 лева на дка за услугата и такса според изразходваната вода по показания на водомер или според нормите на „Напоителни системи“ за региона. Според отдалечеността на нивата от напоителния канал цените варират между 15 и 30 ст. на куб. метър.

Най-евтино, но по-трудно осъществимо, е използването на вода от повърхностни източници (река, язовир, езеро) – 0,0023 лв./ куб. м за целите на напояване, и 0,008 лв./куб.м – за животновъдни обекти. 250 лева е разрешителното за ползване на повърхностни източници на вода и около 400 лева за прединвестиционно проучване
Какво е нужно за собствен сондаж?

Актуалните от тази година цени на водата от подземни водоизточници са следните: 0,0229 лв./ куб. м за напояване; 0,08 лв./ куб.м за животновъдни обекти; за промишлени цели като охлаждане на машини цената е доста по-ниска – 0,0008 лв./куб. м.

Отново около 250 лева струва таксата за издаване на разрешително за ползване на подпочвени води. Но разходите тепърва предстоят, а и административните условия, които да спазите. Нужно ви е удостоверение за регистрация на земеделски производител, както и да предоставите отказ от ВиК оператор, че не може да ви достави вода, скица на имота и нотариален акт или договор за наем.

В Басейнова дирекция ще ви искат и анализ на химичния състав на водата (той може да ви струва към 2000 лева), хидрогеоложки доклад (предвидете минимум от 600 лв.) и обосновка за това колко вода ви е нужна. Два са основните начина, по които да я определите – чрез Наредба на норма за водопотреблението от 27.12.2016 г., в която е описана нуждата от вода според култура и агро-климатичен регион; или чрез техническите характеристики на съоръжението (какъв е дебитът на помпата). Вторият вариант е подходящ, ако започвате да отглеждате нова за страната ни култура. В обосновката трябва да посочите малко повече отколкото ви е нужно в действителност, за да не попаднете в риск от административни нарушения.

Басейнова дирекция ще ви поиска и съгласувано инвестиционно предложение от РИОСВ за извършване на стопанска дейност – предвидете около един месец за тази стъпка.

Условията за регистриране на вече изграден сондаж/кладенец са по-леки, регистрацията е безплатна, но е задължителна. Според промените в Закона за водите срокът е до 28 ноември 2022 г., в противен случай е възможно Басейнова дирекция да не позволи използването му.

Санкциите за водовземане без разрешително варират от 150-1000 лева за 1 л/сек. до 25 000 лева за използване на над 100 л/сек.

Ако сте се решили на собствен сондаж, побързайте. Не е сигурно дали няма да има промени в условията на изграждане до 4-5 години.