Много е изписано за това прекрасно и ароматно растение, но и винаги има какво още да се каже за него. Ако трябва да започнем от А и Б за лавандулата, то трябва да кажем, че произхожда от страни със средиземноморски климат, както и че именно поради тази причина има сортове, които не са подходящи за нашите условия.

Ароматката намира приложение в много направления - от лекарствената промишленост, козметиката и парфюмите до отблъскването на комарите и молците в дома.
Използват се предимно съцветията, цветовете и семената. Берат се основно във фаза масов цъфтеж. Тогава всички ценни съставки са в оптимални качество и количество. Лавандуловото етерично масло съдържа линалилацетат, линалол, гераниол, борнеол, цинеол, пинен, камфор, кумарин и др.
Лавандулата притежава антисептични свойства, помага при лечение на кожни проблеми, изгаряния, ревматизъм и много, много други.

Основна характеристика на вида е сухоустойчивостта. Тя се дължи на дълбоко разположената коренова система и разпределението на кореновите власинки в почвения хоризонт. Висока почвена и атмосферна влажност са предпоставка за проблеми с патогени и лошо качество на реколтата.

Следващият важен фактор е директната слънчева светлина. Лавандулата не понася засенчване, а слънчевите лъчи (малко или много) отговарят за здравето на растенията и качеството на полезните съставки в тях.

На последно място е структурата на почвата, но не и нейните химични характеристики. Дори каменисти терени са подходящи, стига рН-то да е неутрално или алкално.
Лавандулата реагира отлично на органично торене, но с подхранването и особено с азота трябва да се внимава, защото оптимизира растежа, но влошава качеството.


Широколистна и теснолистна 

Съществуват около 30 вида лавандула в природата. Те са разделени в 3 групи.

Най-масово отглежданата лавандула е теснолистната. Тя обединява видовете L.vera, L.officinalis, L.angustifolia, L.vulgaris. Тe се характеризират с отлична студоустойчивост по време на покоя и сухоустойчивост. Проблем представляват резките температурни промени в началото на вегетацията, когато е възможно измръзване при минус 7-8 градуса. С успех може да се отглеждат повсеместно у нас.
Широколистната лавандула (видовете L.spica и L.latifolia) се отглежда по-рядко. Етеричното масло, което се добива от от тези видове е значително повече, но качеството му е по-ниско.

Лавандинът е естествен хибрид 

Получил се е при кръстосване между широколистната L.spica и теснолистната L.vera.

Той е доста по-едрогабаритен и мощен. Съцветията му са разположени на по-дълги дръжки, по-груби са и обикновено се разклоняват.

Лавандинът (L.hybrida) не е така студоустойчив и има нужда от по-богати почви. Препоръчително е да се отглежда в ниските места до 700 м надморска височина.

Етеричното масло, което се добива от него, е значително повече като количество, но качеството му е по-ниско.

Неправилните резитби са пагубни 
Цъфтежът на лавандулата вече поприключи, но трябва да отбележим, грешките в резитбите.
Когато цветовете се берат, не бива да се наранява младият прираст. Една погрешна резитба компрометира евентуален повторен цъфтеж през същата година, както и масовия през следващата.
Ако тази грешка се повтаря системно, само след няколко години иначе дълголетното растение умира от изтощение. Та, пазете младите листенца, колкото и незначителни да ви се струват на първо време.

Размножават се поне по 4 начина 
Засяването на семена е бавен и трудоемък процес, при който получените растения не винаги притежават еднакви качества. Този метод се практикува предимно в селекцията.
Вегетативните начини на размножаване основно са:

* чрез отчесване - прави се при по-стари растения или такива, които ще се изкореняват;

* вкореняване на зрели резници - дава малко на брой, но силни и сравнително големи растения;

* вкореняване на зелени резници - обикновено се извършва рано напролет преди сокодвижението да започне. Отнема около месец до образуването на корени.

* чрез отводи е рядко практикуван, но работещ метод.


Пестициди и торове обикновено не трябват

Културата рядко страда от болести и неприятели, а и враговете ѝ се броят на пръсти в сравнение повечето други етерично маслени или украсни растения.

Обикновено не се налага третиране с пестициди, както и системно подхранване с торове. От това става ясно, че лавандулата е доста подходяща за биопроизводство.

Въпреки принципно малкото проблеми обаче все по-често хоби градинарите, а и не само те, алармират за заболели и дори загинали растения. Трябва да стане ясно на всички, че отговорността за здравето на растенията започва още със семенцето и неговото производство. Патогени има навсякъде, но активизирането им се влияе най-вече от условията на средата и грижите.

Заразен посадъчен материал, заразена почва и поливна вода, както и неподходящи условия на отлеждане са основните причини за заболяване.

Преовлажняването, неподходящата почвена структура, силното подхранване с азот или органични торове са предпоставка за заболяване при много растения, не само при лавандулата. Избягвайте тези грешки.

Фитофтора – бич №1
Заболяването е опасно не само за лавандулата, но и за много, много други култури. Именно фитофтората (Phytophtora infestans) е отговорна за масовия глад през 1845 г. в Ирландия.

Патогенът, наред с други обитаващи почвата (фузариум, питиум, ризоктония, ботритис) има изразен характер. Отговорни са за т.нар. сечене на разсада.

Симптомите могат да се проявят по време на производството на разса в условия на висока влажност, както и по-късно през сезона, съвсем изневиделица, при възрастни растения.

Превенция и здрав посадъчен материал

Внезапно увяхване и отмиране на части от растенията през лятото, покафеняване под кората в основата, почерняване и некроза на корените са най-сигурният знак на заболяване.

При сериозни проблеми могат да бъдат предприети редица мерки от соларизация до третиране с фунгициди.
На същото място не бива да се засажда лавандула в близките години, както и други растения, които са поддатливи на патогените изброени по-горе.

Листни петна и жълти стъбла

Септорията е отговорна за образуването на петна със сферична форма и характерен черно-кафяв пръстен по листата на лавандулата. Фомозата пък причинява пожълтяване, засъхване и покафеняване на отделни стъбла.

Двете заболявания спазват определена цикличност и сезонност. Не са толкова опасни и рядко се налага третиране с химични препарати. Почистването на повредените участъци и естествената смяна на листата в повечето случаи са напълно достатъчни.

Има 3 основни неприятеля 
Лавандулата рядко се напада от неприятели. Всъщност тя има свойството да пропъжда редица насекоми от насажденията.
Възможните пълзящи и летящи врагове са пенещи цикади, горски скакалец и нематодите. Повредите и от тях са характерни, но рядко пагубни. Може би най-коварни са скритите в почвата галови нематоди, които унищожават кореновите власинки.
Силни нападения и от трите неприятеля могат да изтощат растенията и да компрометират цъфтежа. В такива случаи се прибягва до препарати за химическа защита.