7° C, облачно
Чрез нея се увеличава обработваемият фонд, обяснява проф. Венера Цолова от Института по почвознание и агроекология “Н. Пушкаров”
Радина Иванова
Вълната от нападки към земеделското производство за вредите му към околната среда става все по-голяма в световен мащаб. Обвиняват се определени производства от сектора, но рядко се говори за един от най-големите екологични проблеми, който може да се реши с помощта на аграрната наука и почвознанието.
Според проф. Венера Цолова, експерт по почвена химия, екохимия и геохимия, отрасълът, който оставя най-драстични отпечатъци върху околната среда и почвите, e добивната промишленост.
Дейностите, които съпътстват добива на полезни изкопаеми, водят, от една страна, до унищожаване на естествените почви и почвеното разнообразие (които са формирани в продължение на милиони години) и от друга - до изграждане на нови територии (насипища) с корено различни свойства и нисък продуктивен потенциал.
В световен мащаб това производство осигурява основни суровини и дори след 2030 г. се очаква пик в производството на въглища в страни като Китай. У нас също не се предвиждат структурни изменения в промишлената конюнктура.
Това напомня проф. Цолова, която е и автор на съвместна научна статия за методичната основа и съвременни технологични решения за рекултивация на нарушени земи и почви.
Тя и нейни колеги обясняват поредица от стъпки и възможни технологични решения, които гарантират успеха на рекултивацията на площите засегнати от минни дейности. Казус, за който рядко се говори, но е с реално проявление.
- Проф. Цолова, какво представлява рекултивацията и кои са почвите с най-нарушени качества у нас?
- Според Наредба N26 (за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт) рекултивацията представлява комплекс от инженерни, мелиоративни и други дейности, с които се възстановяват нарушените терени и се подобрява ландшафта.
Земята отново става годна за земеделско или горскостопанско ползване. В отделни случаи се пригажда за друг вид ползване, при което се формират обекти, предназначени за отдих и туризъм (като изкуствени езера с оборудване за водни спортове, автомобилни и велописти, и др.).
С най-нарушени качества са почвите във рудодобивните райони. Относно въгледобивните райони може да се каже, че мини "Марица-изток" е най-голямото предприятие в България за добив на въглища и едно от най-старите, поради което унищожаването на почвената покривка там има най-големи размери - като площ, не като замърсяване.
Все още съотношението между нарушените и рекултивираните земи е 3:1 въпреки че рекултивация се провежда непрекъснато.
Значително по-малки площи заемат нарушените земи от добива на уран, но те пък понякога са радиоактивни и опасни.
В този смисъл нарушените земи могат да бъдат подредени така: нетоксични почви, но слабо пригодни за използване земи, нарушени от въгледобива; почви, нарушени от рудодобива - те могат да бъдат токсични, заради високо съдържание на тежки метали; или изключително опасни, ако са радиоактивни (нарушени земи от добива на уран).
- Имаме ли програми за рекултивация на почви и от кого зависи това?
- У нас непрекъснато се прилагат програми за рекултивация, които или буквално следват технологията, описана в цитираната вече наредба 26, или са специално разработени за конкретния обект.
Рекултивацията се извършва от собственика на земята или инвеститора на обекта за негова сметка. Когато се извършва на земя от държавния поземлен или горски фонд, тя се разрешава от министъра на земеделието. Той назначава междуведомствена комисия, която определя размера и границите на площите, оценява приложимостта на предлагания проект за рекултивация, следи и оценява качеството на извършените дейности и накрая причислява рекултивираните площи към съответния поземлен фонд.
- Кои са днес най-ефективните методи за рекултивация?
- В последните години технологиите за рекултивация непрекъснато се усъвършенстват. В повечето случаи за един обект могат да се предложат няколко варианта. Затова ние тестваме избраните варианти (обикновено в контролирани условия), за да определим най-ефективния. Например в замърсените с тежки метали почви могат да се приложат: химична мелиорация за намаляване на разтворимостта на металните съединения, или засаждане на растения (фитоекстрация), способни да извличат тежките метали. Или да се избират растения, които не ги акумулират изобщо. Могат да се формират и екраниращи слоеве или повърхностни слоеве с подходящи агрономични свойства.
За възстановяването на нарушените почви помагат и някои отпадъци от въгледобива. Като например сгурия (пепел от изгорелите въглища), която подобрява топлинните и структурни свойства на почвите, повишава рН и запасява почвите с органичен въглерод.
Други подобрители, които създават условия за нормално развитие на растителните видове са лигнитен прах, зеолити, пясък, изкуствени или естествени торове и други. По-дълбоките пластове на почвите (ако са иззети преди добива), които също се използват за рекултивация са нетоксични глини и пясъци, льос, льосовидна глина, глинест льос, изветрели и полуизветрели скали. Върху нарушените почви се разхвърля плодороден слой хумусен пласт, който улеснява развитието на земеделските и тфуражни култури.
- Къде у нас се прилагат най-ефективните методи на рекултивация?
- Най-ефективният и икономичен метод се прилага само при селскостопанската рекултивация която основно се провежда в Източномаришкия басейн. Въз основа на изследвания се избират геоложки материали с най-подходящи агрономични свойства, които се разполагат на повърхността на насипищата. Освен, че е икономически изгодно, така се оптимизират характеристиките на новите земи и същевременно се избягва опасността от насипване на материали с токсични свойства в повърхностните 2-3 м, които в повечето случай са коренообитаем слой. На нетоксични площи, предназначени за горскостопанска рекултивация обикновено директно се засажда горска растителност. За токсичните и силно кисели площи (особено сулфидсъдържащите) се разработват иновативни варианти. Например окисното насипище на Медодобивното предприятие "Асарел-Медет", се покрива с геотекстилно покритие. С голям успех на замърсени с тежки метали почви се прилагат биотехнологиите, при които се прилага in situ стимулация на почвената микрофлора и по-специално на метал-разтварящите микроогранизми, които ускоряват разграждането на замърсителите и изнасянето им от почвата с валежите.
- Какво фермерите трябва да знаят за връзката почва-екологично равновесие?
- Нарушаването на екологичното равновесие няма наглед мигновенно проявление, но реалните последици са известни на учените. Например при разораване на ливада не виждаме колко точно растителни и животински вида сме унищожили, или пък каква е степента на ветровата и водната ерозия, която сме активизирали. Но, това, което не виждаме днес може да бъде видимо утре и бързо да се превърне в предизвикателство, с което да не можем да се справим.
Един от основните проблеми на нашата съвременна епоха е загубата на биоразнообразие, тъй като човешката дейност ускорява степента на изчезване на видовете. Същевременно екосистемите по целия свят изглеждат все по-сходни, заради инвазивните видове (чужди за местността видове - растителни и животински с ускорен растеж, който застрашават местната екосистема), които се внасят от и в различни райони на света. И не на последно място са почвите, които са подложени на значително унищожаване и преобразуване в резултат на урбанизацията и интензификацията на земеделското производство, включително и добива на полезни изкопаеми. А те приютяват 1/4 от биоразнообразието на Земята, улавят вредните вещества от атмосферата и смекчават климатичните промени, осигуряват развитието на растенията, които ни предоставят храна, влакна, горива и медицински продукти, съхраняват и филтрират водата и дори съхраняват историята на Земята.
Много са функциите на почвите но често остават незабелязани и малко се говори за тях. Затова е важно да не забравяме, че почвите са не само нашият съдружник в производството на храни, но и филтъра на Земята, модификатор на атмосферата, и носител на биоразнообразието, без които животът на Земята е невъзможен.
Авторите на научната статия “Методична основа и съвременни технологични решения за рекултивация на нарушени земи и почви”:
Проф. Мартин Банов - председател на Селскостопанска академия, е специалист в разработването на технологии за рекултивация и мониторинг на рекултивирани и антропогенно повлияни почви, вкл. препоръки за стопанисване; генезис, диагностика и класификация на почвите; създаване на бази данни за рекултивирани почви и ГИС картографиране.
Проф. Венера Цолова работи в областите: почвена химия, екохимия и геохимия, с акцент върху изясняване на геохимичното разпространение, биодостъпността и токсичността на основни химични елементи в естествени, рекултивирани и антропогенно повлияни почви и прилежащите екосистеми.
Доц. Георги Железов е с богат опит в пространственото моделиране на природни системи, устойчивото ползване на природните ресурси; ръководител на Департамент “География” в Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН.
Коментари