Ако всеки човек по света живееше като средностатистическия европеец, тогава щяхме да се нуждаем днес от почти 3 планети. Толкова бързо изчерпваме това, което трябва да бъде подновено. Това се казва в годишен доклад за човешкия отпечатък на планетата Земя, изготвен от WWF. 

Те изчисляват, че така наречената Дата на превишаване за 2019 г. (която се изчислява чрез сравняване на отпечатъка на всеки жител на ЕС с глобално наличния биологичен капацитет на човек) за ЕС е 10 май. 

С други думи, ако всички по света имат същия екологичен отпечатък като средния жител на ЕС - изразходвайки толкова въглерод, консумирайки толкова храна, дървен материал и влакна, и заемайки толкова застроено пространство - 10 май ще бъде датата, в която човечеството би използвало толкова много от природата, колкото нашата планета може да се обнови през цялата година.

През останалата част от годината човечеството ще трябва да живее от изчерпването на природния капитал на Земята. Това означава повече въглеродни емисии, отколкото естествените екосистеми на планетата могат да абсорбират, повече унищожена чрез обезлесяване биомаса, отколкото природата може да възстанови, повече изчерпани риболовни зони, ерозия на почвата и загуба на биологично разнообразие.

20% от биокапацитета на планетата се използва от ЕС, в който живеят само 7% от населението по света. 

Това означава, че на човечеството ще му са нужни 2,8 планети ако живееше стандартен европейски начин на живот. Това е доста над средното за света, което се равнява на приблизително 1.7 планети. Дали на регионално или глобално равнище, човешкото все още твърде далеч от това, което е устойчиво за нашата планета. 

Но все пак, картината в ЕС не е хомогенна. Данните показват различни модели на потребление в различните страни, въпреки че нито една страна не остава в границите на възпроизводството на природата на планетата.

Според доклада Люксембург от 46-тия ден от годината живее "на кредит" от природата. Най-добронамерена към годишните природни ресурси се оказва Румъния - тя ги използва в 192 дни, което е все още твърде рано според стойностите по света.