У нас пазарът не обича биволи

30 юли 2018, 09:00

Бг Фермер

113291

Не сме конкурентни на роботизираните евроферми с ниска себестойност, категоричен е Димитър Милков, който от 30 г. е животновъд и отглежда 60 биволи Българска Мурра

Жени Владинова с. Ковачица, общ. Лом

Стадото на Димитър Милков е от 60 животни: дойни - 45 биволици, и 15 подрастващи в различна възраст. Млечността е различна - около 7-8 литра, маслеността - около 6,5-7%. Общо взето, отглеждането на животните е без проблеми, субсидирането горе-долу ни помага, но ако не са субсидиите, нещата пропадат, твърди биволовъдът с 30-годишен стаж в животновъдството. Според него без субсидии фермерът не може да оцелее, защото ще фалира и тогава трябва да гледа биволите като домашни любимци.

Биволите се гледат по-трудно от другите животни - имат по-малка продуктивност, бременността е по-дълга - 10 месеца и 20 дни, а малачетата растат бавно - до 4-ата година само ги храниш, женските се заплождат на 2,-2,5 години, обяснява Димитър. Така че труден бизнес е отглеждането на биволи, ако може изобщо да се нарече бизнес, категоричен е фермерът. В Европа - да, дори е много успешен, но не и тук, в България, допълва животновъдът.

Гледната точка на биволовъда:

На фона на другите млека от биволите получаваш само 7-8 литра мляко, а от една крава - 35-40 л. А изкупните цени са наполовина - кравето - 60 ст./кг, а биволското мляко е 1,20 лв./кг. Биволите не може да се котират, не са рентабилни изобщо. И излиза, че който ги обича, ги гледа, докато му "изядат" главата, опитва да се шегува Димитър.

Защо се стигна дотам - да е застрашен от изчезване такъв сектор като биволовъдството ни? И ако през последните години проблемът беше разпадането на породата Българска Мурра, сега на дневен ред е оцеляването на бранша поради невъзможност да функционира в пазарна икономика. В същото време факт е, че има търсене на биволски продукти - мляко и различни видове сирена. Но те са по-скъпи от техните аналози от другите млека.

И затова за съжаление търсенето и пазарът им е съсредоточен в големите градове, където хората имат по-голяма покупателна способност, уточнява фермерът и разяснява защо себестойността на биволското мляко е толкова висока

Сега, през лятото, биволите са на паша, зимата фермерът ги храни само на място и ги пуска на разходка. Събира около 7000 бали фураж за зимата, както и около 80 тона концентриран фураж. Повечето от необходимите количества си произвежда, по-малко купува, за да намали себестойността. Но въпреки това тя е висока и ако не е субсидирането, никой биволовъд не може да оцелее.

Щом е така, питам, колко трябва да е цената на млякото? Най-малко 2 лв./л, и то, за да работи фермата. А ако говорим за печалба - 2,50 лв./л биволско мляко, твърди Димитър Милков. Той споделя впечатленията си от фермерските пазари в София, където 2,50 лв./л е нормална цена. Но бърза да поясни, че е така само защото потребителите в София имат високи доходи. В по-малките градове и селата тази цена е абсурдна, никой няма възможност да я даде, защото хората са бедни.

Наредба 26 и ползата от нея

За да се възползваш от Наредба 26, трябва да имаш поне 40-50 хиляди лева, за да тръгнеш. Парите ти трябват, за да си осигуриш фургон от типа минимандра, чиято средна цена е 50 хил. лв. Ако искаш да си конкурентоспособен на свободните пазари, фургонът е задължителен, защото ти позволява да гарантираш качество на продукцията. Но ако имаш тези пари, дали ще гледаш биволи, задава риторичен въпрос Димитър. Според него инвестицията е твърде голяма. Но не е само това - изискванията за фермерите постоянно се променят.

За да се справиш с административната бумащина, не е толкова сложно. Но трябва да имаш пари, за да можеш да се придвижваш във всеки един момент на "изненади". Нужни са ти, за да тръгнеш и да свършиш работа, ако нещо трябва да се коригира в документацията или да се доставят още документи. А невинаги всичко става за един ден. Така фермерът увеличава разходите си, а те не са по джоба на всеки животновъд.

Един човек не може да прави всичко - да покрие изискванията на администрацията, да отглежда животни 24 часа, да търси работници - а те повечето търсят лека работа и бързи пари, казва биволовъдът.

И обяснява защо мисли така: Отвориха границите и какво стана - и можещите, и неможещите отидоха зад граница и там в повечето случаи работят в селското стопанство. Но хем се оплакват, че ги експлоатират, хем изкарват "хубави" пари. Е, по отношение на парите признават, че не ги харчат там, а тук. Защото там тези пари няма да им осигурят качествен живот.

Категорично мога да кажа, че условията на работа на българските гледачи на животни са направо луксозни в сравнение с тези на колегите им в Европа. Самият аз имам постоянни двама души на трудов договор, като им плащам всички осигуровки, и то върху суми от 1000 лв. и 700 лв. на месец. Може да се каже, че аз съм третият работник, на когото обаче не плащам, обяснява разпалено Димитър. И признава, че много често работи наравно с тях, а в повечето случаи покрива и техните пропуски. Изводът е тревожен:

България остана без работна ръка в животновъдството

Изобщо не може да се намерят хора, особено в обезлюдените райони, каквато е Северозападна България. Биволовъдът казва, че му са налага много често с колеги животновъди в района да "въртят" едни и същи хора. Но за съжаление много са малко работниците с умения при отглеждането на животни. А при биволите почти никой не иска да работи, защото работата е трудна, а и биволите са опасни животни, споделя биволовъдът.

Фермата на Димитър е с ангажимент за 5 години по агроекология, от които му остават още 2. Животните му са под селекционен контрол и получава 200 евро на животно за определени бройки, които е заявил. В момента 40 биволи са по агроекология, но е трудно, защото фермерът трябва да разполага и с други биволи, и то в различна възраст, а това води до отглеждането на повече животни в стадото. И вдига себестойността.

Така в случай на травма или друг проблем, дори смърт, фермерът трябва да може да замени изгубеното животно със здраво. Димитър е активен член на Асоциацията на биволовъдите с председател проф. Цонка Пеева. Държи да подчертае, че тя прави всичко възможно да помогне на биволовъдите - те са запознати с всички новости в бранша, разменят актуална информация за бици, подходящи за разплод и т.н. Така че ползата от асоциацията е огромна за фермерите.

А по отношение на размера на субсидиите - тази, която получават за изхранване - за 2017 г. е около 560 лв. и след около месец им изплащат добавки около 50-60 лв. на животно. Димитър открито заявява, че субсидиите са добри. Но само с тях бизнес не се прави. Животните изяждат всичко. Разбира се, има животновъди, които отглеждат биволите само заради субсидиите. Но те намаляват, защото вече изискват от фермерите по 400 л мляко на животно, което е над 18 месеца, за да получат помощта. И така отпадат доста от тези, които го правят само заради парите.

Изкупуването на млякото

Не е достатъчно само да гледаш биволи за бройки. Нямаш ли изкупуване на млякото, си затънал до гуша. И това с пълна сила важи за Северозападна България, конкретизира Димитър. Защото ти трябват фактури за продадено мляко, за да може във фонд "Земеделие" да представиш фактурирано количество продадено мляко. И ако нямаш, те чака най-лошото - фалит и продажба на фермата. Казано по друг начин - оставаш без пари и с големи количества биволско мляко. Никой фермер, който и да е той, не е виновен, че няма изкупна цена, че няма изкупвачи, които да ти вземат млякото. А истината е, че никой не го купува, пояснява Димитър.

Има и друг, също толкова лош вариант - купува го фирма, която я гониш по 3-4 месеца, за да ти плати. Такива проблеми е имал самият Димитър назад в годините, когато е отглеждал крави. За него това е изключително некоректно отношение. Но сега биволовъдът има късмета да работи с фирма от Вършец, от която са много коректни. Взимат млякото, фактурират го и на следващия ден превеждат парите. Димитър признава, че е много доволен, защото е спокоен, че млякото му ще бъде платено.

Ползата от субсидиите

Субсидиите се плащат през октомври, а на нас ни трябват парите сега - май, юни, юли, за да балираме, жънем, да купуваме по-евтини фуражи. А ги получаваме, когато кампанията е свършила. И ако сега да речем пшеницата е 25 ст./кг, през октомври скача на 30 ст. и повече. Ечемикът е 27-28 ст./кг, през есента скача на 35 ст./кг. Да, ама за да е добре, животното на ден изяжда около 6-7 кг фураж.

Ето и приблизителната сметка на разходите на ден: 7 кг фураж по 25 ст.

След като се смила, този фураж става 30 ст./кг и, умножен по 7, разходът става 2,10 лв. А пастирът, който ги пасе, взима по 40 ст. на животно на ден, при 60 биволи добавят се още 2,40 лв.

Сега няма фуражи за подхранване, въпреки че някои колеги ги подхранват и сега. Но през зимата изяждат една бала люцерна или сено - средна цена около 3,50 лв. Като ги събере 2,10 лв. + 2,40 лв. + 3,50, стават 8 лв. Биволицата дава 5 л мляко зимата по 1,20 = 6 лв. Излиза, че изяжда всичко, разходите надвишават приходите, без да се включват ток, вода, както и надници на общи работници за почистване на обора, както и трудът на самия фермер.

Има само колкото за препитание. 365 дни в годината се занимаваш с животновъдство в продължение на 30 години - няма почивни дни, няма отпуски, няма празници, няма абсолютно никаква почивка - само работа, и то съпроводена с огромен стрес.

А лошото е, че откакто сме в Европейския съюз, не сме конкурентни на роботизираните европейски ферми, които са с малко работници, но отглеждат повече животни, категоричен е Димитър.

Според него българските фермери взимат много по-малко субсидии в сравнение с европейските. Дори и Румъния е пред на нас в това отношение, твърди той. Според него заслугата за това е на техните политици, които са успели да извоюват по-добро субсидиране в животновъдството. Димитър поддържа контакт с румънските си колеги и те твърдят, че при тях дават субсидия за всяка бройка заек, овца, коза. Освен това са по-големи от българските. И затова румънските фермери не се притесняват да продават продукцията си на ниска цена, защото субсидията компенсира евентуални загуби.

Тоест, те могат да балансират нещата, уточнява фермерът. А у нас в биволовъдството се разчита само на млякото. Малачетата не може да се угояват, защото на 2 г. са 300 кг - бавно растат, и единственият приход е от млякото, което е 1,20 лв./кг. И въпреки това Димитър е доволен от цената, защото алтернативата е да не може да го продаде. А точно това се случва в по-голямата част на страната - биволовъдите не успяват да продадат добитото мляко.

Според Димитър крайно време е да се спре с говоренето за възраждане на българското село, защото обезлюдяването е ужасяващо. Докато няма местно население, нищо няма да се промени. Българското село с всеки изминал ден изчезва.

Дори и ромите се изнасят от селата. Отиват в Германия, може би работят същото, което биха работили и тук, по фермите, но са там. Работят и повече отколкото тук, но го правят, защото там фермерът има възможност да им плати повече. И затова ние оставаме така, на доизживяване.

Тъжно е, направо е плачевно състоянието, твърди Димитър. И ако не бяха субсидиите, и това нямаше да го има, може би просто се удължава процесът на изчезване, разсъждава биволовъдът. И дава пример с животновъдните ферми в с. Ковачица - сега те са 4. Фермерът е убеден, че когато те спрат да работят, след тях няма да има нищо.

Защото впечатленията му са, че нито един млад човек дори не опитва да се захване с животновъдство. Младите са категорични - няма сметка от този бизнес, и са прави, отсича Димитър, не мога да ги оборя с никакви аргументи. Но ако преди години в Лом имаше предприятия и заводи - 6-7 на брой, сега автобусите от Лом към селата возят по 1 пътник. Това ли е възраждането на българското село и на така коментираната Северозападна България, пита фермерът.

Според него при тези недобри условия за съществуване, за да е рентабилна биволовъдната ферма, тя трябва да е с 60 животни. Но с едно голямо условие - да се променят изкупните цени. Но пък за високата цена на продукцията няма потребители, защото нямаме средна класа напомня биволовъдът. Налице са само бедни и богати. А богатите дори не купуват български биволски продукти, а търсят италиански и други "екзотични" производства. Така че, докато населението няма покупателна способност, не може да съществува каквото и да било рентабилно фермерство. Отдавна съм наясно, че дори да направя стадо от 200 биволици, положението ще е същото. И за да не изхвърлям млякото, ще продължа да раздавам на бабите и ще храня кучетата с него, казва Димитър.

И за финал на разговора, като потвърждение на всичко казано, той разказва интересен случай: Вкъщи колим прасе, но децата отидоха да си купят лионски кренвирши. Така е, когато растат деца, които не познават вкуса на истинските продукти. И вече дори децата по селата не различават крава от бивол и бъркат овцата с коза. Какво би могло да бъде по-тъжно от това, пита Димитър Милков.