Разсадниците предлагат голямо разнообразие, избирайте толерантни на шарка сортове

Сливата е сред най-застъпените овощни култури у нас. Видът е много подходящ за градини, които са разположени на по-големи наклони. Освен това дървото е сред най-студоустойчивите, нарежда се след ябълката и вишната. По време на дълбокия покой понася температури до минус 30 градуса. По-опасни за дръвчето са повратните студове, които се проявяват в края на зимата – началото на пролетта. Тогава са възможни повреди по цветовете и младите завръзи.

Градинарите, които отглеждат сливи, е необходимо да се съобразят с изискването на вида към водата, тъй като са влаголюбиви. Затова на дръвчетата трябва задължително да се осигури напояване, или да са засадени там, където има по-добро естествено овлажняване на почвата. Разбира се, по-добре е да не се разчита само на валежи, а при нужда да се полива.

Проблем:

  • При липса на достатъчно вода по време на нарастване на плодовете, те се сбръчкват и започват да капят.
  • Сливата може да се засажда на почти всякакъв тип почва. Тъй като развива сравнително плитка коренова система, препоръчително е почвите да не са много тежки и да са с добър естествен дренаж. Предпочита неутрална почвена реакция, до слабо алкална.
  • Когато почвата е тежка, може да се получи преовлажняване, което се отразява неблагоприятно на корените.

Резитба

За да се регулира правилно растежа, съответно дървото да плододава редовно, резитбата е от основно значение. Най-често прилаганите системи за формиране на сливовите дървета са подобрена етажна корона, свободнорастяща и полуплоска корона.

Изборът на подходяща формировка зависи от особеностите на сорта – пъпките, вида на разклоняване, съотношението на основните скелетни части и обрастващата дървесина.

През първите 4-5 години след засаждането е важно да се изгради здрав скелет и определена форма на короната.

Сортове:

В разсадниците се предлага изключително разнообразие от сортове. Преобладаващи са типичните сини сливи, но има и афъзка, които са по-закръглени и с различно оцветяване – жълти, оранжеви, розови, червени, както и много тъмносини.

  • Стенлей – един от най-популярните и предпочитани сортове. Толерантен е на шарка
  • Чачанска лепотица – има отлична родовитост.
  • Чачанска най-боля – костилката се отделя лесно. Сортът е устойчив на мразове.
  • Рут Герщетер – зрее през първата десетдневка на юли. Плодовете са подходящи за прясна консумация.
  • Йо-йо – има много добра родовитост.
  • Зелена ренклода – с много вкусни и ароматни плодове.
  • Алтанова ренклода – много издръжливи плодове. Подходящи са и за свежа консумация, и за преработка.
  • Санта Роса – едри плодове, с малка костилка, която се отделя лесно от месото.
  • Анджелино – встъпва рано в плододаване. Има много ранен цъфтеж, затова не се препоръчва за райони с мразове в началото на пролетта.
  • Блек даймънд – универсален сорт. Плодовете са подходящи за свежа консумация, преработка и консервиране.
  • Блек стар – не е устойчив на студове.
  • Фриар – устойчив на зимни и късни пролетни мразове.
  • Жълта афъзка – едри плодове, с много добро качество.
  • Червена афъзка – плодовете са издръжливи. Дървото е податливо на измръзване през зимата и пролетта.
  • Калипетровска афъзка – плодовете са жълто-червени до червени. Подходящи и за свежа консумация, и за преработка в сладка, компоти и др.
  • Нансийска мирабела – жълти, много сладки и сочни плодове.
  • Баждарка – едри плодове, месото е сочно и сладко.
  • Червена малвазинка – едри плодове. Дървото плододава много, но не редовно.

Устойчивост на шарка

Много от сливовите сортове се нападат от вирусната болест шарка по сливата. Заразата е много опасна, защото не подлежи на лечение.

Затова е препоръчително да се избират сортове, които са толерантни към болестта. При купуване на ново сливово дръвче, задължително е да се информирате относно устойчивостта на дадения сорт.

Опасни вредители

  • От болестите най-важни са: червени листни петна, ръжда, кривули, сачмянка.
  • От неприятелите - щитоносна въшка, сливов плодов червей, сливова плодова оса.