Лабораторен анализ показва точни данни за механичен състав, хумус, макро- и микроелементи, рН и други важни характеристики, които трябва да се вземат под внимание

Доц. д-р Енчо МЯНУШЕВ
Институт по почвознание „Н. Пушкаров“

В последните десетилетия големите овощни масиви, които зареждаха пазарите у нас и в Европа с български плодове, отстъпват място на все по-малки градини. Те се засаждат с различни по вид и сорт овощни култури, които имат различни екологични и агротехнически изисквания, нападат се от различни болести и неприятели. За успешното им отглеждане са необходими знания, без които вероятността от грешки и разочарования, които се наблюдават напоследък, е голяма.

В зависимост от вида и подложката, овощните култури притежават специфични изисквания към почвата и почвените условия.

У нас те се отглеждат предимно на черноземни, сиви, канелени и най-вече на алувиално-ливадни почви

Последните са формирани край реките, където овощните растения имат благоприятни условия за растеж и развитие. Тези почви са с по-слаба влагоемност, по-слабо запасени с макро- и микроелементи, с послойно разположени фракции на механичния състав. Но от друга страна те са добре аерирани и имат оптимална водопропускливост. На този почвен тип (алувиално-ливадните) може да се отглеждат и да се получава добра реколта от праскови, дюли, ябълки, круши при поливни условия.

Сивите (сиво-кафявите) горски почви генетично са разположени в Северна България. Те са слабо запасени с азот и фосфор и добре с калий. На тях може да се отглеждат ягоди, малини, сливи, круши, ябълки.

Канелените горски почви са разпространени главно в Южна и Югозападна България. Те са слабо запасени с азот и фосфор и добре - с калий. От подвида - слабо излужени канелени почви се получават по-добри добиви.

Черноземите са разпространени главно в Северна България. Те са почви по-богати почви с хумус, макро- и микроелементи. Те са и с по-добри агрохимични и водно-физични свойства. На тях може да се отглеждат всички овощни култури. При подвидовете: карбонатни и типични черноземни овощните култури страдат от хлороза поради високото съдържание на активен калций. Чувствителни са най-вече крушата и прасковата, присадени на дюлева подложка.

По принцип

овощните култури предпочитат по-леки,

по-топли почви

с добра влагоемност, и аерация, и водопропускливост и с добра запасеност с хранителни елементи, като дълбочината на почвения профил трябва да бъде над един метър.

От съществено значение за правилното отглеждане на овощните растения е и каква е почвената реакция (рН в границата от 4,5 до 6,5). За крушата, ябълката, прасковата и ореха най-подходящо рН е между 5 и 6,5. На алкални почви (като черноземите от Северна България - рН 6,5-7) може успешно да се отглежда череша, вишня, бадем на махалебкова подложка, а прасковата - на подложка GF - 677. Когато рН е с по-кисела реакция (от 4,5 до 5,5), черешата и вишната трябва да се отглеждат на подложка от семенни поколения на череша и вишна.

На кисели почви (рН 4,5-5,0) могат да се отглеждат ягода, слива, касис, малина, къпина. Почви, които са по-кисели (рН 4,5 и над 4,5), са непригодни за отглеждане на овощни култури. При съдържание на активния калций до 5% на 100, може да се отглеждат всички овощни видове с изключение на дюлята и прасковата, за които горната граница е около 1,5% на сто.

Друг важен фактор

е ниво и динамика на подпочвената вода

В дюлеви, крушови и ябълкови градини нивото на подпочвената вода трябва да бъде под 1,5-2 метра, а за костилковете (вишна, череша, кайсия, праскова, слива) под 2,5-3,0 метра, тъй като те са чувствителни на преовлажняване. Най-много реагират на излишна влага в почвата бадем, кайсия, праскова.
Силно ерозираните, заблатените, засолени и вторично вкислени почви са неподходящи за отглеждане на овощни култури.

Когато трябва да се презасаждат стари овощни градини е необходимо три години поне да се отглеждат едно- или многогодишни полски култури за подобряване на почвеното плодородие и възстановяване на онези оптимални параметри, които ще позволят да се получат нормални добиви през следващите 3-5 години.

За да се установи пригодността на почвата за оптимално отглеждане на овощни култури, е необходимо предварително да се извърши анализ на почвата: механичен състав, хумус, макро- и микроелементи, рН в КСЕ и Н2О, общи и активни карбонати, ниво и динамика на подпочвените води в лабораториите на Институт "Н. Пушкаров" – София.