Надеждите им са слаби, а проверките будят голямо съмнение за субективизъм

 

Почти всяка година животновъдът Бончо Бончев губи субсидия за около 100-150 дка по Схемата за единно плащане на площ, защото не попадат в легитимния слой. През 2021 г. обаче изненадата е по-голяма – близо 400 дка, въпреки че всяка година очертава едни и същи терени.

И пресмятайки санкцията по 3, както гласи правилото, директна помощ няма да му бъде изплатена за 1200 дка.

Бончев се занимава с месодайно говедовъдство от близо 10 години в района на Бургас, преди време е намалил бройката на животните наполовина – до около 40, заради трудностите, които изпитва неговият сектор.

Наскоро се допитва до колегите си в социалните мрежи дали имат и с колко орязани по СЕПП площи и по каква причина. За нула време десетки земеделци, не само говедовъди, изразили същата съдба – повече площи и по неясни причини.

По думите му няма промяна в начина на очертаване на площите в системата СЕУ, за да бъде повод за орязването. Поне няма публикувана информация за това.

Казва, че той и събеседниците му са подали възражения в СЕУ, чийто срок беше 7 януари. Надеждите им обаче за отговор са малки.

„Като дойде декември, си чакаш парите по СЕПП, но изведнъж нищо – отваряш СЕУ и виждаш една голяма таблица колко площи са ти орязани. Оттам ти се дава възможност да подадеш възражение. То е канализирано така, че натискаш един бутон. Но то отива точно там, където са те орязали. Веднъж щом са намерили причина да те орежат, едва ли ще си променят мнението, след като си пуснал възражение до същата областна дирекция“, смята потърпевшият.

Засега отговор за неговото възражение все още няма, но не е и нещо обичайно спрямо минали години. Въпреки че възраженията ги има като опция, те потъват някъде.

Не е имало и проверка на място след това

През изминалата вече 2021 г. Бончо Бончев има четири проверки на място – от НАП, от инспектората на Фонд „Земеделие“ за „Натура 2000“. Следва кръстосана проверка, от А до Я. Споделя, че на нея служителят му написал несъществуващи проблеми, и не само на него. „След наши сигнали се установи, че наистина злоупотребява и беше дисциплинарно уволнен“, разказва той. Във връзка с това следва още една кръстосана проверка, на която го уверили, че с площите всичко е наред. Но – уви, не и при получаването на субсидията.

На администрацията Бончев напомня, че фермерът, когато очертава, той се въвлича в разходи. Трябва да наеме земята, да я поддържа. Това е сериозно перо. „Казват субсидиите са само за подпомагане, не за основен доход. Да, няма проблем. Ние можем и без субсидии, но тогава няма да правим и всички тези разходи. След като цяла Европа е на субсидии, и ЕС така е преценил, ние трябва също да бъдем субсидирани. Как ще бъдем наравно с другите и конкурентоспособни“, задава своите въпроси риторично.

За него не това е начинът да се спасява браншът, а напротив – поредната бухалка след скъпи фуражи, ток, липса на работници и отдавнашния проблем с разпределението на пасищата.

От случаите, които е събрал досега, споделя: Стопанин с 3000 дка, орязали са му 1000, заради камъни в пасището. 1000 х 3 = нищо няма да получи. Жена с овошки, не видели редове между дръвчетата, орязали всичко. „А тя е по проект и години наред няма да взима пари.“ Стопанство с кози под селекционен контрол 300 дка, но не му одобряват 100 дка, защото не видели животни в пасището. Тези и още десетки казуси, прикрепени със снимки и подробна, обяснителна информация ще бъдат представени на министър Иван Иванов до дни.

Ако няма резултат и на втора инстанция – до Европейската комисия, канят се обединените фермери. „Казвам „ние“, защото сме се формирали доста голяма група и на всеки ще му има името под становището“, заключва Бончев.

От в. „Български фермер“ зададохме въпроси към Министерството на земеделието по темата. Очакваме техните отговори с разбирането, че изисква време новото ръководство да проучи проблемите.

Контролът ще е изцяло дистанционен

Още преди години от Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България са поставяли въпроса за слабостите в дистанционния контрол за изпълнение за допустимост по директните плащания. В свое становище до земеделското министерство и Държавен фонд „Земеделие“ те са настоявали за промени в системата за мониторинг, които вземат предвид различните дейности върху заявените площи – например да се удължи периода и броя на импулсите, които отчитат изпасване и човешка намеса на пасища през цялата година. По този начин животновъдите спокойно ще могат да оставят терени до есента без обработка. Това ни е „хамбарът“ за късна есен, а мониторингът отчита, че щом няма интервенция, няма как да бъде допустима площ, казва председателят на асоциацията Стоян Чуканов. Според него всяка година стопаните масово биват орязвани в заявените си по СЕПП площи, без да означава, че са нередовни. Защото много често теренна проверка след дистанционен контрол показва именно това. „Много често проверяващите лица, които идват на терен, сами се чудят защо техните колеги им губят времето, защо ги пращат да проверяват терен като голф игрище“, допълва той.

Но е невъзможно инспектори, дошли на теренна проверка и видели грешки на дистанционния контрол, да ги коригират, защото нямат достъп до заключените файлове. А се отива към изцяло дистанционен мониторинг на заявените по СЕПП площи догодина. През 2021 г. тестово това бе приложено на 5% от очертаваните земи у нас, по информация на ДФЗ.

По думите му тази система още не е въведена в цяла Европа.

Нещо повече, споделя Чуканов, мнозина стопани реагираха бурно при превеждането на субсидиите по обвързаната подкрепа и СЕПП в един превод.

Първо, по този начин трудно можеха да направят справка за субсидията на площ, къде и с колко са орязани. Специално се отнася за онези, които нямат регистрация в СЕУ и не могат да видят по пера какво точно им е преведено.

Второ, ставката по обвързаната подкрепа от година на година става все по-ниска. По мярката месодайни крави под селекционен контрол ЕЖСК тя е с около 3 пъти по-ниска спрямо ставките в началото на програмния период. Когато се залагаха правилата преди 10 години, никой не е мислил, че ще има такъв ръст на месодайното говедовъдство, поясни Чуканов. А както знаем бюджетът беше фиксиран в началото на периода. Но до миналата година държавата намираше начини как да подпомогне стопаните, чиито животни са под селекционен контрол и за което са направили немалко инвестиции. Дали чрез „де минимис“, дали чрез административната помощ при клане на животни, дава за пример.

Именно затова сега е много важно как ще се разпределят бюджетните пера в Стратегическия план и какви ще бъдат правилата на играта за следващия програмен период.