14° C, разкъсана облачност
То трябва да бъде възможно най-продуктивно, за да бъде ограничено до относително малки площи, като оставя много повече земя за естествено местообитание и същевременно отговаря на бъдещите цели за храна
Повечето видове се справят по-добре с този „уважаващ земята“ подход, отколкото ако селското стопанство се опитва да споделя земя с природата, тъй като благоприятното за дивата природа земеделие все още уврежда голяма част от биоразнообразието и изисква много повече земя, за да произведе същото количество храна.
Това заключение е изразено в проучване, което е взело предвид повече от 2500 индивидуално оценени вида растения, насекоми и гръбначни от пет континента. Преглед на професор Андрю Балмфорд също предполага, че „да уважаваш земята“ е свързано с повече въглерод и може да е от полза за морския живот, когато се прилага към океаните.
„Да разберем как да нахраним, облечем и снабдим 11 милиарда души, без да причиняваме масово изчезване или да нарушаваме климата, е най-голямото предизвикателство на този век“, казва професорът. Според него поддържането на разнообразието на живота с едновременно отговаряне на нуждите на човечеството,
ще изисква огромни компромиси,
но доказателствата започват да сочат в една посока. В статия, публикувана в Journal of Zoology, Балмфорд излага аргумента за гарантиране на най-високите нива на производство, които можем да използваме на сушата и във водата, за да освободим останалата дива природа от крави, плугове, верижни триони и рибарски мрежи. „Повечето видове живеят много по-добре, ако местообитанията им бъдат оставени непокътнати, което означава по-малко място за земеделие.
Следователно обработваемата площ трябва да бъде възможно най-продуктивна“, разяснява Балмфорд.
Някои видове виреят в традиционни земеделски земи, особено в Европа. Така че според професора трябва да се помисли за земеделие с висок добив, но на ниско ниво.
Националната хранителна стратегия (NFS), поръчана от правителството на Обединеното кралство, публикувана през лятото на 2021 г., препоръча „трикомпонентния“ модел на Балмфорд – използване на високопродуктивно земеделие, което да остави място за много повече защитени местообитания с малки огнища на традиционното земеделие за опазване на видове, свързани със земеделска земя. Този модел трябва да формира основата на
нова „структура за използване
на селските райони“
NFS посочва, че около 21% от обработваемата земя в Обединеното кралство ще трябва да бъде преобразувана до известна степен или използвана за производство на биогорива, ако страната иска да постигне своите нулеви цели. И че цялата долна трета от обработваемата земя дава само 15% от британското земеделско производство.
Последната статия на Балмфорд обобщава десетилетия на глобални изследвания за компромиси между производството на култури и биоразнообразието. Това включва изследванията на Кеймбридж за видове птици и дървета в Индия и Западна Африка. Установено е, че всички видове „губят“, ако целите за храна от средата на века бъдат изпълнени. Но повече видове „се чувстват най-малко зле“ в условия на изключително уважение към земята. Концентрираното земеделие създава по-естествено местообитание.
„Колегите са повторили тези резултати в полеви обекти от Мексико и Пампасите до Колумбия и Казахстан“, обяснява Балмфорд. „Повечето видове са адаптирани към определена среда. Дори незначителни смущения намаляват популациите. Ето защо толкова много от тях изчезват дори при по-щадящо земеделие.“
Запазването и увеличаването на местообитанията за създаване на природни ландшафти и най-вече високопродуктивно земеделие не само ще запази видовете в изолирани райони, но и
ще им позволи да засеят и заселят
цели региони и държави
Балмфорд подчертава успеха на само четири квадратни километра възстановени влажни зони близо до Лейкенхийт в източната част на Англия. Още през 1995 г. мястото е покрито с морковени полета и сега е свърталище за чаплите, които са се разпространили на север в условията на изменението на климата.
В допълнение към ползите за биоразнообразието, нови доказателства от региони като Андите, Съединените щати и Обединеното кралство предполагат, че „уважението към земята“ е съюзник в борбата срещу изменението на климата, тъй като нивата на съхранение на въглерод са по-високи, ако по-високите добиви позволяват да се отглежда повече естествена растителност.
Предишни изследвания на Балмфорд показват, че ако 30% от британската земя бъдат запазени за гори и влажни зони, тя би могла да съхранява достатъчно въглерод, за да компенсира почти всички емисии от британското селско стопанство до 2050 г. и да осигури колосален тласък за британската дива природа.
По думите на професора, подкрепата „уважение към земята“ не е насочена само към промишленото производство. Увеличаването на добивите също означава
подкрепа на дребните земеделски стопани и въвеждане на природни селскостопански науки
Например когато милиони китайски фермери се обърнаха към проста система, която съпоставя методите с местните почвени и метеорологични условия, добивите се повишиха с 11%, а използването на торове спадна с една шеста.
Като пример, отглеждането на шаран в оризови полета (рибата яде вредители, наторява с изпражнения и сама по себе си е допълваща култура) е друга от многото възможности за използване на естествени екосистеми. Новите технологии като ускорената фотосинтеза на ориза също предлагат надежда за постоянно високи добиви.
Съвсем наскоро концепцията за „уважение към земята“ се използва от учените за изследване на отдих, горско стопанство и дори градско планиране, като ранните доказателства сочат, че този подход е най-обещаващият начин за задоволяване на човешките нужди при най-ниска цена за природата.
Подкрепата за високопроизводителни технологии обаче трябва да бъде свързана със
спасяването или възстановяването на местообитанията, а не с увеличаване на печалбите
Свързването на финансовата подкрепа за дребните стопани или достъпа до пазари с висока добавена стойност с ограничения за използване на земята, които гарантират опазването на горите, вече се оказа успешно в Индия и бразилската Амазонка.
Общественият натиск върху бизнеса и правителството за запазване на земята за природата ще бъде жизненоважен, казва Балмфорд. Както при емисиите, организациите, които причиняват най-много щети на местообитанията, могат да се скрият все по-трудно. „Някои гигантски корпорации, често най-сериозните нарушители в преобразуването на земя, всъщност имат по-дългосрочна перспектива от много демократични правителства“, споделя професорът.
Изследването на Балмфорд е вдъхновено отчасти от учения от Кеймбридж Дейвид Маккей. Маккей е взел насериозно устойчивостта, настоявайки, че инициативите с ниски въглеродни емисии могат да се сравняват смислено само за същото ниво на производителност. Без това човечеството рискува да бъде разсеяно от решения, които не са подходящи за задоволяване на енергийните нужди.
По същия начин селскостопанските системи могат да се сравняват само когато действително отговарят на хранителните нужди на обществото. „Не можете да убедите хората да спасяват природата, ако са гладни. Трябва да гарантираме, че можем да съберем достатъчно от биосферата, като същевременно опазим планетата“, заключва Балмфорд. „Опазването трябва да бъде прагматично, ако искаме да предотвратим екологична катастрофа.“
Коментари