5 пъти по-малко е набраният пипер у нас, цената му расте всеки ден

Чушки на полето има, но зелени. Сланите и ниските температури може да доведат до изгниване на продукцията, съобщава Георги Василев от асоциация „Български пипер“

ВИЗИТКА: Георги Василев е роден през 1960 г. в с. Войника, Ямболско. От около 30 години се занимава с експорт на пипер. Организационен секретар е на браншовото сдружение Асоциация "Български пипер" от нейнното създаване през 2000 г. Днес то представлява около 240 производители, преработватели и търговци на пипер, които произвеждат над 70% от културата.

Радина Иванова

- Г-н Василев, масовото прибиране на пипер започна, каква е продукцията тази година?

- Продукцията в страната като декари е най-ниската, откакто се произвежда пипер в България – около 23 хиляди дка. Като добиви е около 5 пъти по-ниско от нормалното, защото закъснява.
Това се дължи на няколко фактора.

Първо, у нас пиперопроизводителите се научиха да засаждат семената доста по-късно от нормалното, за да не боледуват от дадени болести. Така обаче те попадат в едни студени месеци още по време на цъфтежа на разсада. Той трудно прораства, с 10-15 дни по-късно от нормалното. Като се добавят и пролетните дъждове, точно когато си готов с разсада, закъсняваш с още 5 дена, защото не можеш да насадиш. Пролетта беше студена и там се закъсня също с няколко дни. Лятото пък беше твърде горещо, при над 28 градуса пиперът спира да расте. И сега нощните температури са много ниски и не позволяват зачервяване. Под 13 градуса пиперът спира също да расте и да почервенява.

Положението в момента е: има много пипер на полето, но всичко е зелено. А

цененият пипер е червеният

И се очертава една огромна загуба за пиперопроизводителите.
Трябва да се вземе предвид и това, че имаше много проливни дъждове, които унищожиха около 10% от пипера, както и градушки - около 20-30%. Или може да се каже, че в момента отглеждаме около 16-17 000 декара.
Аз се занимавам с пипер от 35 години, оттогава насам по това време никога не е било стопаните да са набрали по 100-200 кг от декар. Те трябва да извадят 4000 килограма от декар. Кога ще ги постигнат?
Но картината е подобна на целия Балкански полуостров и в Европейския съюз. Затова всички играчи - производители, търговци, преработватели, хипермаркети, са изнервени от цялата тази ситуация и цените се сменят на ден по 10 пъти. Качват се само нагоре. Като се има предвид и повишаването на всички консумативи, от които зависи производството, като електроенергия, гориво, торове, препарати и т.н. А и всеки иска да вземе максималното.

- На какви цени се изкупува?

- До скоро на 1,50–1,70 лв./кг на едро, т.е. на полето, без опаковка и без ДДС. Миналата година по това време бяха на 1 лев, само че тогава количествата бяха 5 пъти по-големи. Така, че разликата от тези 70 ст. нищо не дава. Висока е цената, защото го няма.

- Кога се очертава да приключи кампанията?

- Не е казано, че като засадят по-късно, ще приключат кампанията по-късно. Това Господ го решава, а стопаните - кога да започнат. Ще приключи, когато паднат сланите. Дори и ако нощните температури са под 13 градуса, това също е огромна загуба за производители, преработватели и търговци, пиперът просто изгнива зелен.

- В такъв случай не трябва ли да мислим за оранжерии?

- Всички мислят, но мисленето е едно – 120 хиляди лева на декар струва оранжерията. Има не повече от 7-8% от стопаните, които могат да извадят тези пари, а пък един декар е нищо. Иска много инвестиции, които ние нямаме.

В съседните страни се ориентират много добре. Ние

отглеждаме около 0,05% от производството си в оранжерии

Докато в Гърция – там е около 20%, в Македония е около 15%, в Полша около 60-70%, в Испания – 95%. Виждате, че колкото е по-развита държавата, толкова са по-напред. Единствено с Македония нещо не е наред, излиза, че те са по-развити от нас. При нас оранжериите намаляха от 1989 г. насам 10 пъти, а македонските се увеличиха 6 пъти. Ние им се подиграваме, а те са много по-умни от нас.
Не бива да забравяме обаче, че в последните години добивите от декар у нас се увеличават. И то е нормално, защото навлизат нови технологии, нови машини и най-вече нови сортове, които са в повечето случаи хибриди. Куртовската капия дава 2 тона от декар, хибридите – 6 т/дка. Разликата е огромна. Само, че едното е пластмаса, а другото е вкусно.

- Това значи ли, че намаляват българските сортове?

- Те са не повече от 2%. Джулюнската шипка още я има, тя не е толкова на полето, колкото в оранжерии. Имаме над 520 сорта пипер в България и 2000 сорта домати. В науката сме много силни, но дотам. Лошото е, че сме били най-добрите, а сега сме последни. Пример за това как когато не се грижим за нещо, няма значение дали са семена, къща или общество, а се лежи на стара слава, всичко угасва.

- Българският пипер стига ли за българският консуматор?

- Не. Даже една десета не стига. Тази година още повече, ще има увеличение на вноса. За износ не става и дума. Най-висока цена на пипера е в България. Защото, първо у нас той много се цени и хората са готови да дадат много висока цена. Второ, защото го няма, а когато има липси, цената се повишава. Ние не задоволяваме собствените си потребности, което веднага прави така, че като потребители плащаме по-висока цена спрямо навсякъде отвън, защото за да дойде тук, той има транспортни разходи, има печалби за фирмите и т.н.
А търсенето му е наистина голямо.

Ние сме от малкото, които слагаме червен пипер на всяка храна. В традиционната ни кухня почти няма ядене, в което да няма червен цвят – а то става от доматите и пипера. Докато в една Полша има сини, зелени, оранжеви, виолетови чушки.

- Вярна ли е тенденцията, че вече повече чушки се гледат в Северна България?

- Има такава, да. Не, че площите са станали повече, но там чувствително се повишиха, а в Южна България чувствително намаляха. Ако вземем например едно Хасковско, което е пример за отглеждане на зеленчука преди 15-20 години, сега вече не са и на 6-о място. А пък иначе Пловдивско води класацията. Пловдивско-пазарджишкият регион произвеждаше повече от половината пипер в страната, а сега може би 1/4.

- На какво се дължи тази тенденция?

- Не могат да го гледат, а хората искат да правят бизнес без да влагат цялото си време. И се дължи на неправилната организация на държавата.

- Защо в Северна България са се увеличили?

- Там ядат повече зелено. Има и такова нещо, че една голяма част от напоителните канали в Северна България са по-запазени. Другото е, че през последните години стопаните там са доста по-богати, отколкото в южната част, тъй като те са зърнопроизводители, които диверсифицират в други култури. В повечето случаи загубват, но ако не се откажат 2-3 години, хващат му цаката и продължават, и диверсифицирането им се отразява много, много добре.

- Какво се случва с цеховете за преработка?

- Преработвателите са разделени горе-долу на 3 части. Едните са стерилизация, другите са замразяване и третите – сушене. В сушенето на 90% са фалирали. В замразяването около половината фабрики са фалирали и то нови фабрики, изградени по европрограми, за по 10-20 млн. лева. Най-добре се представя стерилизацията, тъй като сушилните и замразителите продават суровина, която е за последваща преработка, а първите продават готов продукт, който от фабриката отива директно в магазинната мрежа. Те имат и по-голям опит. Там има по-малко фалирали, като главната причина е липсата на суровина.

Почти няма инвестиция на ЕС за преработка, която да работи нормално или така, както ѝ е бил планът.

Лъжеш ЕС и държавата, че ще закупиш 15 хиляди тона пипер, започва кампанията и се вижда, че ти и един тон не може да вземеш. А трябва да купуваш от съседите и с тях да се явяваш на същия европейски пазар и разбира се тогава те са по-конкурентни. Накрая излъганият си ти. Затова често тези, които настроиха фабрики, сега си блъскат главите „аз съм виновен“.

Въпреки това държавата продължава да инвестира в преработвателни предприятия. Сметката е, че е по-лесно на един да дадат 15 млн. лева, от които да поискат 5 милиона, отколкото да дадат на 15 000 производители по 20 000 лева и да вземат от всеки по 2 хиляди лева.

„Болгарский перец“ има 250-милионен пазар

Веднъж и завинаги сме завоювали името „болгарский перец“ (сладка чушка на руски език) и това е огромен капитал, който отдавна не ценим и е прозорец към новите стари пазари, казва Георги Василев. Нищо българско няма в този перец, който предлагат там, той е от целия свят. Ако от 250-те милиона потребители на 100 човека един да купи от твоята чушка, ти ще станеш милионер, че продаваш истински „болгарский перец“, смята Василев.

Дедите ни са се постарали толкова много да се издигнем в зеленчукопроизводството, такъв огромен авторитет сме имали, а толкова безславно губим всичко. Вместо ние да залеем ЕС, те нас заляха, казва в заключение Василев.

По официални данни 

По данни на отдел „Агростатистика“ към МЗХГ реколтираните открити площи с пипер през 2020 г. са 2 597 хектара, или 15% по-малко от предходната година. 18 221 кг/ха е техният среден добив, което е с -2.7% спрямо 2019 г.

Миналата година сме произвели общо 50 992 тона пипер, като от тях 47 хиляди са полско производство и 3 хиляди тона оранжерийно. През 2019 г. общото производство е било 63 982 тона, което е с 20,3% повече спрямо миналогодишното. Намалява драстично производството от оранжерии – с 45,3% за година. Близо 17% нараства вносът на пресен пипер в страната 2019 г. спрямо 2020 г.

Експорт няма, не задоволяваме и една десета от пресния пазар, хората си правят зимнина с турски, македонски, гръцки и дори и полски чушки.