В продължение на векове овцете основно са били използвани за контрол на нежелана растителност. С течение на времето те започват да се отглеждат за месо, мляко, вълна и кожи, като винаги се е акцентувало преди всичко върху един от възможните варианти. И всеки фермер сам за себе си е решавал кой аспект/и при производството на овце е основен за него. Тъй като много от породи овце са многофункционални, повечето от тях са подходящи за производство или на месо, мляко, вълна или рядко и на трите.

ПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ ПРАКТИКИ ВАРИРАТ
в зависимост от целта на стадото.
От американския Департамент по земеделие са направени проучвания, въз основа на които изготвят статистически данни за развитието на различните направления в овцевъдството. В Съединените щати

НАЙ-ГОЛЯМ Е БРОЯТ НА ОВЦЕТЕ ОТ МЕСЕН ТИП
затова и усилията на фермерите са за производство на агнета за месо или избират породи с двойно предназначение, отглеждани както за месо, така и за производство на вълна. Не бива да се пренебрегва и фактът, че производство на месо е също така важен страничен продукт и при отглеждане на овце за млекопроизводство. Основната дейност на производителите на овче месо в Щатите е да продават агнета за клане директно в сертифицираните кланици в страната, като степента на угояване зависи от търсенето на различните международни пазари.

ИМА РАЗЛИКА В ТЕГЛОТО НА АГНЕТАТА ЗА КЛАНЕ ЗА ВЪТРЕШНИЯ АМЕРИКАНСКИ ПАЗАР И ЕТНИЧЕСКИТЕ ПАЗАРИ
Средното тегло на агнетата за клане за продажба в страната е около 136 кг. Агнета, предназначени за етнически пазари, най-често са много по-леки - обикновено тежат под 100 кг. През последните години пазарът на агнета се разраства, но се сегментира най-вече от теглото на животните.

УГОЕНИТЕ АГНЕТА СЕ ОТГЛЕЖДАТ В ДЕПА
до достигане на определени килограми. Отново търсенето определя границите, а в случая те варират от 50 до 100 кг.

НАЙ-ГОЛЯМО Е ТЪРСЕНЕТО НА АГНЕТА МЕЖДУ 60-90 КГ
При производството на овче месо основните фактори, които определят рентабилността, са процентът на здравите новородени агнета, темповете на растеж и пазарните цени. Дори фуражните ресурси да са в изобилие или собствено производство и разходите за тях да са много ниски, трудно ще се реализира печалба от една овца, родила само едно агне.

ХРАНЕНЕТО Е ПРЯКО ОБВЪРЗАНО С ПЕЧАЛБАТА
при отглеждане на овце. В много страни по света, както и в отделни райони на Щатите, проблемите с изхранването на животните са сезонни - главно през есента и зимата. Причината е много проста - невъзможност да се използват пасищата. В други области (напр. Тексас и Колорадо)

ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА ПАША СА ЦЕЛОГОДИШНИ
и повечето фермери изхранват агнетата си на свободна паша. Поради спецификата на пазарното търсене фермерите задължително трябва

ДА КОНТРОЛИРАТ НАДДАВАНЕТО ПРИ УГОЯВАНЕ НА АГНЕТАТА
За рентабилността на овцефермата влияе не само покупната цена на всяко агне и големите разходи за фураж за различните степени на угояване. Поради различните изискнаия за степента на угояване,

АГНЕТАТА НАЙ-ЧЕСТО СА НА РАЗЛИЧНИ ХРАНИТЕЛНИ РЕЖИМИ
например: основно на гранулирани фуражи или пък предимно на зърнени дажби. Има съществена разлика в разходите при изхранване с житни или царевични дажби. Съществено намаляване на разходите има единствено при пълноценна паша, защото тогава дохранването със скъпи фуражи и фуражни добавки е значително по-малко.