Нематодите са едни от най-често разпространените червеи, които могат да причинят тежка диария при младите агнета през пролетта. Яйцата на тези паразити имат способността да се излюпват на пасищата за кратък период от време, което води до рязко увеличение на броя на инфекциозните ларви, които агнетата могат да погълнат.

Анализът на температурите на почвата през март позволява точно прогнозиране на периода на риск от заболяване и може да се използва за оценка на оптималното време за прилагане на антихелминтно (противопаразитно) лечение за предотвратяване на инфекции по животните.

Пикът при разпространение на яйцата на тези червеи започва от края на март, продължава в началото и достига средата на април в много райони на страната. Агнетата в риск - обикновено на възраст от 6 до 12 седмици, които са изложени на замърсени пасища - трябва да бъдат третирани приблизително две седмици след пика на излюпване на яйцата от нематодите.

В повечето случаи бензимидазолите (бели препарати) са

предпочитаното лечение на инфекциите с нематоди

Всяка ферма е необходимо да предприеме навременно третиране на агнетата, при които се наблюдават клиничните признаци за наличие на червеите. Когато се наблюдават агнета с тежка диария, е необходима консултация с ветеринарен лекар, който да даде точна диагноза и насоки за подходящо лечение.

Това е особено важно, когато е имало малко или никакво подобрение от първоначалното третиране за обезпаразитяване. Тъй като инфекциите както от нематоди, така и кокцидиоза могат да се появят едновременно, лечението може да се наложи да бъде насочено срещу двата патогена.

Жизненият цикъл на нематодния червей е различен от този на другите кръгли червеи, тъй като

яйцата, оставени на пасището,

не се излюпват до следващата година

Това се случва по време на масово излюпване през пролетта, когато температурите на почвата се покачват след период на студено време.

Заболяването при агнетата обикновено се проявява през месеците април, май и юни. След поглъщане от агнета, ларвите на нематодите попадат в стената на червата. Заболяването се характеризира с обилна диария, дехидратация и загуба на тегло. Телетата също могат да бъдат засегнати, но обикновено в по-малка степен.

Според специалистите, заболяването се предотвратява най-добре, като през текущата година агнетата се държат далеч от пасища, които през предходната година са били пасани от животни, които са били носители на инфекция.

Близнаци агнета или единични агнета,

родени от овце-майки с лоша млечност,

може да са изложени на по-голям риск

от развитие на заболяването,

тъй като започват да консумират по-големи количества трева по-рано в живота си. Ако има „чисто" пасище, агнетата трябва да бъдат преместени там с предимство.