28° C, разкъсана облачност
Съдържат различни макро- и микроелементи
Минералните торове представляват соли с много характеристики. Те се прилагат в промишлените производства, защото дават добър резултат за кратко време, и се съчетават успешно с обработките на почвата или с поливките.
Минералните торове се разделят на прости и сложни в зависимост от съдържанието на елементите в тях.
Простите съдържат само едно вещество, а сложните - няколко макро- и микроелементи. Едни торове са водоразтворими, а други се разтварят в почвени киселини (основно фосфорните).
Според физичното си действие се делят на кисели, алкални и неутрални. Формите, в които се предлагат на пазара са течна и твърда - гранулирана или прахообразна.
Калият е за по-високо захарно съдържание
Подобрява усвояването на N и Р
Калият е третият незаменим хранителен елемент за зеленчуковите растения. Елементът подобрява усвояването на азот и фосфор. Калият участва във фотозинтезата, повишава оводнеността на тъканите и тургорното състояние на листата, влияе върху плодообразуването.
При оптимална запсеност с елемента, растенията са по-устойчиви на краткотрайни засушавания, подобряват се качеството и съхраняемостта на продукцията, повишава се захарното съдържание в плодовете и се подобрява устойчивостта на растенията към гъбни заболявания, ускорява се зреенето.
Недостигът на калии не се отразява толкова върху количеството продукция, колкото върху качеството й. Липсата на калий прави листата синьо-зелени, матови, а често и с бронзов отенък. Покафеняване и некроза се наблюдават по върховете и краищата на листата.
Дефицит може да има на песъчливи почви, но се компенсира с внасяне на калиев хлорид или сулфат (в зависимост от чувствителността на културата към хлор), корн-кали и хортизул.
Азотът отговаря за добрия растеж
Не бива да се внася едностранчиво
Азотът е основният хранителен елемент за растенията като цяло. Той отговаря за растежа и развитието на растенията и взема участие във всички физоилогични процеси. Основно се набавя от почвения разтвор под формата на азотна киселина, амоняк, амиди и аминокиселини.
Само бобовите култури могат да усвояват азот от въздуха чрез симбиозата си с грудковите бактерии.
В оптимални условия азотът се усвоява бързо от растенията и предизвиква буен растеж, наситено оцветяване на листната маса, здрав вид на растенията, допринася за повишаване количеството и качеството на продукцията.
При излишък този елемент предизвиква отлагане на цъфтежа и формирането на плодове или окапването им. При по-късно внасяне на азот се удължава вегетацията, както и зреенето на плодовете, влошават се вкусовите качества и съхраняемостта на продукцията. При недостиг на елемента зеленчуковите растения страдат, развиват се бавно, имат светлозелен цвят и болнав вид. Симптоми се забелязват най-вече по листната маса. Листата пожълтяват от нерватурата към останалата прилежаща част на петурата. Може да придобият жълти, оранжеви и червени нюанси. Следващият етап е завиване на краищата и некроза по връхчетата или петна по цялата повърхност. Листата може да опадат преждевременно,а плодовете остават дребни, добивите са ниски, а вкусовите качества са влошени.
Азотен дефицит може да се наблюдава на всякакъв тип почва, в началото на вегетацията, при ниски температури на околната среда.
Най-често глад за азот изпитват растения, засадени в почви бедни на хумус или с високо съдържание на пясък.
Торовете, с които се компенсира недостига на азот са амониева селитра, карбамид, калциево-амониева селитра, амониев сулфат, челска селитра и течна азотна тор.
Фосфорът помага срещу лоша среда
Стимулира развитието на корените
Фосфорът има важни физиологични функции в растителния организъм. Съдържанието му е най-високо в нарастващите части на растенията - връхчета, плодове и семена, както и в клубените. Фосфорът стимулира и развитието на кореновата система. Оптималното съдържание на елемента повишава устойчивостта на растенията към неблагоприятни условия на средата.
Недостигът предизвиква забавяне в развитието и растенията остават дребни. Симптомите се изразяват в тънки стъбла, листата променят цвета си и придобиват бронзов или виолетов отенък, периферията им се завива. Появяват се кафяви или пурпурни напетнявания по листната повърхност, които с течение на времето отмират, а листата окапват преждевременно. Цъфтежът и узряването се забавят, а качеството и количеството на продукцията е незадоволително.
Недостигът на фосфор не може да се компенсира с внасяне през вегетацията. Поради факта, че фосфорните торове са слабо разтворими, те трябва да се доставят предварително.
Фосфорен дефицит се наблюдава най-често на кисели почви или на карбонатни. Дефицитът се компенсира с внасяне на суперфосфат, фосфоритно брашно, костено брашно или с комбинирани торове с калий и азот (NPK) в зависимост от нуждите.
Коментари