. Какви примери могат да се ползват от други европейски държави

С днешна дата Националната асоциация на зърнопроизводителите /НАЗ/ препотвърди и продължава да поддържа изразената си още през 2013 г. позиция срещу отпадането на ограниченията за придобиване на собственост върху земеделски земи, заяви пред "Български фермер" Ася Гочева, изп.директор.
Сегашното решение е взето на проведено на 25 юли 2017 г. редовно заседание на УС на организацията. То е представено на земеделския министър Румен Порожанов и председателя на парламентарната комисия по земеделие и храни Десислава Танева.
НАЗ възразява срещу предвижданата с проект за изменение на ЗСПЗЗ от 12 юли 2017 г. отмяна на ограничителния режим. Тя твърди, че първо е необходимо

синхронизиране на националното законодателство с договора за функционирането на ЕС

относно правото на установяване и свободното движение на капитали и после България да огледа опита на други страни от ЕС и техните механизми.
Според НАЗ направената оценка на въздействието не разглежда и не идентифицира рисковете, произтичащи от отпадането на разпоредбата на закона. А тези рискове имат фундаментален характер по отношение на развитието на пазара на земеделска земя и земеползването в България.
Според НАЗ премахването на условието за уседналост на физическите и юридическите лица за придобиване на право на собственост върху земеделски земи

ще подпомогне нахлуването на мощни инвестиционни компании и хедж фондове

на българския пазар.
Известна е тенденцията за засилващото се в последните години негативно влияние на регистрираните и действащи у нас инвестиционни фондове - вследствие на експанзивното им участие и нарастващи печалби от търговията със земеделска земя.
Спекулативната дейност на тези дружества рефлектира върху оскъпяването на наемните и продажни цени на земеделската земя, предизвиква пазарни изкривявания и ограничава достъпа на земеделските стопани до производствения ресурс - най-засегнати са младите фермери и по-дребните стопанства, казват от асоциацията.
Те цитират и правят изводи:
. По данни на Националния статистически институт цената на земеделската земя се е повишила над 2,5 пъти за последните 10 г. и в някои области на страната достига рекордни стойности.
. Свободният достъп на установени в друга държава членка физически лица и корпорации до придобиване на собственост у нас ще засили ръста на цените и ще влоши перспективите за развитие на стопанствата.
. Тъй като по-голямата част от обработваемата земя в страната е наета, дейността на ползвателите-земеделските производители е зависима от възходящото движение на нейната стойност и съответно е силно уязвима на агресивно навлизане на капитали на пазара.
. На фона на тенденцията за намаляващата рентабилност и конкурентоспобност на българските стопанства спрямо тези в старите държави членки, условията за земеделие ще се превърнат в непосилни.
В случай на пълна либерализация на пазара

има риск и от увеличаване на промяната на предназначението на земеделските земи

с цел използване за други цели.
НАЗ допълва още:
. Европейският парламент също изрази загриженост и тревога във връзка с изкупуването на земеделски земи от инвеститори извън земеделския сектор и лица, занимаващи се с финансови спекулации (застрахователни дружества, пенсионни фондове, и др.)
. В приетата резолюция на Европейския парламент от 27 април 2017 г. относно актуалното положение във връзка с концентрацията на земеделска земя в ЕС и улесняване на на достъпа на земеделските стопани до земята, са отправени препоръки държавите членки да използват инструменти за регулиране на пазара на земя, като заимстват опита и успешните модели на други държави членки в съответствие с разпоредбите на договора за ЕС - като например преимуществено право на изкупуване, задължение за обработване на земята, ограничения върху правото на закупуване от страна на юридически лица и др.

Редица държави членки прилагат защитни механизми

срещу спекулативната дейност на инвестиционните фондове:
Съществуващите регулации във Франция и Австрия например не влизат в противоречие с основните права и свободи, гарантирани от правото на ЕС, но осигуряват контрол върху ползването на земеделската земя по предназначение - създадени са специални публични агенции, регулиращи пазара на земеделски имоти - и в двете страни е уредено преимущественото право на фермерите на закупуване на земеделска земя.
От държавите членки, срещу които ЕК е задействала наказателна процедура почти всички продължават да прилагат предпазни мерки срещу спекулативното придобиване на земя.
Въпреки заплахата от санкция в последните 3 г. Полша, Словакия, Унгария и Латвия допълват законодателството си в тази посока. Някои от техните модели могат да бъдат заимствани, тъй като биха поставили бариери пред спекулативните практики.
В Полша и Унгария част от изискванията за достъп до закупуване и наемане на земеделска земя са свързани с доказване на квалификация, опит и регистрация като земеделски стопанин.
Словашката република приема конституционна промяна през 2017 г., с цел протекция на земеделската земя, съгласно която земята е дефинирана като "незаменим и невъзобновяем природен ресурс, обект на специална защита от държавата и обществото".
Също тази година латвийският парламент одобри условия, на които физическите и представляващите юридически лица трябва да отговарят, за да имат право да закупуват земеделска земя – удостоверение за гражданска регистрация в Латвия за граждани на ЕС, ЕИЗ или Швейцария, и свидетелство за владеене на латвийски език.
Отделно от това в Полша, Унгария и Латвия специализирани органи контролират дали закупената земя се използва за земеделски цели, т.е. дали реално се обработва.
Изводите са, че спазването на ангажиментите на България по договора за функционирането на ЕС предполага наличие на ефективни защитни механизми, които да възпират спекулативния интерес на инвестиционните дружества.