Лозовата пъстрянка е малко познат, но икономически много опасен неприятел по лозата.

Среща се най-често в областите Старозагорска, Сливенска, Пловдивска, Русенска, Плевенска, но вече и в други области на страната.

Зимува като гъсеница от трета възраст най-често под кората на лозата.

Гъсениците се активират през първата половина на април при повишаване на средноденонощните температури от 1 до 14 градуса С.

Те бързо се придвижват по пъпките и започват да изгризват вътрешността им.

Вече по- късно гъсениците от следващите възрасти изгризват и листата като правят това във вид на отвори или като ги скелетират.

Когато не се вземат мерки навреме, след това неприятелите повреждат и ресата, ягоридата и леторастите на лозата.

Борба с химични средства

Химична борба с инсектициди трябва да се провежда срещу презимувалите гъсеници още преди да са нанесли щети.

Пръска се, когато: при десертни сортове преди разпукване на пъпките се установи 1 гъсеница на 2 лози, след разпукване на пъпките - 1 гъсеница на 1 лоза, при винени сортове преди разпукване на пъпките - 1 гъсеница на 1 лоза, след разпукване на пъпките - 2 гъсеници на 1 лоза.

При необходимост се извършва второ третиране 10-12 дни след първото.

Използват се препаратите Децис 2,5 ЕК - 0,05%, Суми алфа 5 ЕК или Сумицидин 5 ЕК - 0,03%, Карате зеон - 0,02%.