Сусамът произхожда от области с топъл климат в Африка или Индия. Исторически данни сочат за негово култивиране районите на Етиопия, Судан, Индия, Иран, Ирак и други. В България навлиза като култура от Гърция и Турция. Тъй като растението е взискателно към топлината и светлина, то се отглежда в Южна България, предимно областите Хасково, Петрич и Сандански.

През последните години площите в страната са намалели значително и достигат 20-30 хил. дка. Напоследък сусамът се очертава като

подходяща алтернативна култура за семейните ферми

в необлагодетелстваните райони и тези, произвеждащи предимно тютюн, тъй като неговите пазари и субсидиране намаляват. При настоящата изкупна цена от 4,50-5,00 лв./кг сусамът се превръща в атрактивна култура, за която има свободна пазарна ниша в страните от ЕС.

Сусамът се отглежда предимно за семена, в които се съдържат 48-65% мазнини, 16-22% белтъчини и до 18% разтворими въглехидрати. Освен това са богати на манган, мед и витамините B1 и Е. Маслото действа антиоксидантно, като забавя стареенето на клетките, има добър ефект при суха и състарена кожа. Препоръчва се при анемия, сърдечносъдови и стомашно-чревни проблеми, срещу остеопороза или при деца със слаба костно-мускулна система. Използва се широко в сладкарството, при хлебопроизводството, за производството на таханова паста, бяла и черна тахан халва и други. Таханът е съставка за ориенталски ястия като хумус, богат е на минерални вещества, витамини и калций (783/100 г) и затова е важна храна за вегетарианците.

Сусамът има къс вегетационен период, прибира се рано и може да се отглежда и като втора култура

У нас са районирани сортовете Садово 1 - бели семена с бледожълт оттенък, Садово 2 - бели семена с кремавожълт оттенък, Садовски жълт 6 - жълти семена с по-светла до по-тъмножълта украска. Сортовете узряват за около 90 дни и са устойчиви на бактериоза, на полягане и са с разпукващи се кутийки. Добивите, които се получават от сортовете са 120-140 кг/дка при добра агротехника. Създадени през последните години сортовете Виктория, София и Милена са се доказали като високодобивни и по-качествени от вносните. Най-важното им предимство е, че кутийките им не се разпукват, като това ги прави подходящи за механизирано прибиране.

София е най-високо- добивният - реколтата достига до 300 кг/дка. Виктория и Милена дават добиви около 150-200 кг/дка. Единствено сортът Милена е устойчив и на фузариоза и алтернария.

Борбата с плевелите се води с 1-2 окопавания в междуредията, като с последното се прави леко загърляне. При нужда в фаза 3-5-и лист се разрежда ръчно, като растения се оставят на 10 см едно от друго. Сусамът се полива обикновено през юли и август с поливна норма 50-60 куб. м вода на декар. Борбата срещу болестите фузариоза и алтернария се води с агротехнически средства. Препоръчва се предсеитбено третиране на семената с витавакс 200. Сусамът е култура, нападаща се слабо от нерприятели.

Химичната борба се води само срещу листните въшки, но вреда нанасят телените червеи, както и гъсениците на зелевата и памукова нощенка.

Сусамът се прибира, когато 2/3 от листната маса е окапала и първите 1-2 плодни кутийки, разположени най-ниско на централното стъбло, се отворят. В тази фаза семената в кутийките са охранени с изключение на тези, които са разположени на последните 15-20 см от върха. Жътвата се извършва ръчно със сърп. Отрязаните растения се събират и връзват на сноп с диаметър около 25-30 см в зависимост от височината и теглото им. Снопите се извозват на циментова площадка и се нареждат за сушене. След изсъхване се овършават и семената се почистват и сортират.

За развитието на сусамо- и таханопроизводството до 2014 г. се прилагаше проект Новото тракийско злато, на холандските фондации АРК и Авалон. Чрез него се изработи пилотен модел за партньрство между биологичното земеделие, екотуризма и дивата природа в Източните Родопи

Създаде се нова природа с нов тип икономика, основана на устойчиво земеделие и туризъм, съчетани със завършени естествени екосистеми. Развиха се биологични ферми в региона, които да произвеждат и продават местни биологични продукти. Възродиха се и малките таханджийници, които произвеждат малки количества тахан предимно за местна консумация и продажба на местни и чуждестранни туристи. Всичко това се постигна съвместно с местните фермери, предприемачи, общини и организации.

Земеделските стопани могат и да кандидатстват за субсидии по мерките: 112 - Създаване на стопанства на млади фермери; 121 - Модернизиране на земеделските стопанства; 123 - Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти; 211 - Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони; 214 - Агроекологични плащания.

Биопроизводството на традиционни продукти като сусам и тахан и вкусни ястия, предложени в местни къщи за гости, модернизирани по стандартите на ЕС, може да предложи допълнителни доходи за местните семейства, като по този начин ги окуражават да останат в селските райони.

Районът на Източните Родопи има необходимите предпоставки за възстановяване на това производство, но при прилагане на съответната технология. Също така съществува търсене на биосусам под формата на семена и тахан за страни като Германия, Холандия, Австрия и други.

Чрез проектът Новото тракийско злато се регистрира ООД, като маркетингова кооперация от нов тип със задача производство на сусам и зърно, преработка за добавяне на стойност към суровата биопродукция, подобряване на маркетинга и създаване на регионални НТЗ биопродукти. Това стана благодарение на 9 местни производители на сусам и зърнени култури от селата Кондово и Пелевун, община Ивайловград. Също така се изгради малък цех за тахан и олио от сусам в с. Кондово, който се стопанисва от новото ООД. Този цех работи вече работи непрекъснато, тъй като се подават заявки за биотахан от магазини в София и търговци от Германия, Австрия и Холандия.

С вече направените промени производството на сусам е все по-перспективно. Това се дължи както на лечебните свойства на това растение, ниските разходи за отглеждане, подобрените условия на производство и база за преработка, както и чуждестранните пазари.