Видовете

Мексикански и перуански физалис има у нас

Първият се бере още зелен, вторият - като узрее
МЕКСИКАНСКИ ФИЗАЛИС
Този вид е разпространен в Северна Америка, а в Мексико се отглежда като зеленчук. Растението е едногодишно, храстовидно, тревисто. То има най-едрите плодове от физалисите. Като узреят те стават светложълти, зелени или виолетови.
Мексиканският физалис се среща у нас, но се отглежда предимно като цвете. Това е така, тъй като много градинари не знаят, кога да го берат за храна. При повечето видове след като узреят плодовете стават неподходящи за консумиране - имат неприятен мирис и вкус. Затова, ако го отглеждате за храна, трябва да берете плодовете докато са зелени. Ориентировъчно се дава времето, когато плодовете са нараснали достатъчно и престои разцепване на мехунката.
Вкусът на плодовете е много приятен - освежаващ, леко тръпчив, от кисел до сладък. От тях може да приготвите салати, супи, сосове, туршии.
ПЕРУАНСКИ ФИЗАЛИС
Видът е разпространен в Южна Америка където е многогодишно растение, но у нас се отглежда като едногодишно. Плодовете му са жълто-оранжеви и приличат на малки доматчета. Те са с много силен, но приятен аромат. Вкусът е отличен и затова е подходящ за консумиране в свежо състояние. В някои страни от плодовете му се приготвят сладка и желета, а също и компоти, ликьори. От тях може да варят кетчуп и сосове, които са подходящи за овкусяване на червени меса. Плодовете се добавят в плодови салати, сладоледи, коктейли. Поставя се в салати, хапки, пюрета, за украса на ястия и т.н.