Проявата на белезникави листа и по-късно пожълтяването им по много лозови насаждения, както и асми в дворовете, най-често започва от тъканите между нервите на листата. В началото те остават зелени.
Често по-нататък пожълтелите листа стават кафеникави и изсъхват, а на финала окапват. В случая изпарението намалява и тъканите на летораслите стават по-сочни за известно време. Пожълтелите лози имат и повече разклонения, а междувъзлията на летораслите стават по-къси. Зелените гроздове пожълтяват и окапват.

Този род пожълтяване е известно като хлороза и не бива да се обърква с вирусно заболяване. При крайно острата й форма обаче, лозите могат да загинат от изтощаване.

У нас са правени наблюдения в Северозападна България, с които се доказва, че хлорозата през различните години е имала различни прояви.

Какво трябва да знаят лозарите?

През първите три години след засаждането жълтеенето се проявява по-слабо и в по-късно лято – след средата на август. През втората година хлорозата се проявява още в началото на пролетта и се увеличава в края на вегетацията.

Пиков момент при лозите, които страдат от хлороза, е третата година. Ако те издържат през третата година, биологичните им възможности може да се възстановят.

Старите лозари са смятали, че това жълетеене се дължи на по-голямото количество влага или на засушаване в почвата, на липсата на желязо и на по-голямото количество варовик. Те редовно са следяли цвета на почвата – той е различен при отделните почви. Например, при черноземите става още по-тъмен, при канелените почви – кафеникав, а при сивите горски почви - кафеникаво-белезникав.

Но всъщност причината за пожълтяването на лозите е наличието на активен калциев карбонат в почвата. Жълтеенето е по-високо, когато процентът на варовика е по-голям.

Когато почвата е влажна, т. е. годината е дъждовна, това се проявява по-ясно, отколкото когато времето е сухо. Науката е установила, че киселият калциев карбонат преминава в растението, блокира в желязото в него и лишава тъканите от хлорофил.

Лекове срещу хлороза

Може да се използва зелен камък – поставя се около гладуващата лоза, и след това се прекопава. Дозата е около 500 г, това се прави през есента.

Друг начин се използва в края на зимата, или пък в началото на пролетта – поливат се болните лози, т.е. всяка от тях, с 5% разтвор от железен сулфат.

На трето място, може да се извърши пръскане на лозите през вегетационния период с разтвор на зелен камък.
За целта в агроаптеките се предлагат и препарати, съдържащи железен сулфат.


Хлорозата по лозите може и трябва да се компенсира
Хлорозата по лозите може и трябва да се компенсира