Черешите са първите плодове, които узряват в градината. Те са любим плод за всички.

Освен че са много вкусни те са и полезни. И ако до преди години качествата на черешата бяха признавани само от народната медицина, то последните изследвания дават научна основа за различни ползи от плода.

Черешите съдържат витамините В и А, а също и витамин С, макар и в по-малки количества от други плодове, биофлавоноиди, елагова киселина, антоцианин, мелатонин, но наличието на антиоксиданти и други полезни вещества, ги определя като изключително здравословен плод.

Опазване на реколтата от най-важните вредители 

Черешата се напада от различни вредители, но по-важните са: от болестите - цилиндроспориоза, сачмянка, ранно кафяво гниене, както и някои вирусни, а от неприятелите - листни въшки, листогризещи гъсеници, костилкоплодова листна оса, акари, разбира се, черешова муха и др.

За да се получат качествени плодове, а и дръвчетата да са в добро здравословно състояние, необходимо е да се спазва технологична схема за растителнозащитни мерки.

* През есента, когато листата на дръвчетата опадат или към края на листопада, трябва да се извършва зимно пръскане с 2%-ов бордолезов разтвор срещу сачмянката. Това третиране ограничава и апоплексията.

* При набъбване на пъпките се извършва пръскане с 1% бордолезов разтвор, както и с други подходящи фунгициди, които са насочени срещу сачмянка, ранно кафяво гниене, хоботниците и др.

* Веднага след прецъфтяването се третира срещу сачмянката, цилиндроспориозата, вишневата оса, листните въшки, хоботниците, листозавивачките и др.

* Около две седмици след прецъфтяването на черешовите дървета трябва да се направи повторно пръскане срещу същите болести и неприятели.

* През второто или третото десетдневие на май, според климатичните условия, се извършва третиране срещу цилиндроспориоза, черешова муха и др. Това пръскане се повтаря след 10-14 дни.

Черешова муха е враг №1 за плодовете 

Неприятелят напада не само черешата, но също така и вишната, сладковишната и дивата череша.

Възрастното насекомо е дребна мушичка с черно, блестящо тяло и жълта глава. Ларвата е кремавобяла, без глава и без крака, тялото й е стеснено в двата края.

Черешовата муха има едно поколение годишно и зимува като какавида в почвата на дълбочина до 10 см, главно около нападнатите дървета.

Около 10-15 дни след цъфтежа на черешите, мухите започват да излитат от почвата. Летежът им е продължителен – 40-50 дни, дори и повече. Те са активни през топло и слънчево време. Женските снасят яйцата си под кожицата на зазряващите плодове, но преди омекването им. Най-много яйца се снасят по средно и къснозреещите сортове, които червясват най-силно.

Ларвата се развива и храни в месестата част на плода. Повредените червиви плодове потъмняват. Ларвите се придвижват към костилката и превръщат месестата част в каша.

Борба

Пръсканията са насочени срещу мухите преди да снесат яйцата си. За да се постигне ефект, важно е да се установи началото на излитането на мухите. То става с помощта на жълти лепливи уловки.
При първото пръскане е препоръчително освен клоните да се опръсква и почвата под дърветата, за да се засегнат излитащите от нея мухи. Има много одобрени инсектициди, които при използването трябва да се съобразят с карантинният им срок.

БЕРИТБА 

При черешите беритбената и консумативната зрелост почти съвпадат, затова моментът на беритбата се определя по-лесно. Тъй като плодовете са много нежни, е препоръчително да се поставят в плитки касетки или кошници. Черешите, предназначени за преработка, трябва да се обработят веднага, тъй като са нетрайни.