9° C, облачно
Построени в Бангладеш за отглеждане на храна през сезона на наводненията, те могат да предложат устойчиво решение за части на света, които са потърпевши от климатичните промени
Изследване на учени от университета в Охайо, публикувано наскоро в Journal of Agriculture, Food and Environment, предполага, че плаващите градини могат не само да помогнат за намаляване на несигурността на храните, но и да осигурят доход за селските домакинства в районите на Бангладеш, застрашени от наводнения.
Учените са се фокусирали върху адаптивните промени за хората, които са жертва на климатичните промени, без да са причината за тях. „Няма двусмислие по този въпрос: Бангладеш не е причината за въглеродния проблем, но въпреки това вече изпитва ефектите от изменението на климата“, казва Крейг Дженкинс, съавтор на изследването и почетен професор по социология в Държавния университет в Охайо.
Плаващите градини в Бангладеш са
се появили преди стотици години
Те са направени от местни растения, които плуват в реките (традиционно водни зюмбюли) и работят почти като салове, издигащи се и падащи заедно с водите. В исторически план са били използвани за отглеждане на храна по време на дъждовния сезон, когато реките са били пълни с вода.
Фермерите или техните семейства слагат растенията на слоеве с дълбочина около метър, създавайки вариант на зеленчукова градина с повдигнати лехи, които се носят във водата. След това засаждат зеленчуци в тези салове. Тъй като саловете се разлагат, те отделят хранителни вещества, които
помагат за храненето на зеленчуковите растения
Културите обикновено включват бамя, някои тикви, спанак и патладжан. Понякога има и подправки като куркума и джинджифил.
Плаващи градини се използват и в части от Мианмар, Камбоджа и Индия. ФАО на ООН определи тези в Бангладеш като глобално важна система за селскостопанско наследство.
Тъй като изменението на климата се отрази на обема на водата в тези реки, причинявайки екстремни покачвания и наводнения, както и екстремни минимуми и суши, плаващите градини се превърнаха в начин за фермерите да продължат да произвеждат храна при непредсказуемо време.
Изследователите искаха да разберат дали плаващите градини в Бангладеш могат да бъдат устойчива селскостопанска практика, тъй като изменението на климата продължава да причинява наводнения и суши и да види дали градините подобряват продоволствената сигурност за отделните домакинства.
Местните фермери трябва да могат да отглеждат определени култури, които
да оцелеят с минимално количество почва
В Бангладеш много дребни фермери, които преди са разчитали на оризови култури, се отказват от тях заради последиците от изменението на климата и по-добрата възвръщаемост на алтернативните култури.
Като част от това проучване учените интервюираха фермерски семейства, използващи плаващи градини, и откриха сериозни доказателства, че такива ферми осигуряват стабилност както на количеството храна, с която се храни селското население, така и на доходите на фермерско семейство, въпреки нестабилността, създадена от променящия се климат.
Те открили, че фермерите обикновено използват хибридни семена, които трябва да се купуват всяка година, за да отглеждат разнообразни зеленчуци. Плаващите градини също така са уязвими на вредители и на фермерите се налага да харчат малко пари за пестициди и торове. Но учените са установили, че дори и при тези разходи, ползите ги надвишават.
Обикновено цялото семейство работи по градините, а
някои дори отглеждат риба във водите около тях
Един фермер казал на изследователския екип, че печели четири пъти повече пари от плаващи градини, отколкото от традиционни оризови насаждения.
Учените обаче установиха, че системата може да бъде подобрена. Фермерите често теглят заеми с високи лихвени проценти, за да покрият инвестиционните разходи за изграждане и засаждане на лехи. Те установиха, че заемите при по-ниски лихвени проценти от отговорни държавни или неправителствени организации могат да облекчат тази тежест.
Коментари