Това държат да има биопроизводители през преходния период, за да бъде той и стъпка към намалена административна тежест и стимул за сектора

Нови правила предстоят да преустроят мерките 11 „Биологично земеделие“ и 10 „Агроекология и климат” от Програмата за развитие на селските райони през преходните години - 2021-а и 2022-а. Това ще стане, след като съответните наредби 4 и 7 бъдат изменени и обнародвани в „Държавен вестник“ през следващия месец. В момента двата нормативни акта са качени за обществено обсъждане до 1 март. Така, остава още седмица биопроизводители и заинтересовани лица да представят свои становища по тях.

Своите предложения скоро ще подаде и Българска асоциация за биопродукти, научихме от Веселина Ралчева, член на нейния управителен съвет и производител на биокозметика от собствени насаждения.

Производителите настояват най-вече за възможността в мярка „Биологично земеделие“ всички биофермери, които имат желание, независимо дали досега изпълняват или не ангажимент по мярката, да могат да поемат нов. А не да продължават старите в зависимост от разширението на тяхното стопанство през годината. От асоциацията са единодушни, че по този начин фермерите, изправени пред сложни сметки, ще бъдат действително улеснени.

Според предложената от Министерството на земеделието, храните и горите Наредба 4 през 2021 г. бенефициентите с поети през 2020 г. ангажименти могат да продължат да ги изпълняват, да удължават приключили такива, както и да се поемат нови ангажименти. Те могат да са с продължителност две години по направление „Биологично растениевъдство“, когато в ангажимента се включват площи в преход и една година по направление „Биологично растениевъдство“, когато в ангажимента се включват само сертифицирани биологични площи, както и две години по направление „Биологично животновъдство“, и една година по направление „Биологично пчеларство“. Площи, животни и пчелни семейства могат да се включат в нови ангажименти през 2021 г., когато периодът на преход към биологично производство е стартирал преди края на 2020 г., пише още там.

Но на какво по-специално се спира предложението на БАБ?

Според ал. 17 при намаляване на одобрената площ по направление „Биологично растениевъдство“ подпомаганите лица не поемат ново задължение и финансовата помощ за текущата година се изчислява на база на намалената площ. Същото се отнася и при увеличаване на общата одобрена площ с до 20% от първоначалния й размер, но с не повече от 10 хектара - подпомаганите лица не поемат ново задължение, а разширяват ангажиментите си с новите площи. Вече при повече от 20% може да се поема нов ангажимент за всички подпомагани площи.

От Асоциацията също продължават да търсят модел на справедлива дегресивна ставка, разбрахме още от Ралчева. Става дума за намаляващия процент на подпомагане пропорционално на увеличаващите се биоплощи в зърнени, технически и етерично-маслодайни култури, с което аграрното министерството цели да разпредели равномерно заложения бюджет на мярката и да изключи недобросъвестните. Според ресорното ведомство именно при тези култури са най-големите злоупотреби, заявяват се много големи площи, съмнително до колко биологични. В наредбата повтарят ставката от миналата година - 100% до 50 ха, 50% - до 65 ха и 10% над 65 ха.
Но това е пагубно за някои видове култури, обяснява тя. Особено за зърнопроизводители 500 дка праг е изключително малко. За да има ефект от едно такова производство са нужни 2,3, 4 хиляди декара и нагоре. А освен това много от тях са добросъвестни биологични производители, увери ни биопроизводителката от Панагюрище.

„Все още нямаме категорично становище, имаме много разговори по темата. Принципно подкрепяме дегресивните ставки, но смятаме, че

прагът трябва да е доста по-висок, най-малко 200 хектара за вид култура“, казва Ралчева.

Питаме я още, ако Наредбата остане такава, каквато я предлага аграрното министерство, какво ще е бъдещето на тези биопроизводители през тази и следващата година. Най-вероятно няма да получават подпомагане за голяма площ от биологичните си култури, е нейният отговор - така, както беше с всички биологични производители през всички тези нулеви години, които не успяха да получат подпомагане. Който издържи, издържи. Ще се надяват на 2023 г.
Въпреки, че ОСП ще става все по-зелена и ще се стреми площите с биологична продукция в ЕС да достигнат 25% от общия размер до 2030 г., така заложените промени в наредбите няма да задоволят сектора.

„От БАБ търсим възможности за разширяване, максимално увеличаване на процента биологични площи, но на практика се получава по-различно – административната тежест е сериозна, подпомагането недостатъчно и това отказва много хора“, казва Ралчева. Тя обобщи и кои са ефективните промени в подмерките 11 и 10. Най-голямата е, че
изобщо ще
има прием.

Досега нямаше, нови хора изобщо не можеха да кандидатстват. Другата голяма новост е, че ангажиментите ще са едногодишни и двугодишни. Ако си само с биоплощи - си с едногодишен ангажимент, ако имаш площи с преход в биопроизводство – си с двугодишен ангажимент. Всеки трябва да сметне как ще участва, с какви площи.

Първо ще е по-лесно, обяснява тя, второ, при толкова нулеви години има много производители, които досега не бяха получили никакво подпомагане. Така, че със сигурност ще има положителен ефект. Важно е фермерите добре да се запознаят с текстовете на наредбата и да внимават какво могат да поемат като ангажимент, отправя Ралчева съвет към своите колеги.

От 1 март започва очертаването, надяваме се, че до средата на март наредбите ще бъдат обнародвани в Държавен вестник, заключи тя.

Допълнителен стимул за биопроизводството

Не само с компенсаторни, но и с инвестиционни мерки България да развива биологичното производство, искат от Българска асоциация „Биопродукти“.

Пропорционално повече точки за биопроизводство и земеделие да има в инвестиционните мерки 4.1 и 4.2 от ПРСР. Това предложение даде БАБ на последното обсъждане на двете мерки в МЗХГ. Те призовават при по-голям процент на инвестициите, свързани с биоземеделие, да се дават повече точки, а при по-малък процент – по-малко. Както и да се дават точки на земеделски стопани, които са в преход към биоземеделие (както ще им предложи и новата мярка 11 „Биологично земеделие“ през тази и 2022 г.). Макар с по-малко точки, но да бъдат поощрени.

Визия на мярка 10 "Агроекология и климат" за 2021 и 2022 г.

В срок от една година ще бъдат изпълнявани ангажиментите по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР тази година. Това гласят промени в Наредба 7 за прилагане на мярката, публикувани за обществено обсъждане до 1-ви март 2021 г.

Промените в проектонаредбата въвеждат нови допустими разходи за следните дейности:

Противоерозионни мероприятия в лозя и трайни насаждения - чрез затревяване на междуредията на лозята и трайните насаждения - поддържане на нисък тревостой на междуредовото затревяване и вътрешноредово окопаване на насажденията, както и прокарване и поддържане на оттокоотвеждащи бразди напречно на склона.
Противоерозионни мероприятие в обработваеми земи: за създаване и поддържане на буферни ивици с медоносна тревна растителност и поясно редуване на окопни със слята повърхност култури перпендикулярно на склона.

Авторите на промените допълват и списък с допустими култури от групата на трайните насаждения, където са подходящи дейности на затревяване на междуредията. Както и списък с медоносните тревни растения, които поддържат буферни ивици.

Допълнено е и изискване да се предоставя документ за закупуване на тревните смески и семена на медоносни растения при изпълнение на тези ангажименти.

Според проектонаредбата има и промени в размера на годишното плащане за прилагане на някои от агроекологичните дейности. Това са:
- по направление "Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с ВПС":

* за поддържане на затревените площи с ВПС чрез паша се добавя до 126,80 евро/ха за площи, заявени до 1.01.2021 г. и до 134,09 евро/ха - за площи, заявени след 1.01.2021 г.

* за поддържане на затревени площи с ВПС чрез косене – до 113, 51 евро/ха за площи, заявени до 1.01.2021 г. и до 125,78 евро/ха - за площи, заявени след 1.01.2021 г.;

- по направление "Контрол на почвената ерозия":

* за затревяване на междуредията на лозята и трайните насаждения – до 156 евро/ха за площи, заявени до 1.01.2021 г. и до 157,48 евро/ха за площи, заявени след 1.01.2021 г.

* за изграждане и поддържане на оттокоотвеждащи бразди и напречно на склона – до 142 евро/ха за площи, заявени до 1.01.2021 г. и до 128,85 евро/ха за площи, заявени след 1.01.2021 г.

* за създаване и поддържане на буферни ивици с медоносна тревна растителност– до 40 евро/ха, заявени до 1.01.2018 г., а за площи, заявени след 1.01.2021 г. - до 63,82 евро/ха;

* за поясно редуване на културите – до 38,2 евро/ха за площи, заявени до 1.01.2021 г.; за площи, заявени след 1.01.2021 г. за поясно редуване на окопни със слята повърхност култури, перпендикулярно на склона – до 91,88 евро/ха.

В направление пасторализъм се добавя изискване животните са с пастир (гледач), ако не се придружават от земеделския стопанин, както и на кучетата да бъдат поставяни спъвачки.