При 1,20-1,30 лв./л преди пандемията сега биволовъдите получават 0,80-1,00 лв. * Кои са проблемите в сектора и могат ли да се разрешат, коментар на проф. дсн Цонка Пеева, председател на Българската национална асоциация за развитие на биволовъдството, член на Постоянния съвет на Международната федерация по биволовъдство – Рим

Жени Владинова

- Проф. Пеева, какво е състоянието на биволовъдния сектор – колко биволи се отглеждат у нас?

- Биволите играят важна роля и имат значителен принос за икономиката и социалното развитие на страните, в които се отглеждат. Те формират основен капиталов резерв на фермерските домакинства, осигуряват сигурност и генерират парични доходи за селските райони. Биволите осигуряват прехраната за милиони семейства по целия свят.
Биволовъдството в България през всички етапи на своето съществуване е отразявало степента на развитие на националната икономика. От своя страна правилната аграрна политика за стимулиране на този отрасъл през определени периоди не само е допринасяла за неговото развитие, но и за други отрасли – хранително-вкусова и кожарска промишлености, търговията и транспорта, за икономиката като цяло.
Въвеждането на фундаментална реформа в ОСП изисква бързото адаптиране на фермерите и търсене на алтернативни възможности, насочени към изискванията на потребителите, както и към природосъобразното отглеждане на животните.

Общият брой на биволите у нас е близо 15 000, от които около 12 000 в продуктивна възраст, т.е.биволици. Броят на фермите са 350, като 80% от тях са с размер от 30 до 60 дойни биволици, до 20 биволици са 18% и само 2% са над 200 дойни биволици.

За един период от 20 г.

значително нарасна средната лактационна млечност на биволиците,

която от 1470 л през 2000 година достига 1760 л през 2020 г.
Мерките по Програмата за развитие на селските райони до 2014-2020 г. очертаха благоприятна тенденция за ускорено изграждане на ферми с възможности за прилагане на модерни технологии, съобразно изискванията на ЕС и за ефективно и конкурентно производство. Изградиха се, макар и малко на брой, ферми с капацитет 300-400 дойни биволици, с прилагане на съвременни технологии на хранене и отглеждане, което показва, че и в този сектор на животновъдството са възможни модернизации, с които се повишава рентабилността от отглеждането на биволите.

Трудността за прилагане на съвременни технологии в биволовъдството идва от това, че фермите са малки по капацитет в сравнение с кравефермите, повечето от сградите са реконструирани и не позволяват механизирано управление на производствения процес. В сравнение с другите въдства обаче,

единствено при биволите се наблюдава трайно, ежегодно
увеличение от 7-8% на популацията

Вероятно ще се зададе въпросът: коя е причината за това увеличение? Първо, че разходите по отглеждането на биволите са много по-ниски в сравнение с тези при говедата, които се формират от фуражите и медицинските разходи. Защото биволите са много по-устойчиви към заболяване, по-непретенциозни спрямо грубите храни, които са в по-голямо количество при тях и традициите за отглеждането им в някои райони на страната. Разбира се, не трябва да битува мнението, че биволът може да се храни само със слама зимно време или да е само на паша през лятото. Ако искаме от него да се получава мляко, храненето трябва да е балансирано по отношение на протеин и енергия, съобразно физиологичното състояние на животното.

- До каква степен се отразиха негативно на сектора ограниченията заради пандемията от COVID? Още повече, че те продължават вече 1 г. Повечето фермери имат проблем с липсата на работна ръка.

- По отношението на COVID пандемията може да се каже, че върху самото производство във фермите тя не оказа съществено влияние, защото в животновъдството ангажиментът на фермера е ежедневен. Животните не могат да не бъдат нахранени, да не бъдат издоени. По-скоро негативите са косвени, които дойдоха от това, че външният пазар на млечни продукти, включително на този от биволско мляко, се ограничи значително, което повлече намаление на изкупната цена на млякото.

При цена 1,20-1,30 лв./л мляко

преди пандемията сега цената падна на 0,80-1,00 лв.,

което се отрази крайно неблагоприятно върху доходите на биволовъдите, които и без това са ниски.

Големият проблем в биволовъдството идва от липсата на работна ръка, тъй като този животновъден отрасъл е слабо механизиран, процентът на ръчния труд е много по-голям в сравнение с този в кравефермите. Поради особения характер на биволите не всеки може да работи с тях. Изискват се познания по отношение както на характера им, така и на тяхната физиология, рефлексите, които си създават към гледачите, средата, в която се отглеждат, отношението към тях и редица други изисквания. Честата смяна на работниците и доячите в биволофермите се отразяват крайно неблагоприятно върху млеконадоя, който формира основните приходи във фермата. И този проблем се задълбочава с всяка година. Поради неглижирането на животновъдството много хора от селата потърсиха работа извън страната и трудно ще се върнат отново на село.

- Биволовъди твърдят, че все по-трудно се справят с осигуряването на фуражите, защото са поскъпнали двойно – сега пшеницата е 45 ст., царевицата – 40 ст., слънчогледът – 1 лв. Това няма ли да доведе до фалити?

- Наистина, поради неблагоприятните климатични условия, не само цените на фуражите поскъпнаха, но и намирането им беше затруднено. До фалити, досега поне, не се е стигнало. Беше отпусната и финансова подкрепа по линия на COVID-19 и de minimis. За съжаление не всички биволовъди получиха тези помощи, тъй като изискването беше да имат доказано мляко за предходната 2019 г. По този начин лишени от помощта се оказаха новите фермери, които създадоха стадата си през 2020 г.

- Това ли беше начинът за връщане на младите хора по селата? По какъв начин ще ги насърчим?

- В това отношение абсурдите са много - по de minimis малките ферми, както винаги, бяха най-ощетени, защото получиха най-ниска финансова помощ. Парите отидоха отново при големите. Непрекъснато говорим за подкрепа на малките и средни ферми, но на практика това не се случва. Биволовъдите са издръжливи хора, те лесно не се предават и няма да отстъпят пред трудностите. В някои райони биволовъдството е единственият поминък за хората по селата. Там са малките и дребни ферми.

Тези ферми трябва да се финансират целево, от преходната национална помощ

Лично мое мнение е тя да се насочва единствено към новосъздадените и към малките ферми. Затова тази помощ е преходна, за да могат малките да стъпят на краката си, да имат един преходен период на стабилизиране. Да има ограничение за фермерите, които вече са ползвали тази помощ или тя да е до определен брой на животните.

Фалитите ще дойдат не толкова от трудностите по отглеждането на животните, а по-скоро от големите и непрекъснато увеличаващи се изисквания – например този прословут чл.137 от ЗВМД, който хвърли фермерите в паника, защото много от тях ще бъдат лишени от субсидии. И макар че за него се знае много отдавна, всеки си мислеше, че ще се размине. Задължението е всеки месец да се дават по 2 млечни проби за изследване, които ще се плащат от фермерите и ще струват не по-малко от 30-40 лв. едната. Освен това има непрекъснати разправии с ветеринарните лекари, които не маркират навреме животните и ред други. А най-голямата причина за фалит ще е тази, че

малки ферми няма къде да си предават млякото

Никоя мандра не се интересува от малко количество или го изкупува на цената на кравето. А малките ферми са масово в района на Враца и Монтана. В същото време, ако фермер прави при домашни условия сирене или кисело мляко и излезе на пазара, той ще бъде санкциониран от служителите на БАБХ.

Освен това, фермерите няма къде да си продават мъжките малачета. Продават ги на безценица на мургавите прекупвачи и тези животни заминават за Албания, Гърция. А сега шетат и комисионери и набират животни за Египет.
Защо продължаваме да захранваме икономиките на други страни?

В тази връзка предложих да бъдат изградени държавни угоителни стопанства, които да гарантират изкупуването на мъжките животни – малачета или телета, но това се изтълкува като идея, която ни връща към годините на социализма.

Българинът не се плаши от работа, стига да бъде улеснен. Сблъскването с административните тежести по изготвянето на проекти за кандидатстване по различните мерки от ПРСР го обезверява. Непрекъснатите промени в Наредба 3 - „Подкрепа обвързана с производството“, също не дава предвидимост на фермерите.

Напоследък някои от фермерите, макар и трудно, затварят цикъла на производство, като самостоятелно излизат със стоката си на пазара. В тази насока трябва да им се помага. А продуктите от биволско мляко се търсят, защото са известни с вкусовите си качества и висока хранителна стойност.

Инициативата на МЗХГ за откриването на фермерски пазари се оказа много добра, защото се дава възможност на потребителите да купуват продукти директно от фермерите.

- От години секторът има проблем с инбридинга. Все по-често биволовъди съобщават за раждането на бели малачета. Как може да се стопира разпадането на породата Българска Мурра?

- Въпросът за инбридинга в биволовъдството е много отдавна и е поставян многократно пред МЗХГ, но отговорът е един и същ: „Индия, от където трябва да се внесе генетичен материал, не е член на ЕС и не може да се осъществи такъв внос“. Подобен беше отговорът и от еврокомисаря по земеделие към ЕК. Омагьосаният кръг е голям. Всеки прехвърля горещия картоф към някой друг.

В момента този въпрос съм го поставила пред Международната федерация по биволовъдство – Рим. Как ще бъде решен и дали ще бъде - не зная.

- Сега се обсъжда програмният период 2023-2027 г. в агросектора. Какви заявки би отправила вашата асоциация, които биха помогнали за стабилно развитие на биволовъдството?

- Първо, мярка 10 „Агроекология и климат“ трябва да остане през следващия програмен период, но новите фермери, които създават фермите си през дадена година, да не бъдат лишавани от правото да кандидатстват по нея, както през 2019 и 2020. Не беше редно при настоящата криза тези хора да бъдат дискриминирани.
Второ, по Наредба 3: „Подкрепа обвързана с производството“ трябва да отпадне доказване на мляко за „изхранване на животни“. Биволофермите трябва да са разделени в две категории: „Под селекционен контрол“, за които критерият за доказване на млякото да е минимум 700 или 800 кг на животно на възраст над 36 месеца, а не както досега по 400 кг.

По този начин интересът на фермерите ще се насочи към селекцията, към използването на селектирани бици, към по-доброто отглеждане на животните, за да се получи по-висока млечност. А не просто да се отглеждат някакви животни и да се получават неоправдано едни субсидии.

Всички виждаме, че наистина се разпределят огромни финансови средства, това не може да се отрече, но срещу тях няма реално производство. Докато не се въведе субсидиите да се дават върху действително произведена продукция, ще продължи досегашната порочна практика на разходване на финансов ресурс, без положителен ефект.

Другата категория да са фермите „Извън селекционен контрол“, и това да са ферми до 20 животни над 36 месеца, за които да не се изисква доказване на мляко. Но тези фермери да получават ставки двойно по-ниски от тези, на които животните им са под селекционен контрол. Точно към тях трябва да е насочена преходната национална помощ или тези ферми да се финансират целево. По този начин ще се премахнат конфликтите между фермерите, които сега съществуват. Критериите в наредбата трябва да са ясно разписани, а не всяка година да се променят и да има непредвидимост и заблуда при фермерите.

- От Европа има препоръки за прилагане на повече зелени практики, както и за дигитализация в новия програмен период. До каква степен това е възможно да се случи в биволовъдството?

- По отношение на зелените практики нямам достатъчна компетенция, за да ги коментирам. Що се отнася до дигитализацията, мога да кажа, че и в биволовъдството това е възможно. Но е необходима синхронизация между информационните системи на МЗХГ, ДФ “Земеделие“, БАБХ, земеделските служби, ИАСРЖ и развъдните организации, която на този етап липсва.

От тази липса на синхрон между институциите най-потърпевши са фермерите,

които трябва да обикалят от едно място на друго, когато искат да подадат документи. Например удостоверението от регистрацията на новия животновъден обект не се отразява от БАБХ в системата на ДФЗ, а фермерът трябва да ходи лично, което е загуба на време.

Освен това, за да се въведе дигитализацията, самите фермери трябва да имат необходимите умения. Има една песен „...и това ще стане, някога, но не сега“. Оптимисти сме в това отношение, още повече, че основата вече е поставена и нейната актуализация е непрекъсната. Просто се иска време.