Приказното цвете е подходящо за малки градинки и балкони

Зефирантес е приказно цвете от смейството на амарилисите. Най-разпространено е в бяло, но има още над 70 вида в различни краски. Те са луковични растения с компактни размери и прелестни цветове. Произхождат от тропичните и умерените зони на Америка, Аржентина и Уругвай, но като декоративни култури са разпространени почти по цялото земно кълбо. Множество сортове и хибриди допълват разнообразието в листата на зефирантесите.

Наричат ги още дъждовна лилия, приказно цвете, зефирова лилия и др. Твърди се, че името произлиза от това на бог Зефир и гръцката дума за цвете (антос).

Много градинари, чието място е ограничено, съвсем спокойно могат да заложат на дъждовната лилия. Тя ще украсява градината и балкона най-вече през късното лято и през есента. звездовидните цветчета ще се полюшват в танц със вятъра, а най-хобавото е, че грижите за цветето са минимални.

Зефирантес се приспособява много добре. Не е нужно и много време, за да се размножи естествено и да образува плътна туфа.

Луковиците не се вадят от почвата 

Обикновено луковиците на дъждовната лилия се засаждат напролет. След около 2 седмици се показват първите листенца. През вегетацията е необходимо да се поддържа умерена влажност, да подхранва редовно и по възможност да се осигури най-слънчевото място.

Доскоро у нас зефирантесите се отглеждаха само в саксия. Може би, защото собствениците се страхуваха да не изгубят цветето през зимата. Напоследък обаче все повече хора свидетелстват, че бялата разновидност Zephyranthes candida се справя успешно в градината без защита и прибиране.

Ако все пак отглеждате цветето в саксия, не бива да вадите луковичките от субстрата, защото изсъхват бързо и загиват или най-малкото се изтощават.

Периодът на покой е важен 

За разлика от много други луковични цветя, дъждовната лилия няма нужда от много дълъг период на покой. Важно е, докато той трае, почвата да се засуши, но не прекалено, защото в последствие може да намерите само спомен от луковичките.

Препоръчително е покоят да трае поне месец, а най-добре - два и повече.

Специалисти препоръчват листата да не се отстраняват след цъфтежа, докато сами не отмрат. Дотогава те работят за изхранването на майчината луковица и за образуването на малки детки. Преминаването към вегетация трябва да стане сравнително бавно и то в подходящ момент. Поливките могат да започнат, когато времето трайно се затопли. Тогава е и най-подходящо да се извърши размножаване или засаждане на нови видове.


Цветните видове са по-чувствителни на студ 

Както стана ясно, белият зефирантес е най-устойчивият представител на дъждовните лилии. Той може да остане навън в градината, защото издържа до около минус 20 градуса.

Цветовете на Zephyranthes Robusta са обагрени в нежно розово. Слави се с обилен и продължителен цъфтеж, но издържа температури до около минус 10 градуса, което налага през зимата да се прибира.

Zephyranthes Sulphurea е обагрен в слънчево жълто. Цветът е чист и наситен. Студоустойчивостта е ниска.

Zephyranthes Rosea е ярко розов, а центърът на звездовидните цветове избледнява до бяло. Видът е красив, но ще се повреди при температури около минус 10 градуса.