Усилията трябва да бъдат насочени към подпомагане на чувствителните сектори, за да имаме конкурентоспособен агробизнес, изтъква Симеон Караколев

- Каква е оценката ви за българския агробизнес днес?

- Неконкурентоспособен е все още. След два програмни периода, след един предприсъединителен, в голямата си част той е неконкурентоспособен, т.е. догонващ. Със сигурност има нужда от радикални промени, от балансираност в подпомагането и съответно справедливост.

- Какво решение на важен за сектора проблем ще предложите?

- Само с едно решение надали ще се решат проблемите, защото те изкачат един след друг. Стремим се винаги да намерим и предлагаме изход от тях. Но може би като генерално, бихме предложили промени в преразпределяне на подпомаганията в новата Обща селскостопанска политика на ЕС. Или по-специално в Стратегическите планове за новия програмен период.

Голяма част от особено чувствителните сектори – животновъдство, плодове и зеленчуци, стоят недофинансирани, недоразвити, неконкурентоспособни. Натам трябва да се насочват усилията в новия програмен период. В своето становище от НОКА първо изискваме
 диференцирани ставки по СЕПП
за подпомагане, задължителни тавани, приоритети, но истински за чувствителните сектори, каквито са животновъдството, плодовете и зеленчуците. Ако ли не, то държавата тогава не бива да ги извежда като чувствителни. По тази тема и в момента работим, като сме направили една доста широка група по интереси, в която влизат близо 20 организации от различните сектори – плодове, зеленчуци, животновъдство, малки стопанства, млади фермери, биологично земеделие и т.н., точно в тази връзка да отстояваме много по-успешно нашите искания.

- Каква зелена практика бихте препоръчали за по-стабилен фермерски доход?

- Едно от предложенията, които дадохме специално в овцевъдството, е използването на алтернативни източници на енергия. Друг метод за по-екологосъобразно животновъдство е кога и къде се извършва пашата. Тези и други практики са описани в пакет от мерки, които сме предложили на Министерството на земеделието, храните и горите като тип зелени практики и очакваме от тяхна страна покана за дебат по тяхното изпълнение. Но задължително трябва да има такива, които водят до оптимизиране на разходите на стопанството, не до увеличаването им. И наистина да водят до едно по-екологосъобразно отглеждане.

По-конкретно: пашуването да става в определени парцели, в които има нужда, и в определен период на годината. Не просто пашуване, а пашуване тук, там и там.

Алтернативните източници на енергия са също важен компонент. Въпреки, че една голяма част от овцевъдните стопанства не са голям потребител на електроенергия, и за тях те са такъв. Така че те

с много малки инвестиции могат да си направят
 един допълнителен източник на енергия

За тези, които отглеждат основно оборно овцете, при тях може да се използва енергийна ефективност. Биогазът е скъпа инвестиция. Бързата и масово разпространена в много държави е със слънчеви панели. Соларната батерия може да захрани електропастира, ваната за мляко и осветлението, не е толкова сложно и трудно.
Има достатъчно възможности и примери, въпросът е да видим доколко нашите предложения са съпоставими с тези на страната ни и насоките от Европейската комисия.

- Как си представяте развитието на агросектора в следващите 30 години?

- Като цяло е важно да направим равносметка къде сме в момента и накъде сме тръгнали. Може да оприличим животновъдството на един кораб, пълнещ се с вода. Ние в момента гребем, но с канчета. Т.е. от една страна трябва по-сериозно да изгребваме водата, за може корабът да не потъне. А от друга страна, посоката му не трябва да е навътре в морето, а обратно към сушата за ремонт. Ремонтираш го и тогава го пускаш да плува навътре. А сега ние какво правим – имаме един кораб, пълни се с вода. Не стига, че не можем да изгребем водата, а и го държим да си плува в морето.

Тази година е преломен момент, но само за следващите 5-6. 30 години са една доста голяма перспектива.

Както във всеки отрасъл на икономиката, трябва да има различни мерки, които да водят до определена цел. Те биват краткосрочни, средносрочни и дългосрочни.

Тези мерки не могат да се правят всяка година

Те се изготвят сега, приемат се като нормативен акт, за да не може после съответна политическа конюнктура да си ги променя, както си иска.

Има нещо, което ние услужливо отбягваме – почваме да говорим от това какви са фактите в момента. Имаме едни феодали по места, с много земя, а останалите само вегетират. Ако това е на държавата политиката, много са сгрешили. За да я променим, е важно всички да сме на едно мнение. Когато поне по-голямата част се обединим около едно мнение, тогава ще има промяна.