Изследователи от Индийския технологичен институт Харагпур (IIT Kharagpur) са разработили целулозни нанокристали от кора на краставица. Те имат по-високо съдържание на целулоза в сравнение с други отпадъци от белене, които могат да се използват в опаковъчни материали за храни.

Въпреки че потребителите умишлено избягват използването на пластмаси за еднократна употреба, те най-вече остават в обращение като опаковки за храни. Естествените биополимери не могат да намерят място за себе си в тази индустрия, тъй като им липсва здравина, дългосрочност, бариерни свойства, оптични свойства и в някои случаи дори биологична безопасност. Целулозният наноматериал, разработен в IIT Kharagpur от сурови обелки от краставици, решава този проблем.

В Индия краставицата се използва широко в салати, кисели краставички, варени зеленчуци или се яде сурова, както и при производството на напитки, което води до натрупването на голямо количество биологични отпадъци от кората, която е богата на целулоза. „Краставиците образуват около 12% от остатъчните отпадъци, получени след преработката. Използвахме целулозата, хемицелулозата и пектина, извлечени от този рециклиран материал, за да създадем нови биоматериали, които могат да се използват като нанопълнители в биокомпозити“, каза д-р Джейита Митра, доцент по селскостопанско и хранително инженерство.

Говорейки за резултатите, тя добави: „Нашите изследвания показват, че целулозните нанокристали, получени от кора на краставица, имат модифицируеми свойства поради наличието на голям брой хидроксилни групи, което води до по-добра биоразградимост и биосъвместимост. Тези наноцелулозни материали са се превърнали в траен, възобновяем и икономичен материал в близко бъдеще благодарение на уникални свойства като високо съотношение на повърхността към обема, леко тегло и превъзходни механични свойства. По този начин такива нанокристали, подсилени като нанопълнители в биокомпозитни филми, могат да произведат ефективни материали за опаковане на храни с ниска кислородна пропускливост.“