Наясно сме, че някои украсни растения се предлагат рядко в търговската мрежа. Каланхоетата, които ще ви представим в следващите редове са именно такива. Но с малко повече търпение и щателно търсене (включително в онлайн магазини) със сигурност ще постигнете успех.

Споделянето на резници и млади вкоренени китки между запалени ентусиасти също е удачен вариант да се сдобиете с редки видове. Е, каланхоетата, както стана ясно , не са от най-обичните, но вярваме, че това ще се промени, ако се опитаме да овладеем тънкостите им.
В интерес на истината, освен комерсиалното цвете, в рода са поместени доста интересни представители, които заслужават внимание.
Методите на размножаване са 3, ако се чудите, пък и ако ви изпадне възможност да се сдобиете с нетрадиционно и уникално каланхое.

Най-лесно и бързо се вкореняват резници директно в субстрат с повече пясък или перлит. Добър вариант са субстратите за кактуси. В условия на висока температура, умерена влажност и подходящо осветяване, коренчета се развиват за около 2 седмици.

Вкореняване на листа е вторият метод. Процедурата е по-дълга, а растенията са слабички в началните етапи на развитието си. Необходими са и повече грижи.

Засяването на семена се практикува най-рядко.
Който и метод да изберете, знайте, че е препоръчително да засадите няколко млади растения в една саксия, за да получите бърз ефект. Щипването на връхчета е още един трик в тази насока.

Плачещо каланхое

Kalanchoe manginii е нежен и много цъфтелив вид в период, когато малко други растения се престрашават да красят дома. Родом от Мадагаскар, то обича високи температури и понася добре сухия въздух през зимата.

Плачещото каланхое е компактно, расте сравнително бързо и цъфти обилно през зимните и ранните пролетни месеци. Цветовете са предимно червеникаво-оранжеви или прасковени и не отделят аромат. Имат формата на камбанка и ще „звънят“ весело от някоя висока полица или кошница.

За обилен цъфтеж е необходимо слънце, а през топлите месеци мангини ще се радва, ако го изнасяте на двора или терасата.

Кадифено слонско ухо

Поредното интересно каланхое носи разговорните имена слонско ухо или кадифено каланхое заради листата си, а на латински е Kalanchoe beharensis. Растението е доста едро и внушително, но с всички характеристики на описаните досега. Не понася ниски температури и преовлажняване. Представя се най-добре на слънце и в добре дренирана почвена смес.

Кадифените листа са основната атракция, а цъфтежът не е впечатляващ. Растежът е сравнително бавен.

Основен съвет от опитните цветари по отношение на обгрижването му е между поливките да се позволява изсъхване на субстрата. Загниване и нападение от въшки са най-често срещаните проблеми.

Колкото и да ви се иска, не пипайте често овласените листа, защото стават на петна.

Каланхое „панда“

Kalanchoe tomentosa е изрисувано от най-надарения художник в сребърни и тъмни багри. Листата му предизвикват възторг, дори у малките деца.

Дебеличко, пухкавко и с опушен грим, томентоса е идеалното нестандартно допълнение към стайните ботанически колекции. Растежът е сравнително бавен, но крайният резултат при зрелите растения е подобен на мини дърво или храст.

Каланхое „панда“ има нужда от много и пряка слънчева светлина, оскъдни поливки и малко помощ за оформяне. Пресаждане се налага през 2 и повече години.

Цветове в домашни условия се образуват рядко, но пък не е и това целта.

Ако искате да вкоренявате листа или стъбла, трябва да ги оставите за няколко дни, за да изсъхнат отрезите.