Важни са както доходите, така и практиките, насочени към опазване на околната среда, казва изпълнителният директор на Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ)

Ваня Велинска

- Доц. Младенов, каква е оценката ви за българския агробизнес днес и по-специално за Системата за съвети в земеделието?

- От гледна точка на нашите компетенции ние можем да дадем оценка единствено за състоянието на Системата за съвети в земеделие в България.

На първо място може да се отбележи, че тя се разви значително през последните два програмни периода (2007-2013 г. и 2014 – 2020 г.). НССЗ се утвърди като основна част на Системата за съвети в земеделието и важно свързващо звено между земеделския бизнес и науката.

Предизвикателствата пред земеделските производители, особено пред малките стопанства, са изключително много и непрекъснато променящата се среда изисква те да имат надежден консултант, който да им дава правилните съвети. В последните години фермерите имат много повече възможности да получават консултации и съвети, както по въпроси, свързани с тяхното подпомагане по различни схеми и мерки с европейско и национално финансиране, така и по различни технологични и специализирани въпроси. Детайлна и полезна информация може да бъде получена, както от експертите на НССЗ, така също и от различните специализирани в областта на земеделието научни университети, институти и неправителствени организации.

В настоящето достъпът до съвети и консултации е много по-лесен - все повече навлизат дигиталните технологии в т. ч. различни Smart приложения, които фермерите могат да ползват, обединени от общия стремеж към разумно, ефективно и интелигентно решаване на сложни технологични и организационни задачи. В интернет пространството може да се намери разнообразна информация, специализираните медии като вашата също са на по-високи нива и чрез тях до фермерите достига важна, полезна и навременна информация. Започнаха активно

да се прилагат и разнообразни дигитални инструменти

Ето например НССЗ стартира много успешно провеждането на онлайн обучения, уебинари и информационни срещи на централно и регионално ниво, като темите са съобразени с желанията на земеделските стопани. Всички тези уeбинари са качени и на YouTube канала на НССЗ. Участието на НССЗ в Европейската асоциация на организациите, предоставящи съветнически услуги в областта на земеделието и селските райони - Европейски форум на съветническите служби в областта на селските райони (EUFRAS) и Мрежата на съветническите организации от страните в Югоизточна Европа (SEASN), помага да обменя добри практики и опит с консултантските организации в Европа и да гради своя капацитет в усилията за повишаване на иновативността и обмяната на знания в областта на селските райони и земеделието.

Активно работим в два големи международни проекта по програма Хоризонт 2020: проект „Свързани в мрежи европейски ферми за стимулиране на взаимното обогатяване на знанията и използването на иновации чрез демонстрации ” (NEFERTITI) и проект „Свързване на съветниците за подкрепа на интерактивните иновации в земеделието и горите (i2connect). Целта е подобряване на взаимното обучение и обмен на знания между земеделските стопани и засилване на връзката между тях чрез създадените тематични хъбове, развитие на по-конкурентно, устойчиво и интелигентно земеделие. Дава се и възможност на консултантите и техните организации да включат и подкрепят фермерите в интерактивни иновативни процеси. Предизвикателствата пред нас са свързани преди всичко

с поддържане на високо ниво и знания на експертите

на НССЗ, както и към постоянното адаптиране на дейностите ни към нуждите на фермерите.

На този етап изготвените анализи, свързани с новия Стратегически план, показват, че благодарение и на дейността на НССЗ, Системата за съвети в земеделие в България е на едно добро ниво и фермерите имат лесен достъп до съветнически услуги.

Разбира се, всяка система трябва да бъде надграждана непрекъснато в използването на дигитални инструменти, това е важен акцент в обозрима перспектива. Всъщност това е и една от основните насоки на ЕК за бъдещия програмен период.

- Какво решение на важен за сектора проблем, който засяга и вашата съветническа дейност, ще предложите?

- Смятаме, че един от много важните въпроси в земеделието е адаптиране на земеделското производство към климатичните промени и търсене на решения на ниво стопанство за постигане на дългосрочна устойчивост и получаване на добри доходи, съчетано със спазване на повишаващите се изисквания, насочени към опазване на околната среда.

Един от възможните начини за решаване на част от тези проблеми е чрез внедряване в производството на нови сортове земеделски култури, приспособени към изменения на климата, интегрирано управление на вредителите и ефективно използване на водните ресурси. Друга възможност е разнообразяването на културите, които земеделските стопани отглеждат в стопанствата си, с цел да се избегне монокултурното производство и

да се намалят рисковете в случай на неблагоприятни климатични явления

Всичко това трябва да бъде съчетавано с информиране и обучение на земеделските стопани, от една страна, за различните практики щадящи околната среда, а от друга - за възможностите и начините за стабилизиране на техните доходи.

На прага сме пред нов програмен период, с нови още по-големи предизвикателства, свързани с засилената амбиция за опазване на околната среда и борбата с климатичните промени, което налага чрез Системата за знания и иновации в селското стопанство (СЗИСС - AKIS) връзките между участниците - научни работници, съветници, експерти, фермери и други заинтересовани лица в областта на земеделието, да бъдат засилени и направени по-ефективни, за да се помогне още повече за развитието на българския агробизнес.

В този смисъл сътрудничеството на НССЗ с водещи учебни заведения в областта на земеделието и с научни звена е особено важно.

- Каква зелена практика бихте избрали/препоръчали с гаранция за по-стабилен фермерски доход?

- Няма как само една зелена практика да доведе до стабилизиране на доход от земеделско производство. Важно е да отбележим, че прилагането на дадена практика или система от практики е в пряка зависимост от вида на производството, от отглежданите култури и и/или животни, от пазарната ориентация, местоположението на стопанството и т. н.

Има голям набор от зелени практики, които може да се приложат. Някои от тях са добре известни, други са по-нови и иновативни и все още не така добре познати и прилагани, като всяка по себе си има своите ползи, но и редица недостатъци. Някои зелени практики са взаимно свързани и биха изисквали промяна в организацията и управлението на цялото стопанство. Считаме, че използването на съвкупност от подобни практики е гаранция за успешна дейност.
Ако трябва да изберем или препоръчаме т. н. зелени практики, които

да имат сравнително бърз стабилизиращ ефект

върху земеделските доходи в областта на растениевъдството, но приложени комплексно, това са: правилният научнообоснован сеитбооборот, ефективното балансирано торене (управление на хранителните вещества на ниво стопанство), ефективното използване на водата, както и интегрираното управление на вредителите (с цел намаляване използването на пестициди).

Всеки един земеделски стопанин вече трябва да отчита стойността на практиките за околната среда и климат за целите на цялостния бизнес на фермата и изискванията на пазара.

- Как си представяте развитието на агросектора в следващите 30 г.?

- Оптимистично! Предизвикателствата пред бъдещето на българското земеделие, като част от европейското, са много, но и възможностите за успешно развитие не са малко. При наличието на такива природни дадености у нас земеделието е било и ще бъде основен отрасъл в икономиката на България. С прилагането на Общата селскостопанска политика

българското земеделие се развива устойчиво

Бъдещето е в навлизането с бързи темпове на дигиталните интелигентните технологични решения за прецизно земеделие, с основна цел: повишаване на ефективността и ползи, свързани с намалена употреба на вода, торове и пестициди.

Представям си малките и средни стопанства да постигнат дългосрочна устойчивост и овощарството и зеленчукопроизводството да са заели подобаващото си място в структурата на земеделското производство, за да се храним с местни качествени храни.

Представям си и повече и по-силни организации на производители, намаляване на дефицита на работна ръка в сектора и не на последно място - все повече млади хора, избрали земеделието за своя професионална реализация, инвестирали в развитие на професионалните си умения и в иновативни технологии, както и с много по-голямо доверие едни към други.